Сблъсък: Чужденци срещу родни футболни таланти

Пречат ли чужденците на развитието на българските таланти? Dnes.bg погледна и от двете страни на барикадата.

"За чужденците"

Александър Попов, Dnes.bg

Чужденците нямат вина, че талантите са кът

Няма как само чужденците да се обвиняват, че талантът на повечето ни млади футболисти остава само на хартия.

Феновете на всички отбори искат гръбнакът да бъде изграден от българи. Дори и тези на грандовете са готови да преглътнат "нулеви години" само и само да видят повече момчета от школите. Там обаче не се ражда почти нищо, няма общо с шанса за изява.

Проблемите в детско-юношеския футбол се предъвкват от години, но нищо не се прави за преодоляването им - лоши терени, липса на качествени специалисти, корупция, на места дори няма елементарни консумативи като екипировка.

България сигурно е единствената страна, в която 18-20 годишни се смятат за твърде млади и негодни за големия футбол. Всъщност, възрастта няма нищо общо. Просто тези футболисти са "скъсали" връзката между юношеския и мъжкия футбол. Идват в първите отбори тактически неграмотни, физически трудно издържат на натоварванията и затова не са виновни чужденците. А иначе потенциал имат, признават го специалисти и от България, и от чужбина. Когато обаче им бъде даден шанс, те не го грабват със същия хъс, с който се раздават по дискотеките. Те трябва да разберат, че за да се превърнат във фактор в своите отбори, личният живот трябва да бъде в унисон с професионалния. Да, техните набори гребат с пълни шепи от изкушенията, но точно в тази възраст проличава дали наистина искат да се наложат в големия футбол.

Че нещо в подготовката на младите куца се вижда и в едни от най-шумните ни изходящи трансфери. Когато Бербатов отиде в Байер Леверкузен дълго време не помирисваше място в първия отбор. Тодор Неделев, който стигна до националния отбор с Ботев Пловдив, още не може да припари до терените на Бундеслигата с екипа на Майнц 05. А това все пак не е Реал Мадрид или Барселона. Антонио Вутов бе завоювал титулярно място в Левски, но вече над година трупа опит, сили и умения във втория отбор на Удинезе. Чужденците в България не са спрели развитието им, осъществили са трансфери, но в същото време не са готови за титуляри.

От дълги години насам юношеският национален отбор направи хубави мачове в Европа и в квалификациите, но когато стане въпрос за младежите, положението е трагично. Отборът ни се е превърнал в тупан, а в някои мачове зрителите си задават въпроса тези момчета въобще учени ли са на футбол. Нали никой не смята, че нарочно демонстрират футболна неграмотност, защото имало много чужденци и не им дават шанс за изява?  

"Против чужденците"

Красимир Ангелов, Dnes.bg

Чужденците спират развитието на родните футболисти

От години родните футболни клубове прекаляват с привличането на чуждестранни играчи, което определено пречи на развитието на родните таланти. Обяснението, че видите ли у нас нямало достатъчно кадърни момчета и затова масово се купуват чужденци, някак си вече не минават. Особено сега, когато националният ни отбор от няколко години е стигнал дъното и продължава да копае надолу.

Истината е проста – чужденците излизат по-евтино на футболните президенти, често дори без пари, а феновете лесно се лъжат с фрази от сорта на "играл с брата на Дрогба идва в ЦСКА“ или "желан от Моуриньо и Венгер подписва с Левски". Ако свършат работа – чудесно. Ако не, лесно може да се мине с номера, че на чужденеца не му е паснало нашето първенство (то пък страшното първенство), или че футболистите от еди коя си държава са мързеливи и затова нищо не играят. И другия полусезон гледаме същата песен със селекцията на футболисти от знайни и незнайни държави.

А за сметка на многото чужденци, от които поне половината са пълни ментета, българските футболни надежди търкат пейките на отборите в А група (те всъщност и това не правят, защото рядко попадат в групата за даден мач) и за да играят изобщо, тръгват да се „обиграват“ по В групите или селските лиги, където трудно може да се научиш на голям футбол, но за сметка на това спокойно може да ти счупят някой крак, което за обезверен млад футболист е напълно достатъчно да спре с играта.

Че футболът ни е на ниско ниво в момента, спор няма. Че уникалните таланти не бълват, също е ясно. То няма и как да е иначе, след като много деца на уж големи отбори у нас няма къде да тренират, а цели футболни центрове в страната от миналото са буквално затрити. Но за да има силен национален отбор, трябва да се тръгне отнякъде. А това „отнякъде“ е ясно - младите ни надежди да има къде да тренират и да получават шанс да играят в отборите си още когато са на 18-19 години, а не да ги водим за "млади таланти" на 25. За целта е повече от наложително броят на чужденците в отборите да бъде намален до нормални размери – например трима или четирима максимум в отбор. Така и клубовете ще трябва да си избират наистина добри чужденци, а не ментета само за да мине номерът "селекция“, и най-талантливите юноши от даден отбор ще могат да получат шанс за изява.

Сега се чудим защо големите отбори в Европа не искат нашите футболисти. Ми кой ще ти иска футболист, който вече е на 27-28 години и е играл само в България? А дали тези същите клубове от Европа не проявиха интерес към 17-годишния Антонио Вутов, към 20-годишния Тодор Неделев, към 21-годишния Симеон Славчев, към 20-годишния Георги Миланов... Значи таланти има, въпросът е дали получават навреме своя шанс за изява. И дали има търпение към тях. Защото когато го получават, най-кадърните от тях го използват и след време носят солидни суми в касите на своите клубове. Жалкото е, когато не го получат заради футболни недоразумения от няколко континента, които заливат родния футбол.

Важен е и Вашият глас в сблъсъка