Жозе Моуриньо винаги е твърдял, че живее в сянката на сър Алекс Фъргюсън, но сега португалецът трябва да оцелее в ситуация, в която само най-успешният британски мениджър се е спасявал.

Малцина могат да преобърнат подобен развой на събитията, който напълно е излязъл от контрол. А когато вината за провалите пада изцяло на плещите на наставника, няма значение дали се оплаква от технически проблеми или фактори, независещи от него - съчувствието ще отсъства.

Три месеца след спечелването на титлата във Висшата лига, "Челси" представлява сринат отбор, воден от човек, отдал се на пълно отричане на фактите. Последното наказание за Моуриньо от английската Футболна асоциация в резултат от бурната му реакция срещу Джон Мос, ръководил мача между "сините" и "Уест Хем", загубен с 1:2, е ново доказателство за неговото разнищване. Сега, за да остане на "Стамфорд Бридж", португалецът трябва да повтори подвига на мениджъра от "Олд Трафорд" наричан още Кръстника.

Както е известно, Алекс Фъргюсън имаше един мач на разположение, за да спаси мястото си в "Манчестър Юнайтед" - срещата от третия кръг за ФА Къп срещу "Нотингам Форест" през януари 1990 г. и го направи с един емблематичен гол на Марк Робинс. Точно преди този мач на знаменития сектор "Стретфорд Енд" бе издигнат плакат: Three years of excuses and it’s still c**p — tara Fergie (б.р.: "Три години оправдания и все същия боклук - та-дам Фърги"). През онези години на мениджърите им даваха години да оправят нещата, а сега разполагат с месеци.

Феновете на "Челси" вече се наслушаха на тримесечни извинения и, ако изблиците, караниците и драмите продължат, те ще са щастливи да кажат: "Та-дам, Жозе". Фъргюсън успя да си стъпи на краката след бъркотията в отбора, но от тогава насам нито един мениджър не е успявал да направи същото.

Краят на царуването на Брендън Роджърс в "Ливърпул" бе неизбежен, а сега същото се отнася и за Моуриньо, дори ако той се препъне през следващите няколко седмици. Когато пукнатините се появят и разширят, изглежда невъзможно за един мениджър да оцелее в дългосрочен период.

Моуриньо винаги се е възхищавал на Фърги, един от малкото мениджъри, които той избягваше да плюе. Но шотландецът се променяше с времето, създавайки тимове, които еволюираха. Португалецът обаче, както "Арсенал" с Непобедимите на Венгер преди десетилетие, бе тотално разгадан и дешифриран от останалите мениджъри.

"Сините" продължават да играят еднотипно и когато играчите са под нивото си при тази система, те могат да бъдат разкрити много лесно. Точно това инатливо отношение доведе дотам, че да няма място в отбора за Де Брюн, който, за голямо притеснение на Моуриньо, започна да израства като първокласна звезда от мига, в който напусна Западен Лондон. На всеки друг мениджър на "Челси" досега щяха да му теглят куршума.

По всичко личи, че ръководството ще продължи да дава време на португалеца заради собственика Роман Абрамович, който е твърдо решен да докаже, че той самият се е променил. Уволнението му не е на дневен ред - все още. Но Моуриньо, който непрекъснато прави разходки до родината си, се мъчи. Ключът е дали той ще избегне своя пълен срив, макар да изглежда, че вече се разпада като мениджър и като личност.

При всеки ход той се излага, което означава, че най-големият враг на Моуриньо в "Челси" е... Жозе Моуриньо Той трябва да спре да изстрелва куршуми - дали срещу реферите, или срещу ФА - и наистина трябва да приключи с нелепата си мания да се заяжда с Арсен Венгер. Вместо това Специалния трябва да се фокусира върху амунициите, изстреляни срещу него, основно от конкурентните отбори, които сега виждат "сините" като лек противник.

Моуриньо има недоволни играчи в съблекалнята, особено Оскар. Също така изглежда има проблеми със Сесар Аспиликуета, Неманя Матич и Еден Азар, всеки от които е бил критикуван публично или лично от мениджъра. Никак не му помага и това, че онези, които го подкрепят, като Сеск Фабрегас и Бранислав Иванович, се намират в слаба форма. Забележително е и признанието на Диего Коста, че е с наднормено тегло. Но също толкова притеснително е, че изглежда той още се измъчва да се приспособи към живота в Лондон. Без значение кой е мениджър другото лято, няма да е изненада Коста да се върне в Испания.

Моуриньо също така трябва да избягва опитите си да спечели битката за власт с Абрамович и неговите съдружници - битка, която няма как да спечели. Моуриньо отдавна вече не говори с бистър ум и разбива основните правила как се ръководят играчите. Неговото отношение спрямо Азар - най-добрия играч на Висшата лига за миналия сезон, бе определено като напълно необмислено и смая останалите топ мениджъри.

Португалецът извади белгийския плеймейкър в мача срещу "Астън Вила" на 17 октомври, твърдейки: "Замених Азар, защото получаваме голове. Имаме нужда да се браним по-добре. Когато топката не е в теб, класата не значи нищо." Повечето мениджъри, дори Моуриньо в миналото, биха излъгали. Те щяха да подминат случая или просто щяха да похвалят Азар, и да уверят, че той си остава един от най-добрите играчи в Европа. Вместо това Моу го ритна там, където най-много боли - тактика, която няма как да бъде успешна. А депресираният Азар вече следи внимателно за интереса на ПСЖ

"Реал" (Мадрид) и "Барселона". Ако отиде във Франция, това ще бъде стъпка назад в кариерата му, а по ирония на съдбата, там може да се окаже и самият Моуриньо. Когато Специалния напусна "Челси", за да отиде в "Интер" през 2007 г., можеше да избира сред най-добрите клубове в Европа, с изключение на единствения, за когото винаги е жадувал, а именно "Манчестър Юнайтед". Сега обаче клубовете гледат към него и виждат "багажа", който носи със себе си, и вече не са заинтересувани. ПСЖ може да се окаже единственият му път за спасително бягство.

Където и да отиде, Моуриньо ще продължи да създава конфликти. Въпреки магията, която направи на "Сан Сиро", той си остана мразена личност в италианския футбол. Известна е и фразата му: "Аз не го харесвам и той не ме харесва" (б. р.: за италианския футбол и италианците като цяло). Моуриньо е феноменален характер, но и конфликтна личност, която разделя хората. Той винаги е бил обичан в Англия, но отношенията с хората около себе си и с обществеността - включително собствените си фенове - изглежда да предвещава злощастен край.

Чарли Уайът, "Сън"