Трикратният световен шампион в снукъра Джон Хигинс за пореден път показа, че е може би най-големият боец сред професионалните играчи в тура. Преди минути шотландецът спечели Уелш Оупън с 9-6 фрейма, след като изоставаше с 2-5 срещу своя сънародник Стивън Магуайър.

Само преди два месеца „Вълшебника от Уишоу” вдигна трофея от Ю Кей Чемпиъншип, надигравайки Марк Уилямс. Тогава шотландецът губеше с 5-9 фрейма, дори видя как „Уелската потинг-машина” вкарва своя мачбол, но Хигинс се добра до купата, записвайки пет поредни фрейма в актива си.

В днешния финал трикратният световен шампион отново доказа, че за него няма невъзможни мисии в играта, печелейки единствения изцяло шотландски финал за „короната” на Уелс в снукъра. Така Хигинс стана едва вторият майстор в снукъра с три титли на Уелш Оупън след Стивън Хендри.

Магуайър започна двубоя с 59 точки и поведе с 1-0 фрейма. После две негови серии му осигуриха отличен старт на финалния сблъсък и по-малко известният шотландец дръпна бързо с 2-0.

Малко по-късно роденият през 1975 година Хигинс намали пасива си. Той изригна със сенчъри брейк от 120 точки, но трети халф-сенчъри брейк на неговия сънародник в мача доведе резултата до 3-1 в полза на "Он Файър" Магуайър.

В петия фрейм Магуайър имаше преднина от 58 точки, но грешка при позиционирането го накара да сбърка лесна червена и Хигинс демонстрира цялата палитра от качества, с които разполага, разчиствайки масата до черна за халф-сенчъри брейк от 76 точки. По този начин трикратният световен шампион осъществи истинска кражба и се доближи само на фрейм от своя съперник.

Роденият през 1981 година по-млад и по-малко успешен в света на снукъра шотландец не показа слабост и наниза нов халф-сенчъри брейк, също от 76 точки, с което отново увеличи преднината си на два фрейма.

В началото на седмия фрейм Магуайър разсмя публиката в залата в Нюпорт, след като се сблъска със съдията Ейриън Уилямс, дръпвайки се рязко назад, докато оглеждаше позицията на масата. Уилямс прие случката с усмивка, което е рядко срещан момент в съдийската кариера на строгия бивш полицейски служител.

Това се оказа единственият фрейм от началото на мача, в който зрителите не видяха халф-сенчъри брейк. И двамата шотландски майстори направиха много грешки, но в крайна сметка началният аванс от 40 точки на Магуайър му донесе победа във фрейма и той поведе с 5-2.

Хигинс не се сломи и за пореден път показа, че е един от най-силните в психологическо отношение играчи в снукъра. Трикратният световен шампион намали резултата до 3-5 с нов халф-сенчъри брейк и двамата майстори се оттеглиха на тричасова почивка, преди началото на вечерната сесия.

Подновяването на играта започна от 21:15 часа българско време като по сценарий на Хичкок. Качеството на играта беше може би най-лошото от началото на мача, като Хигинс направи цели две грешки при използване на удължителя - нещо, което не му се е случвало от години. Но за сметка на това фреймът се оказа истински трилър.

При 49-42 точки преднина, Магуайър имаше възможност да вкара розовата, при останали две топки на масата, но сгреши и я заложи на Хигинс. "Вълшебника от Уишоу" реализира розовата, но игра бялата с голяма сила, за да се пласира за черна. "Биячът" мина през четири борда и на два пъти срещна челюстите на джоба, но остана на масата и трикратният световен шампион мушна черната с лек удар за 4-5 фрейма пасив.

Защитаващият титлата си в Нюпорт майстор използва инерцията, която събра и изравни резултата за първи път в мача, вкарвайки розовата, след като неговият съперник имаше преднина от 48 точки в началото на партията.

При 5-5 Магуайър отново започна агресивно и конструира нов добър брейк от 44 точки. И този път, както в предишната партия той сгреши, при опит да вкара непосаден плант. След размяна на сейфти удари Хигинс "окупира" масата и реализира фреймбола си - розовата, от която Магуайър със сигурност ще сънува кошмари тази нощ. Така по-опитният шотландец поведе за пръв път в мача с 6-5 фрейма.

Студеният душ от първото изоставане в мача охлади "Он Файър" Магуайър и той проспа партия номер 12. Хигинс се възползва от "нокдауна" на своя по-млад опонент и след халф-сенчъри брейк от 75 точки поведе със 7-5 фрейма.

Малко след това Стивън Магуайър спря пропадането си и след като загуби цели пет поредни фрейма записа халф-сенчъри брейк от 75 точки, който му бе достатъчен да намали до 6-7 партии.

Хигинс отвърна с два халф-сенчъри брейка в следващия фрейм, нанизвайки серии от 54 и 66 точки, за да стигне до нова преднина от две партии. "Вълшебника от Уишоу" не показа милост и в следващия фрейм отново записа халф-сенчъри от 72 точки, с което влезе в "зоната на снукърите". Магуайър си взе двата необходими снукъра след майсторска игра, но груба грешка след игра по кафява доведе до фаул и финалът свърши при 9-6 фрейма за по-опитния шотландец.

Хигинс влезе в историята на Уелш Оупън като едва вторият майстор, спечелили три титли от надпреварата, както и като първият играч от пет години насам, който защитава титлата си от ранкинг турнир.

"Когато Стивън поведе с 5-2 си казах, че ще бъде трудно да се върна в мача. Очаквах той да поведе с 6-2. Тази вечер стартирах ударно. Финалът беше страхотен. Трудно е да играя срещу добър приятел. Сигурен съм, че той ще спечели титла съвсем скоро", каза веднага след края на мача Хигинс.

"Миналата година с татко си направихме парти след титлата ми, тази година ще пием по една бира с мама, съпругата ми и Стивън", продължи Джон Хигинс със сълзи на очи, сещайки се за наскоро починалия си баща.

 

Досегашни шампиони и финалисти на Уелш Оупън

Година Шампион Финалист Резултат
1992 Стивън Хендри Дарън Моргън 9–3
1993 Кен Дохърти Алън Макманъс 9–7
1994 Стив Дейвис Алън Макманъс 9–6
1995 Стив Дейвис Джон Хигинс 9–3
1996 Марк Уилямс Джон Парът 9–3
1997 Стивън Хендри Марк Кинг 9–2
1998 Пол Хънтър Джон Хигинс 9–5
1999 Марк Уилямс Стивън Хендри 9–8
2000 Джон Хигинс Стивън Лий 9–8
2001 Кен Дохърти Пол Хънтър 9–2
2002 Пол Хънтър Кен Дохърти 9–7
2003 Стивън Хендри Марк Уилямс 9–5
2004 Рони О'Съливан Стив Дейвис 9–8
2005 Рони О'Съливан Стивън Хендри 9–8
2006 Стивън Лий Шон Мърфи 9–4
2007 Нийл Робъртсън Андрю Хигинсън 9–8
2008 Марк Селби Рони О'Съливан 9–8
2009 Алистър Картър Джо Суейл 9–5
2010 Джон Хигинс Алистър Картър 9–4
2011 Джон Хигинс Стивън Магуайър 9–6