Мнозина вярват, че в дните около Коледа и Нова година се крие някаква особена магия, която помага на желанията да се сбъднат. И едва ли са един и двама футболните фенове, които са си пожелавали да притежават машина, която да ги пренесе в друго време и място, за да присъстват на едни от най-великите мачове в историята на най-великата игра.

“Тема Спорт” ви предлага списък с едни от грандиозните, емблематичните и магични двубои, които са оставили фундаментален отпечатък в историята. Избрахме 12 епични двубоя в чест на 12-ия играч.

Със сигурност в тази класация място имат и много други сблъсъци, но тези със сигурност ще се помнят винаги и легендите за тях ще се предават от поколение на поколение. И ако под елхата случайно сте намерили телепортир вместо чорапи и пяна за бръснене, то задължително ги посетете.

1950 година
Бразилия – Уругвай 1:2
Стадион “Маракана”, Финал на световно първенство

За този мач са изписани тонове мастило и са пролети тонове сълзи – от мъка и радост. Неслучайно е наречен “Чудото от Маракана” и е смятан за най-драматичната футболна битка в историята. Датата е 16 юли, годината 1950, мястото Рио де Жанейро, стадион „Маракана“. Финал на четвъртото Световно по футбол. На трибуните има 205 хиляди зрители. За Бразилия този финал е голямата мечта – цели шест месеца преди турнира, тимът на треньора Флавио Коста тренира зад високите стени на католически манастир до Рио де Жанейро. Изолацията е пълна – никакви жени, никакви приятелки, само тренировки плюс много и тайнствени ритуали на местни шамани. Целта е само една – селесао трябва да прегърне купата с Богинята Нике. Домакините са толкова уверени преди мача с Уругвай, че „Журнал ду Бразил“ излиза предварително със заглавие „Великата победа“. Държавата също е готова – за всеки от националите е подготвен автомобил с гравирано неговото име и думите „Вечна слава“. А за Флавио Коста е предвидено депутатско място.

Всичко започва по план – Фриаса бележи в 47-та минута и празненствата започват. Но Уругвай не мисли така – Скиафино изравнява в 66-тата минута. Равенството все още устройва домакините, но те се хвърлят в атаки. В 79-тата цяла Бразилия буквално е разбита. Дребничкият голмайстор на урусите Гиджа минава през бразилската защита и попарва селесао. На терена настъпва суматоха. „Маракана“ е транно притихнал. Гробна тишина, която бива нарушавана само от хлипове, стенания, провлачен плач. На стадиона има 8 самоубили се, а в страната загиналите са десетки.

Бразилският вратар Моазир Барбоса, който е нарочен за големия грешник се оказва дълголетник за негово голямо нещастие, защото след този мач е презрян до края на дните си. Не му продават в магазина, не му сервират в заведенията, на улицата хората го разпознават и отвръщат лице от него.

1954 годинa
Унгария – ФРГ (Федерална Република Германия) 2:3
Стадион „Ванкдорф“, Берн, Финал на Световно първенство

По случай 50-годишнината от създаването на ФИФА, Мондиалът през 1954-а се играе в Швейцария, а финалът е в Берн, тъй като седалището на Централата се намира там. Това Световно предлага на феновете много и изпълнени с емоции срещи. Апотеозът на събитията е във финала, който е на 4 юли 1954 година на стадион „Ванкдорф“ пред 64 хиляди души и впоследствие е наречен “Чудото от Берн”. Един срещу друг се изправят младият отбор на Германия и фаворитите Унгария. Преди срещата цял свят е убеден, че Унгария ще вземе купата, тъй като двата тима се срещат и в груповата фаза, а маджарите печелят с 8:3. Пушкаш и компания, които са поставили рекорд по вкарани голове на един шампионат – 27, са убедени в своята победа и поръчват 10 каси токайско вино и раздават покани за бала на победата.

Преди мача започва да вали дъжд, който помага на Германия. Дъждът пречи много на техничната игра и на качествата на унгарците. Капитанът на Германия Фриц Валтер е известен със стабилната си игра на дъжд. Освен това Германия излиза с най-новите обувки, проектирани от Адидас за футболния терен – бутонките. Германците обуват бутонки със сменящи се бутони, които в калния терен вършат чудеса.

Въпреки това Пушкаш вкарва първия гол в срещата още в 6-тата минута след пробив през цялата отбрана на ФРГ. В 8-тата минута Цибор прави резултата 2:0. Германците обаче изобщо не се предават. До 18-тата минута те изравняват с голове на Морлок и Хелмут Ран.

