Голмайсторът на Първа лига отива в новак в Япония. Само това изречение може да постави оценка на първенството ни, на нивото на отборите, на качествата на футболистите и на способностите на всички замесени да ръководят продукта клубен футбол. Ахмед Ахмедов отива далеч от България, което значи и далеч от националния отбор за сума, равняваща се на седмичната заплата на Марк Кукурея от Челси. Сравнението не е случайно, защитникът може да се окаже на един терен като национал на Испания срещу България, ако иберийците се справят с Нидерландия и нахълтат в квалификационната ни група за следващото световно.

Де да беше само Ахмедов, който е на 29 години и добре си е дал сметка къде отива и на каква цена. Предишният голмайстор на Първа лига също е със статут на национал и ситуацията му, с оглед на 32-те му години, е по-различна. Алекс Колев дойде в Левски с голям шум от Крумовград и въпреки че от време на време вкарва, на „Герена“ не мятат каскети във въздуха от радост, защото нито това е търсеният централен нападател, нито могат да изкарат пари от него. Предишният на този пост Рикардиньо бе продаден за 1.2 милиона евро и вярно, че е на 23-години, но е вярно, че и той вкарваше само от време на време. И не е по-добър нито от Ахмедов, нито от Колев.

И сега отиваме на темата с бизнеса, ценообразуването и дългосрочното планиране. Ахмедов в доста по-ранна възраст попадна в радара на ЦСКА и бе прихванат, вкара един всичко на всичко един гол за първенство и на по-късен етап мина и през Славия. И накрая се развихри в Спартак Варна.

На Алекс Колев преминаването му Левски е 14-ти трансфер в кариерата и по всичко личи, че му предстои ново преместване, или към резервната скамейка или извън „Герена“, освен ако следващият треньор на сините не открие някакви заключени досега качества у него. Станислав Костов, като голмайстор на първенството, отиде без приход за сините в Олимпиакос Никозия, където вкара само един гол и се върна обратно в Пирин.

Идеята е, че в нашите клубове не се мисли достатъчно за футбола като бизнес. Привличаш голаджия с идеята да донесе някакви спортни резултати на момента, но без идеята да изкараш пари от следващ трансфер. И щом изявените нападатели са непродаваеми, какво да говорим за другите, които са участници в пазара с още по-ниска котировка, а от там и стойност. Левски клъвна за Сангаре и сега е от другата страна на въдицата, и търси някой друг да клъвне. В същото време в Първа лига се напълни с евтини централни нападатели и офанзивни халфове като Набил Макни, Дуду, Лами, Фурие, Чинонсо Офор, които са привлечени без шум и без пари, и които потенциално биха докарали повече пари, ако минат през Левски, и дори през Спартак Варна. И това е още една присъда за клубния ни футбол, да не говорим за националния ни отбор, който от 20 години гледа първенствата или по телевизията, или през кривия макарон.

Материал на "Тема спорт"

* заглавието е на Gol.bg