Коментар на Стефан Ралчев от Букмейкър Рейтинги за бройката на отборите във Втора лига на България.

От години форматът на първите две елитни дивизии по футбол в България е тотално сбъркан. Всички се скъсаха да коментират идиотската система, по която се провежда Първа лига с полу-плейофи (само пет мача след края на редовния сезон), но не само това. Ясно е, че за да има някакво начало на промяна в положителна насока – ЗАДЪЛЖИТЕЛНО броят на отборите трябва да бъде намален. Става въпрос и за Първа, и за Втора лига.

От години футболната общественост (най-вече журналистите) повтарят, че е невъзможно при 16 отбора в Първа лига и 18 във Втора лига да има интерес. Всъщност, такъв има в някои кръгове, но представете си, ако отборите в Първа лига станат 10, тогава във всеки кръг почти всички мачове ще бъдат със заряд и между равностойни тимове.

Само един пример – оставете първите 10 в класирането към момента в Първа лига и махнете следващите шест тима. Разбира се, че не всичките 5 мача на кръг ще бъдат дербита, но в почти всеки кръг ще се срещат помежду си ЦСКА, Лудогорец, Левски, Черно море, Локо (Пловдив) и Ботев (Пловдив), Славия… Ясно е, че част от тези тимове сега не са в страховита форма, но не е ли по-добре да има мачове с тези отбори, отколкото двубои на Септември, Ботев Враца, Хебър и Спартак Варна?!

Някои веднага ще скочат в защита на тези тимове с думите: „Ама как, искате да закриете футболните центрове в Благоевград, Варна, Враца и т.н?!“ Съжалявам, но това отдавна не са футболните центрове от социализма, в които е имало силни отбори. Сега местните Спартак Варна, Хебър и Ботев Враца едва кретат и са на доизживяване. Когато отборите са стабилни и покажат качество за Топ 10, да заповядат – никой няма да ги върне…

Същото се отнася и за Втора лига. 18 отбора?! Това е истинско безумие. Половината от тези 18, да не кажа 2/3 са пред угрозата да спрат да играят във всеки един момент. Проблемите пред тези клубове са много, повечето разчитат на общините и на по-дребни спонсори, ситуацията почти навсякъде е трудна.

В началото или по средата на всеки сезон горе долу става ясно кои отбори са с амбиции да влязат в Първа лига и кои просто доиграват сезона. Лошото е, че тези, които доиграват, са изключителна предпоставка за уговорки. Защото те на практика не играят за абсолютно нищо, което води до възползване по други начини.

Пролетните месеци април и май става епично време за „интересни“ резултати. Погледнете резултатите във Втора лига в последните няколко кръга – всеки пада от другия, просто никой не иска да влезе в елита (извън един-два отбора). Толкова видно е нежеланието на някои отбори да се класират за Първа лига, че уж поглеждаш класирането и си казваш, че отборът Х ще атакува елита, но той те опровергава още със следващия си мач.

Етър (Велико Търново) е ясно, че ще вземе едно от местата за Първа лига. Отборът е доста пред останалите и ще играе в елита от есента. На първо място обаче е ЦСКА 1948 II (60 точки), който няма право да се класира за елита, така че се търси още един кандидат за елита, който да се класира директно (пърите два в крайното класиране влизат в Първа лига).

Класирането е следното:

ЦСКА 1948 (II) – 60 точки

Етър (53 точки)

Крумовград (45 точки)

Спортист Своге (44)

Лудогорец II (44, но и той няма право на промоция)

Монтана (42)

Беласица (41)

Марица Пловдив (41) и други.

Всяка пролет обобщаващият слоган във Втора лига е – „Влез ти…“ През годините имаше отбори, които видно не желаят да гонят промоция и правят всичко възможно, за да НЕ побеждават, а с това да останат в „Б“ група. Защо ли?! Защото едно влизане в елита означава изключително много, много, много ангажименти, организация, пари, а клубовете от Втора лига не са готови. Появяват се изисквания около стадион и база, осветления, нова селекция (която струва пари) и какво ли още не. А животът във Втора лига е доста по-евтин и не изисква такова гловоболие. Ако щете, глобите за картони в „Б“ група са наполовина по-малки от тези в елита, а при страшното безпаричие на повечето клубове, и това е от огромно значение.

И затова стигаме до крайно наложителното свиване не само на елитната ни дивизия, а задължително и на Втора лига. При двойно по-малко отбори във втора дивизия, да кажем също 10 или 12, ще отпаднат доста клубове, които просто не са готови и за този ешелон, а и мачовете би могло да се очаква да бъдат малко по-интересни. Ще се срещат отбори, които вероятно биха имали претенции да се класират в Първа лига.

Може да звучи нелепо, но България вероятно е една от малкото страни в света, в която отбор не иска да спечели промоция за по-горна дивизия. Хората на Запад пълнят стадиони, когато отборите им се класират от Пета в Четвърта дивизия, а ние тук „търгуваме“ мачове, за да останем в по-долната група! Made in Bulgaria