Тогава започва истинска атака пред вратата на Германия. Унгарците пропускат повече от 13 чисти положения. На всеки пет минути има чисто положение пред вратата на бундестима. Три пъти топката се отбива в гредите, а два пъти немски защитници избиват кълбото от голлинията. Пет минути преди края Ран стреля и топката влиза във вратата за 3:2 за Германия. Унгарците бързо изравняват с гол на Ференц Пушкаш, но попадението е отменено заради засада. Така митът за непобедимия отбор на Унгария завършва, а на света се появява една нова футболна сила.

1960 година

Реал М – Айнтрахт Фр 7:3

„Хемпдън Парк“, Глазгоу, Финал за КЕШ

Датата 18 май 1960 година остава завинаги в историята на футболната игра. Финалът между Реал Мадрид и Айнтрахт Франкфурт е смятан за един от най-великите мачове на това време. За това спомага извънземният краен резултат, но и всички онези 135 000 души, които пръскат по шевовете стадион „Хемпдън Парк“ в Глазгоу. Европа става свидетел на най-резултатния финал в историята на турнира за Купата на европейските шампиони. Целият свят очаква срещата. Подобно на първите четири финала, Реал отново се оказват догонващи в срещата. В 18-та минута Крес засича ниско центриране отдясно и извежда своите напред. Ди Стефано обаче обръща мача само за три минути. В 27-ата минута на срещата, Ди Стефано изравнява. След само 180 секунди отново той се разписва след грешка на стража на отбора от Франкфурт.

Първата част на срещата приключва с 3:1, след като остава време Пушкаш в последните секунди да реализира. Наказателната акция на Реал продължава и след почивката, като съумява да отбележи три последователни гола в рамките на 15 минути. Всички – дело на унгарския стрелец Пушкаш. Чак след това представителите от Германия успяват да върнат един гол, дело на Щайн. Ди Стефано обаче вкарва своя хеттрик в мача, правейки резултата 7:2. Две минути по-късно Щайн бележи втори гол и оформя крайното 7:3. Така Реал печели 5-ата си поредна титла в най-зрелищния финал дотогава. Ди Стефано пък става единственият футболист, отбелязал гол в 5 финала на този турнир. Заради това му постижение му лепват прякора „Мистър Европейска Купа“.

1966 година

Англия – Германия 4:2

“Уембли”, Финал на Световно първенство

Финалът на Мондиала през 1966 година противопоставя вечните съперници Англия и Германия. Англичаните са домакини на шампионата и финалната среща се играе на “Уембли” пред погледа на кралицата. Трите лъва разполагат с най-великото си футболно поколение, в чиито редици блестят Боби Чарлтън, Джеф Хърст и Боби Мур. Срещу тях е Германия на Бекенбауер, Вебер и Халер.

Германците повеждат в 12-та минута с гол на Халер. Хърст изравнява в 18-та минута. Двата отбора се атакуват непрестанно, като Питърс дава преднина за англичаните в 78-та минута. Германия изравнява в самия край на мача, след гол на Вебер. Паметна ще остане 101-та минута, в която удар на Хърст се удря в горната греда на германската врата и тупва на голлинията. Реферът отсъжда гол, предизвиквайки недоволството на немците. Несправедливостта възтържествува, Хърст бележи още  веднъж в 120-та минута, превръщайки се в единствения футболист, реализирал хеттрик на финал на Световно първенство и осигурявайки единствената титла на Англия.

1970 година

Италия – Германия 4:3

“Ацтека”, Мексико, Полуфинал на Световно първенство

17 юни 1970 година остава в историята на футболната игра със 120 минути, които не могат да бъдат забравени. Италия и Германия играят полуфинал на Световното първенство в Мексико. Години по-късно сблъсъкът пред 102 000 на „Естадио Ацтека“ е определен като „Мача на века“, а повечето фенове на футбола и до днес го определят като най-великият и драматичен в историята на световните първенства. И до днес на стадиона седи плакет. На него пише: „Стадион „Ацтека“ оказва своята почит към героите на „Мача на века““. Германия (ФРГ) влиза в полуфинала като фаворит, но адзурите знаят как се печелят такива двубои. В 8-ата минута Роберто Бонинсеня пронизва немската врата с много точен удар, който среща и гредата, преди да влезе покрай безпомощния Сеп Майер – 1:0. Инфарктните ситуации тепърва предстоят и те започват с началото на втората част. Драмата започва, след като Бакенбауер е съборен. Реферът не дава дузпа. Германците са бесни, а в добавка Бекенбауер е с извадено рамо и дълго му оказват помощ. Няма повече смени. Трябва да играе така или ФРГ да остане с 10 души. Това няма как да стане. Превързват някак ръката на Франц и той остава на терена.

