На конгреса на ФИФА в Берлин през 1936 г. е взето решение домакин на третото световно първенство да бъде Франция. През 1938 г. в Европа вече мирише на танкове и бомби. Хитлер окупира Австрия, която става германска територия.
В такъв климат футболът намира сили, за да привлече вниманието на цялата планета към стадионите. След няколко месеца започва Втората световна война, донесла ужас, мъки и трупове.
Президентът на ФИФА Жюл Риме надушва, че мондиалът ще бъде последният преди приближаващата се война. Този път бойкотът от Америка е почти пълен, само Бразилия и Куба идват в Европа.
Англичаните продължават да се правят на велики и да смятат едва ли не за обида да мерят сили с „обикновените". Още повече, че в навечерието на първенството в приятелска среща побеждават Франция с 4:2. Островитяните чак след 12 години ще разберат, че манията им за величие не е имала реални основания.
Във Франция италианците се утвърждават като най-добрия отбор на света. Този път, за разлика от домакинската победа преди 4 г., Италия не оставя никакви съмнения в превъзходството си.
Първенството във Франция е голям успех. За жалост няколко месеца по-късно куршумите заглушават футбола и планетата остава без първенство до 1950 г. Дори футболът не успя да надвие войната.
Италия и Унгария се изправят в двубой за титлата. Това стана на 19 юни на стадиона „Коломб" във френската столица. "Адзурите" печелят с 4:2 и за втори път са световни шампиони.
"Никога през живота ми не съм се чувствал по-щастлив след един мач. С 4-те гола, които ми вкараха, спасих живота на 11 човешки същества. Преди финала ми казаха, че италианците получили телеграма от Мусолини с думите:
"Бийте или ще умрете." И те спечелиха." Това са думите на Антал Сабо, вратарят на Унгария след загубения финал.
ПОЛУФИНАЛИ ИТАЛИЯ — БРАЗИЛИЯ 2:1 (0:0) 16 юни — Марсилия, 35 000. СЪДИЯ— Вутрих (Швейцария)
ИТАЛИЯ: Оливиери, Фони, Рава, Серантони, Андреоло, Локатели, Биавати, Меаца, Пиола, Ферари, Колауси ГОЛМАЙСТОРИ: Колауси и Меаца
БРАЗИЛИЯ: Валтер, Домингош, Мачадо, Зезе, Мартим, Алфонсиньо, Лопес, Луизиньо, Псрасио, Ромео, Патеско ГОЛМАЙСТОР: Ромео
УНГАРИЯ — ШВЕЦИЯ 5:1 (3:1) 16 юни — Париж, 17 000. СЪДИЯ— Льоклерк (франция).
УНГАРИЯ: Сабо, Корани, Биро, Салай, Турай, Лазар, Шаш, Женгелер, Шароши, Толди, Титкош ГОЛМАЙСТОРИ: Женгелер — 3, Шароши, Титкош.
ШВЕЦИЯ: Абрахамсон, Ериксон, Калгрен, Алмгрен, Якобсон, Сванстрьом, Ветерстрьом, Келер, А. Андерсон, Ионасон, Ниберг ГОЛМАЙСТОР: Ниберг
ФИНАЛ:
ИТАЛИЯ — УНГАРИЯ 4:2 (3:1) 19 юни — Париж, 55 000. СЪДИЯ — Капдевил (Франция)
ИТАЛИЯ: Оливиери, Фони, Рава, Серантони, Андреоло, Локатели, Биавати, Меаца, Пиола, Ферари, Колауси ГОЛМАЙСТОРИ: Колауси и Пиола — по 2
УНГАРИЯ: Сабо, Полгар, Биро, Салай, Сюч, Лазар, Шаш, Винце, Шароши, Женгелер, Титкош. ГОЛМАЙСТОРИ: Титкош и Шароши
КЛАСИРАНЕ: 1. Италия, 2. Унгария, 3. Бразилия, 4. Швеция
Забележка: В статията са използвани материали от книгата "Мистър Футбол 94" на Димитър Попдимитров и Николай Колев