Всяка година по това време Лудогорец в частност, но и българският футбол като цяло получават поредния риалити чек за несъстоятелност. Някога го изрече Божидар Краев, но думите му продължават да бъдат актуални, защото нищо не се е променило спрямо произнасянето им. И към този момент в Разград бодро разправят, че са готови за ново участие в групи на Шампионска лига, но сами не си вярват, че това е възможно.

свързани статии

И никак няма да е справедливо вината да се хвърля само върху тях. Лудогорец се явява на летен изпит в Европа, без да си е научил урока и да си е написал домашното. А не го е научил и написал, защото през цялата година е отсъствал от часовете. И ще го илюстрираме още по-ясно. Мачовете в първенството на България срещу непретенциозните местни съперници не подготвят качествено Лудогорец за важните изпитания в Европа.

Връщам се година по-рано. Тогава в първия кръг шампионът започна с гостуване на Балкани от Косово и играта му беше под всякаква критика. Оцеля след убедителна победа у дома, но още в следващия кръг се прости с мечтата да играе отново в групите на ШЛ с отпадане от Олимпия Любляна. И мина по пътя на коприната до участие в групи на Лигата на конференциите, което всъщност е най-ниското стъпало на евроскалата.

В новото участие на Лудогорец нещата изглеждат по-оптимистични, защото първият съперник е Динамо Батуми, а вторият е победителят от двойката Динамо Минск – Пюник Ереван. Жребият отреди в първите два кръга разградският тим да се срещне срещу удобни противници от бившия СССР. А както добре се знае, те не са най-високите препятствия в квалификационния цикъл.

Лудогорец на 99 процента ще стигне до третия кръг в турнира, където вече ще получи поредния риалити чек. А ако се надскочат, както го направиха само веднъж преди 3 години, ще отидат на решителен плейоф, където шансовете им също няма да бъдат особено високи. И някъде в края на август ще се разбере на кое от трите възможни стъпала се е озовал българският шампион в сегашната кампания. Но за никого не е тайна, че единственият удовлетворяващ вариант е ново участие в групи на ШЛ.

При това по новия регламент с осем мача през есента в компанията на най-силните клубове в Европа. Да биеш последователно четири отбора не изглежда като най-трудното нещо на света, още повече че винаги се разчита и на благоприятен жребий. Опитът и осъществените натрупани контакти пък дават и други опции за ползване на някои привилегии в опита за атака на целта. Но уви – най-важното условие липсва!

Лудогорец ще изиграе поредната дузина мачове в Европа през новата кампания и на придобития опит се разчита безусловно. Разчита се и на високия бюджет, който изпраща Разград сред средната европейска класа. В лелеяната посока групи на ШЛ се хвърлят и все по-големи средства в селекционния процес. Съвсем скоро предстои Лудогорец да подобри собствения си рекорд и да привлече футболист срещу заплата от 1 милион евро годишно. Това на фона на другите в България изглежда като научна фантастика, но ще стане неминуемо факт, защото в Разград вече с лекота се бъркат за трансфери от 2 милиона евро и нагоре. В интерес на истината и продажбите им отскочиха нагоре, което също би трябвало да спомага в европейските мачове.

Но както установих по-горе, количествените натрупвания не водят до очакваните качествени подобрения. И за тази ситуация народът се е произнесъл – с вашите камъни по вашите глави. Лудогорец уби конкуренцията в собственото първенство и както се вижда, това води до фатални последици в Европа. В Първа лига на България Лудогорец не получава съперници като Сервет, миналогодишния кризисен Андерлехт, Мидтиланд, Малмьо, Нордселанд.

Вижда се, че дори такива като Балкани, Астана и Олимпия не изпитват притеснения срещу намиращия се на много позиции пред тях в ранглистата български шампион. И това, докато в България конкурентите мощно се снишават и броят мачовете с Лудогорец за сигурни загуби. А дори когато хегемонията си позволява да губи, това е някак с аристократичен заряд, че нищо фатално не се е случило. И то си е точно така, какво значение имаше например загубата от новака Крумовград?! Като нищо подобни прецеденти ще видим и в началото на новото първенство, но това само привидно доказва клишето, че всеки може да победи всеки.

Липсата на реална конкуренция в българското първенство е основната причина Лудогорец да получава унизителен чек в Европа. А местните съперници са вдигнали предварително бялото знаме, защото са убедени, че нямат никакъв шанс. И се получава нещо като омагьосан кръг, който бих обрисувал с думите „няма пълно щастие“. Просто такъв е животът – никога не получаваш всичко, което искаш, и в Разград вече добре го знаят. Но и продължават да мечтаят, защото е безплатно.

Жаклин Михайлов, "Тема:Спорт"