В 92-рата минута Шнелингер засича топката в мрежата. Това остава единственият гол на бранителя за мачовете му в Бундестима, а за зрителите предстоят 30-те най-луди минути в историята. В петата минута на продълженията топката е пратена с глава от Зеелер в наказателното поле, а Полети решава да я спира с гърди, изпуска я от контрол и Герд Мюлер бележи. Три минути по-късно обаче Бургнич вкарва за 2:2. Още преди края на първото продължение Рива дава аванс за Италия. Германия не се предава и за 30-40 секунди подлагат италианския вратар на истински обстрел. В 110-тата минута Германия изравнява. Не са минали и 20 секунди от германския гол, когато Джани Ривера, влязъл като резерва, забива попадение, което прави резултата 4:3. Пет гола за 21 минути в продълженията.

Следват 9 минути, които изтичат по-бавно от 90. Но гол няма. Последният сигнал идва, а с него завършва мач, който светът гледа със зяпнала уста. Фантастичен сценарий и Италия е на първия си финал от 32 години.

1982 година

Италия – Бразилия 3:2

“Естадио Сария”, Барселона, Световно първенство 

На Световното първенство в Испания светът се възхищава на един отбор на Бразилия, играещ потресаващо силно. Сократес, Зико, Едер и Фалкао играят футбол, невиждан до тогава. Те разпиляват всеки отбор, с който играят, а световната им титла сякаш е просто въпрос на време. В решителния мач от четвъртфиналните групи срещу тях се изправя една изключително неубедителна Италия. Адзурите излизат от групите след три равенства и победата им срещу Аржентина в четвъртфиналните групи се счита за сензация. В техните редици блестят Паоло Роси, Марко Тардели и Дино Дзоф. За да стигнат до полуфиналите, те задължително трябва да победят Бразилия, което към онзи момент изглежда невъзможно.

До мача с Бразилия Паоло Роси не успява да отбележи нито един гол на Световното първенство, в него обаче вкарва цели три. Той дава преднина на италианците още в 5-та минута. Равенството е възстановено от Сократес в 12-та. Отново Роси бележи в 25-та, а Фалкао изравнява в  68-та. Роси слага край на спора в 74-та минута,  носейки най-великата победа на Италия на Световни първенства.

1986 година

Франция – Бразилия 1:1 (5:4 след дузпи)

“Халиско”, Гуалдалахара, Мексико, четвъртфинал на Световното първенство

Мондиал’86 е истинско стълпотворение на футболни таланти – може би най-силният в историята на играта! Накрая големият печеливш бе Аржентина на великия Диего Марадона, но по нещастно стечение на обстоятелствата Бразилия и Франция се срещнаха още в четвъртфиналната фаза, а според мнозина всеки от тези два отбора заслужаваше да празнува с титлата. Мачът им на стадион “Халиско” в Гуалдалахара безспорно е един от най-великите и красиви в историята на играта.

Първенството бе последно за великите бразилци Сократес, Зико, Фалкао и Жуниор, както и не по-малко големите французи Платини, Тигана, Жирес и Рощо. Така под палещото слънце на Гуадалахара едно от откритията на Мондиал’86 Карека откри за селесао, но маестро Платини изравни малко преди края на първото полувреме. Другата десетка – Зико, бе оставен на скамейката от Теле Сантана, но непрестанното скандиране на името му накара треньора да го пусне в игра. С характерния си пронизващ защитата пас Зико бе в основата на дузпа през втората част. Диригентът в играта на бразилците сам се нагърби с изпълнението на наказателния удар, но той бе спасен от вратаря на петлите Жоел Батс. Двата най-добри отбора на 80-те години, които така и не можаха да станат световни шампиони през това десетилетие, не излъчиха победител и в продълженията и така се стигна до изпълнението на дузпи, където Зико този път бе точен, но двама други от най-големите майстори на играта се провалиха – Сократес за Бразилия и Платини за Франция. Луис Фернандес отбеляза последния пети удар от бялата точка за сините, но либерото на златистите Жулио Сезар не можа и така Франция продължи напред, но стигна само до бронзовите медали.

