Юношите на България до 15 години претърпяха фиаско в първия си сериозен международен тест. И докато загуба от Испания едва ли би изненадала някого, то невъзможност да надиграем Уелс и Исландия определено буди сериозни въпросителни – най-вече около плана „2-3 години“ на новия президент на централата.

Преди време се говореше, че някъде около 16 годишна възраст се къса нишката и родните таланти започват да изостават. Сблъсъците на 14-годишните ни от последните дни, обаче, показват, че май границата на късане е слязла доста по-надолу. И докато отърваването от треньора след 0:9 е най-логичното, то трябва да се запитаме какво и как е свършено в БФС по направлението ДЮШ, след като набори 2009 и 2010 са първите, които методистът, издигнал се до директор по развитие на юноши Лъчезар Димов селектира и окомплектова посредством мащабно-рекламираните турнири за таланти.

От срещите на Бояна стана ясно едно – българските таланти нямат елементарни футболни навици. Те не могат да четат играта, не знаят как да реагират на стандартни ситуации и не могат да се движат правилно по терена, тоест имат ниска тактическа култура. Едва ли това се дължи на работата на селекционера им Владислав Вутов, защото изобщо не е негова задача да учи футболисти, а просто да подбира най-подготвените за даден лагер-сбор. Ако момчетата, които загубиха с 0:9 действително са най-подготвените, то клубовете им трябва сериозно да се замислят какво тренират и дали няма да се налага да привличат чужденци за години напред.

В срещата с Испания направи впечатление ужасно некоординираната игра във фаза защита – нашите буквално подариха 5 гола на съперника от наглед безобидни опити за изнасяне на топката. И най-незаинтересованите биха се досетили, че такъв съперник ще ни превъзхожда технически. На този фон е непонятно защо България излезе да се надиграва по този начин с деца, школувани в Реал Мадрид и Барселона? Два дни след резила, Исландия показа как трябва да се подхожда към съперник, който е на по-високо ниво – прибрано и пестеливо, дебнейки за някаква възможност.

Да, исландците също загубиха, но далеч по-прилично с 0:2. Съдейки по идентичната загуба на Уелс от Испания, частичният успех на нашите срещу островитяните изглежда резонен – 2:2 след изравнителен гол в края и победа на дузпи. Въпреки това, отново можем да кажем, че кой знае каква игра футболистите не показаха.

Решителният мач срещу Исландия, пък затвърди впечатлението, че организационно нещата не са добре, а Гонзовият „път на таланта“ май е по-скоро горска пътечка с много шубраци и камъни по нея. Държавата с под 400 000 население беше подбрала деца от местните школи и те ни вкараха 4 гола – 2 отменени, а пропуснаха и още 2-3. Нашите стояха малко по-добре, но отново идеята в играта я нямаше, а каквото създадохме беше по-скоро изблик на индивидуални качества.

Стигаме и до критерия за подбор на тези национални състезатели в малките възрасти. В селекцията правят впечатление няколко странни факта – не присъства нито едно дете, което се състезава в чужбина, а на турнирите миналата година имаше повикани деца от отбори от Германия, Нидерландия и Англия.

Звучи наистина невероятно, че деца, трениращи в Кристъл Палас и Леверкузен са на по-ниско ниво от деца, които дори не се състезават в елитната група до 15 години у нас. Преди години се говореше, че децата от чужбина не се викат, тъй като БФС трябва да покрива разходите им за път. Дали това е причината и сега, можем само да гадаем.

Прави впечатление малкото извикани деца от школи като ЦСКА, Лудогорец и Славия, които поне на хартия би трябвало да са стълбове в ДЮШ у нас. Лудогорец е безапелационен лидер в групата, а предложи само двама национали, ЦСКА и Славия по един. Похвално е, че отбори като Етър и Пирин имаха футболисти, а на моменти точно те и изглеждаха по-близо като индивидуалности до съперниците.

Дали топ школите ни наистина не са топ вече само на хартия, а децата в тях вместо да се обучават за едно по-високо ниво, биват използвани само за моментни резултати? Много от поставените въпроси ще останат без отговор, защото в родния футбол всяко чудо е за три дни, а на националите предстоят нови „изпитания“. Какви ще са промените от страна на Георги Иванов също ще бъде интересно, защото със сигурност селекционерът Владислав Вутов не е основния виновник за звучното 0:9. Едно е ясно – година по-късно от Гонзовото обещание, имаме само 0:5 и 0:9, които да анализираме.

Росен Ангелов, "Тема Спорт"