Димитър Димитров–Херо е от малкото събеседници, които с удоволствие приемат предложение да участват в разговори с екзистенциални футболни въпроси.

А в последните дни в клубовете ни на преден план е темата за схемите, стила, вариантите, различните планове и в крайна сметка като онова за кокошката и яйцето – първо да се изгради игрова физиономия или първо да се трупат точки.

Специалистът, който в момента няма работни ангажименти, не спира да гледа мачове по телевизията и на живо и както обичат да казват футболните хора, си прави необходимите анализи и поуки. Такива бяха и първите въпроси на „Тема Спорт“.

Г-н Димитров, защо темата за изграждането на един отбор, за стила му е като прилив и отлив, аха да я забравим, но винаги излиза на преден план?

Търсят да се оправдават хората в клубовете. За всеки неуспех си има причина, въпросът е кой и кога прави преценка и дали тя е правилна. Ако погледнем от позицията на публиката, тя вижда епизодичните победи, постигнати с моментен фойерверк или с късмет, и разграничава това от усещането за липса на стил.

Има ли някаква допирателна, когато се поставят цели, особено в големите отбори – първо стил и после точки, или обратното?

Не съм от вчера във футбола и като се замисля, досега никога и никъде не са ми поставяли за цел да изградя добър стил на отбор. Винаги става дума за резултати. Да гоним турнири, шампионска титла или оставане в групата. Но това е нормално, защото управляващите футбола ни хора са далеч от играта. Аз спортни директори не съм имал, говорил съм направо със собствениците.

А защо ги няма спортните директори?

И аз се чудя защо тази позиция е подценявана. Това трябва да е човекът, който да определи какъв да е треньорът и да го търси. А не президентите и собствениците, които са далеч от спортно-техническата част. Директорът трябва да носи отговорност, да разбира от материята. Да съобрази избора на треньор с политиката на клуба. Аз ако съм спортен директор, ще избера треньор, за когото съм сигурен, че ще направи отбор със стил. Оттам нататък – резултатите в началото може да са лоши, но след това ще дойдат.

Но ако вашият избор се окаже несполучлив?

Подавам си оставката, защото не съм оправдал доверието да избера добър треньор, и това е. Вижте, може да има временни кризи навсякъде, но ако си сигурен, че треньорът ще се справи и ще излезе от кризата, държиш си позицията до дупка.

За колко време се прави стил от нулата при ограничена селекция и при такава без таван?

Три месеца според мен са достатъчни един отбор да покаже промяна, да загатне, че вече започва да играе по изискванията на треньора, и да постави началото на стил. Това е за варианта със скъпи футболисти. Ето пример от моята практика – в Лудогорец до моето идване се игра само 4-2-3-1. Написали сте във вестника тези дни по друг повод примера за гостуването в Брага, те играха с високи нападатели и ние направихме няколко тренировки с 3-5-2, но понеже става въпрос за интелигентни и можещи футболисти, е едно. Докато, ако работиш с нешлифовани футболисти, не е ясно колко време ще трябва да се пренастройват. Научените футболисти с интелект за нула време се нагаждат, а в другия случай няма смисъл да коментираме.

Не е ли шок за играчите в отбор със стил да посрещнат треньор с нови изисквания?

Абсолютно, трудно е за футболистите. Треньорът трябва да има план А и план Б. Винаги бих играл с две схеми. И играчите по всяко време да знаят какво се иска от тях. Но не става само с показване на дъската. Това нещо трябва да си го тренирал до откат с различни модули в тактическо отношение, за да си мобилен и гъвкав. Иначе ставаш еднотипен. Трябва винаги да имаш някакъв нов нюанс, елемент на изненада спрямо противника.

За колко време се разваля стил?

Този треньор, който ще наследи примерно отбора със стил, зависи каква идея има. Ако идва с намерения за промяна, в рамките на месец, месец и половина ще развали всичко. Ако обаче ще иска да поддържа и надгради това, което се е играло досега, без да надгражда, инерцията може да трае година и поне две. Аз когато напуснах Нефтохимик по посока Литекс, говорих с Митко Стойчев и с футболистите – това, което сме тренирали, да си остане, да се опитат само да го поддържат. И отборът игра над една година след мен доста прилично.

Тоест, ако погледнем Левски, година и нещо след Станимир Стоилов стилът е развален?

Вижте, аз харесвам Николай Костов, той опитва да прави нещата. После дойде Станислав и направи промени. Но може би и селекцията му бе съобразена с тази схема, с която той играеше в Крумовград и в Локо София, и явно му харесва. Но за Левски – така футболистите се лутат от схема в схема и им е трудно.

Как се започва налагането на стил, някои треньори стартират от изнасянето, други пък от пресата?

Първо е играта в защита. Да направиш нужния блок, да прецениш дали ще е нисък или среден, да уточниш линиите, разстоянието между отделните звена. После модулите и комбинациите при изнасянето на топката. В последната фаза е трудно да се прави това, което се тренира, защото не знаеш противникът по какъв начин ще реагира, как ще се пренареди. Там вече влагаме повече импровизация. След 75-ият метър повече влиза импровизацията на самите футболисти. Но основното е блокът в защита да го слагаш на различни места. Някъде чух пък за четири фази на игра, какво е това?! Онзи ден слушах Арне Слот, каза две фази – с топка и без топка, а не защита и атака. То е нормално, когато си без топка, се защитаваш, независимо къде си я изгубил. Не знам отбор без топка да атакува.

Стил спасение и стил титла, какви са разликите?

По-лесно е второто. Доминантен стил, какъвто аз харесвам. Стил спасение е много труден. Съобразяваш се с лимитирания потенциал. Търсиш хитрини и тактически измишльотини, за да успееш.

Сега кой отбор, ако си смени екипите, можете да го познаете?

Да речем Левски. Отборът разчита изключително много на играта на двамата централни нападатели в наказателното поле, с много центрирания от много точки на терена. Първа топка, втора топка, предаване към нападателя, другите да се придвижват втората топка да поемат. Лудогорец са ясни, играят по един и същи начин, опитват да действат с крила, на моменти играят с двама нападатели, изненадаха ме с 4-4-2 срещу Билбао.

Лудогорец как могат да бъдат бутнати – със стил или с пари?

От отбор със стил. ЦСКА като слушам какви заплати се дават, не виждам обаче стил. Последният такъв реален претендент със стил бе Левски на Стоилов. С малко пари, но пък висока ефективност. Затова казвам, че ако съм спортен директор, ще търся треньор с такъв профил.

Как се прави преценка при подбор на футболисти, податливи на обработка. Школуваните лесно ли се разпознават преди трансферния прозорец?

Бедните клубове нямаме възможност да ходим да гледаме и предимно избираме по видеа. И от там гледаме не само избрани моменти, а цели мачове, игра в атака, в защита, на чужд терен, у дома. И колко пъти накрая, като харесаш някого, и се оказва, че не можеш да го вземеш, и хайде наново. Но пък има случаи покрай набелязания ти се набива в погледа друг. Така Левски при Стоилов гледаше Цунами, защото се търсеше ляв защитник, а в радара влезе и крилото Велтон.

Желю Станков, "Тема Спорт"