1986 година
Аржентина – Англия 2:1
“Ацтека”, Мексико, четвъртфинал на Световно първенство

Това е Световното първенство на Диего Армандо Марадона. Това са финалите, на които аржентинците печелят втората си световна титла. Историята обаче би могла да има и друг завършек, ако Марадона не бе използвал „свръхестествени сили“. Датата е 22 юни, годината 1986, мястото е „Естадио Ацтека“ в Мексико. Играе се изключително оспорваният четвъртфинал между Аржентина и Англия.

50 минути от началото на мача и нищо кой знае какво не се е случило. Мрежите са сухи. Никой от всичките 114 580 зрители не знае, че в рамките на следващите 5 минути ще види два от най-известните и велики гола в историята на футбола. Двете попадения ще останат в историята по коренно различни причини, но и двете ще бъдат запомнени завинаги. Шест минути след началото на второто полувреме нескопосано изчистване от страна на Стийв Ходж устремява топката към вратаря Питър Шилтън. Вратарят скача, Марадона също. Протяга лявата си ръка и бележи гол с нея. За всички голът с ръка е очевиден, освен за главния съдия от Тунис Али Бенасюр и за страничният съдия – българинът Богдан Дочев. И двамата признават гола, невиждайки нарушението. На пресконференцията след мача Марадона коментира, че голът е отбелязан „малко с главата на Марадона и малко с Божията ръка“. След тази фраза голът остава завинаги известен като „Божията ръка“.

Само 4 минути след гола с ръка Марадона отбелязва още едно попадение, което остава в историята като „гола на века“ и се смята за най-доброто индивидуално изпълнение, завършило с отбелязването на гол в цялата история на футбола. Марадона бележи след 10-секунден пробив, в който преминава над 55 метра и преодолява четирима английски играчи. Той стига до наказателното поле и със залъгващо движение хвърля вратаря Питър Шилтън в друга посока и без проблеми отбелязва за 2:0. През 2002 година голът е обявен за „Гол на века“ от ФИФА.

1986 година

Аржентина – Германия 3:2

“Ацтека”, Мексико, Финал на Световно първенство

Вероятно най-красивият и драматичен финал на Световни първенства.  На финала на стадион  „Ацтека“ в Мексико излизат два звездни състава. Аржентина е предвождана от феноменалния Диего Армандо Марадона. Германия пък има поредното си звездно поколение, в което блестят Румениге, Фьолер и Матеус.

В началото на мача аржентинците са просто неудържими. Браун им дава преднина в 23-та минута, а в 55-та Валдано удвоява. Всичко изглежда решено, но германците не смятат така. Румениге бележи в 74-та минута, а в 80-та Фьолер изравнява. Изглежда, че Германия има пълно превъзходство, но тогава на сцената излиза Буручага. Той бележи в 84-та минута, узаконявайки втората световна титла на Аржентина.

1999 година

Манчестър Юнайтед – Байерн Мюнхен 2:1

“Камп Ноу”, Барселона, Финал на Шампионска лига

На 26 май 1999 година, в Барселона, на стадион „Камп Ноу“, пред 90 000 зрители Манчестър Юнайтед правят нещо незабравимо. За първи път в историята на Шампионска лига на финала спорят два тима, които не са шампиони на страната си.

Байерн е много по-добрият тим на терена, като баварците повеждат още в 5-ата минута. Тогава Баслер от пряк свободен удар хваща неподготвен Петер Шмайхел. Баварците удрят две греди и само могат да съжаляват, че не решават мача още в този момент. Въпреки лошото начало, англичаните започват да вземат мача в свои ръце, но не успяват да създадат реални голови опасности, въпреки неуморната работа на Дейвид Бекъм и неговите постоянни центрирания към наказателното поле.

Тече 90-та минута и реферът Пиерлуиджи Колина назначава триминутно продължение. Точно тогава се случва нещо уникално и неповторимо. Почти целият отбор на англичаните заедно с Петер Шмайхел са в наказателното поле на Байерн. Центрирането на Бекъм минава над главата на вратаря на Юнайтед, но Дуайт Йорк достига до топката и за късмет на англичаните я отклонява към Теди Шерингам, който с много точен удар я изпраща в долния десен ъгъл на Оливър Кан. 1:1! Всички виждат как мачът отива в продължения, но… По-малко от 30 секунди след изпълнението на център червените дяволи получават право да изпълнят нов корнер, но този път Петер Шмайхел остава пред собствената си врата, спазвайки инструкциите на Алекс Фъргюсън. Дейвид Бекъм отново завърта топката, намирайки главата на Шерингам, който я изпраща в близост до гол линията. Солскяер реагира най-бързо и от близка дистанция стреля под напречната греда. Голът е записан в 92,17 минута. На този мач норвежецът Соляскер си печели прякора „Убиецът с бебешко лице“. Заради тази победа, Алекс Фъргюсън получава рицарско звание от кралицата на Великобритания и правото да се нарича „Сър“.

