„Все едно сме в някакъв филм на ужасите“, каза един разочарован фен на Ла Коруня по телевизията след домакинското поражение от Сарагоса с 1:3 през декември. Резултат, който остави СуперДепор на дъното във втора дивизия само с 12 точки от първите им 19 мача. 20 години след като Депортиво сбъдна своята мечта и спечели Ла Лига, тимът се намираше с 41 позиции по-ниско в испанката футболна пирамида и плаваше към бедствие.

Съвременната история на Ла Коруня започва с миг на върховна радост и постепенно става все по-благоприятна. Пикът беше на 19 май 2000 година. Клубът от Галисия влезе като лидер в елита в последния ден от сезона. Те имаха 3 точки повече от Барселона и приемаха Еспаньол. Изглеждаше просто, но феновете на СуперДепор не се увличаха. През 1993/94 те изтърваха шампионската корона в последния ден от кампанията срещу Валенсия, който по-късно се оказа, че е получил бонус от Барса.

Никой не приемаше нищо за даденост в последния ден на 1999/00. Тази титла трябваше да бъде спечелена на терена. Голове на Донато и Рой Маккай донесоха успеха с 2:0 и направиха клуба шампион за първи път в историята му. Това беше най-високият връх, но Ла Коруня имаше и други прекрасни моменти. Те спечелиха Купата на краля през 2001/02 на „Бернабеу“. Бе победен Реал Мадрид, който празнуваше стогодишнината си. Това даде възможност на феновете на Депортиво да изпеят: „Честит ви рожден ден“.

А сега същите тези привърженици скандираха „всички вън“ на собствените си директори. Какво се случи? Упадъкът бе постепенен. След като спечели титлата, Ла Коруня участваше неизменно в Шампионската лига през следващите няколко сезона и стигна до полуфиналите през 2003/04 (б.р. – елиминиран от Порто след дузпи).

Депортиво се свлече на осма позиция през 2004/05. Тимът не можеше да инвестира на трансферния пазар по същия начин. Някои от страхотните им играчи останаха, но повечето си тръгнаха.

Паричният кран беше изключен от харизматичния президент Аугусто Сесар Лендойро, който управляваше от края на 80-те години на миналия век. Постепенно дълговете започнаха да нарастват. Да акостира звезда на „Риасор“ бе в сферата на фантазиите.

На пресконференция през 2009-а треньорът по това време Мигел Анхел Лотина на шега разкри пред журналистите своя състав за следващия мач, назовавайки отдавна изчезнали легенди на СуперДепор: „Ще излезем с Джалминя, Диего Тристан, Донато и Маккай“. Дните на слава си бяха отишли безвъзвратно…

И тогава дойдоха изпаданията. Първо през 2011-а, след това през 2013-а. Тези неуспехи задушиха допълнително финансите. Дълговете достигнаха 156 млн. евро през 2013-а. Последва администрация и президентът беше изгонен. Тогава бе публикуван и докладът за финансите на Ла Коруня, които бяха ужасни: „Истинските причини за несъстоятелността се крият във факта, че е имало режим на управление, изключен от реалността“.

В началото изглеждаше, сякаш има светлина в края на тунела. Ла Коруня се върна в елита през 2014-а и успя да се задържи за следващите 4 сезона. До този момент новият президент Тино Фернандес намали дълговете наполовина и работи усилено за възстановяване на репутацията. Извън терена обаче председателството му не бе успешно. За 5 години бяха сменени 9 треньори, нещата излязоха извън контрол през 2017/18 и тимът пак изпадна.

През цялото време след това в заседателната зала цареше хаос. Пако Зас замени Тино Фернандес като президент, но той дори нямаше време да сложи семейна снимка на бюрото си. Тоньо Арментерос имаше още по-кратък период, преди настоящият президент Фернандо Видал да спечели „Играта на тронове“.

Най-страдащи от всичко това бяха феновете. Поредно изпадане би било катастрофално. В Испания третото ниво се състои от 80 клуба, които са разделени на 4 групи, което означава, че качеството варира в голяма степен. За известно време това изглеждаше неизбежно. В средата на октомври 2019-а Ла Коруня седеше мъртъв и погребан на последното място. След това обаче се случи нещо специално, макар и с доста по-малки размери от началото на века.

Фернандо Васкес пое СуперДепор веднага след Коледа и дойдоха 6 поредни победи. Все още има дълъг път и оцеляването не е обезпечено. Победната серия приключи в Деня на влюбените срещу Жирона, а в края на февруари дойде и първата загуба на Васкес – 1:3 от Сарагоса. Сега Депортиво е на 2 точки над изпадащата зона. Копнежът на феновете им за щастлив край все още е отвъд хоризонта. Цяла Испания наблюдава очаровано и нетърпеливо чака да разбере дали тимът ще успее да завърши сезона със стил – както преди 20 години!


Превод на вестник "Тема спорт"