2005 година
Милан – Ливърпул 3:3
„Кемал Ататюрк“, Истанбул, финал на Шампионската лига

На 25 май 2005-та светът става свидетел на може би най-великия финал в историята на Шампионската лига. На стадион „Кемал Ататюрк“ в Истанбул един срещу друг се изправят италианският колос Милан и английският Ливърпул. 65 хиляди зрители наблюдават гениален, спиращ дъха мач с инфарктна развръзка.

Милан повежда още в самото начало чрез своя капитан Паоло Малдини. В 39-ата минута Ернан Креспо покачва на 2:0, а 5 минути по-късно аржентинецът отбелязва за 3:0. Очертава се разгром за Ливърпул и триумф за тима на Карло Анчелоти. Да, но не. Всичко изглежда приключило. Не и когато става въпрос за мърсисайдци и още в първите минути на втората част те връщат едно попадение чрез своя капитан Стивън Джерард, а малко след това Владимир Шмицер стреля по земя за 3:2. Червените се вдигат на отчаян щурм. Атакуват като полудели и в 60-ата минута получават право да изпълнят дузпа. Алонсо стреля в долния десен ъгъл и резултатът става 3:3. За 7 минути отборът на Рафаел Бенитес заличава аванса на росонерите от три чисти гола.

Малко преди дузпите се случва нещо любопитно, което се оказва решаващо за изхода на финала. Юношата на Ливърпул Джейми Карагър отива при Йежи Дудек и му казва да танцува по голлинията, така както го прави Гробелаар през 1984 година в Рим. Първите двама изпълнители за Милан са разколебани и пропускат – това са Сержиньо и Пирло. За Ливърпул Хаман и Сисе са точни. След това Томасон и Кака не се разсейват от движенията на Дудек, а Рийзе греши за англичаните, преди Шмицер да направи 5:6 за мърсисайдци. Така Шевченко трябва задължително да реализира.

Шева обаче стреля слабо и Дудек избива. Ливърпул се възкача на европейския клубен трон и то по възможно най-неповторимия начин.

2009 година

Реал М – Барселона 2:6

“Сантяго Бернабеу”, Ла Лига

На 2 май 2009 г. на „Сантяго Бернабеу“ се срещат Реал Мадрид и Барселона. През последните години Ел Класико съвсем заслужено е определян за най-големия мач в целия свят.

В 15-ата минута Гонсало Игуаин от непосредствена близост матира Виктор Валдес за 1:0. Барселона обаче взимат напълно инициативата и в следващите пет минути правят пълен обрат. В 18-ата минута Тиери Анри с премерен диагонален удар изравнява отблизо за 1:1. След още 120 секунди игра пък при изпълнение на пряк свободен удар Шави намира непокрития Карлес Пуйол, който с глава вкарва за 1:2. В 35-тата минута Лионел Меси, останал за пореден път сам срещу Касияс, не греши за 1:3.

В 56-ата минута Реал Мадрид намалява резултата до 2:3, след като Серхио Рамос с глава праща топката в мрежата зад Валдес за втори път. Това допълнително дразни гостите от Барселона и те се развихрят максимално до края на мача. В 58-ата минута Анри е изведен чудесно от Шави и французинът елегантно прокарва топката покрай Касияс за 2:4. Реал Мадрид изпада в нокдаун и не знае какво да направи.

В 75-ата минута Меси изчаква, докато Касияс падне на тревата, и праща топката в мрежата на домакините за 2:5. В 83-ата минута е забит и последният пирон в ковчега на Реал Мадрид, след като бранителят на каталунците Жерар Пике се възползва от неразбирателство между Канаваро и Касияс и чуква топката във вратата за крайното 2:6. Това е и гол номер 100 за Барселона този сезон. В Каталуния мачът се помни като един от най-силните за Барселона в цялата история на Ел Класико.

Явор Пиргов, "Тема:Спорт"