След ходене по мъките Педро Родригес най-накрая играе най-добрия си футбол за Челси, откакто се присъедини към тима. Феноменалната му игра в изминалите два месеца гарнирана с двата решаващи и красиви гола при победите над преките конкуренти във Висшата лига Манчестър Юнайтед и Тотнъм го превърнаха в един от символите на възраждането на Челси под ръководството на мениджъра Конте.

Той бе бе жокерът на Пеп Гуардиола в периода му начело на „Барселона”. Той бе жокерът и на Луис Енрике. Нещото, което го правеше специален, бе вярата в собствените му способности, независимо че бе заобиколен от звезди. – от Меси, Давид Вия и Ибрахимович до Луис Суарес и Неймар. На „Ноу Камп” Педро не се страхуваше от авторитети и от това да го възприемат като по - „обикновен” Той бе наясно със себе си и стойността си като футболист. Като продукт на прочутата школа на Барса „Ла Масия” , Педро отлично знаеше , че клубът дава шанс за пробив на свои момчета в първия отбор на каталунците също като Шави, Иниеста и Пуйол.

Въпреки че и Пеп и Лучо Енрике го използваха предимно като резерва, Педро играеше с невероятна мотивация и за кратко време на терена улавяше скъпоценни мигове. Уникалното му постижение датира от 2009 г, когато се оказа единственият играч разписвал се във всички напревари, в които участваше Барселона- Примера, Купата на Краля, Суперкупата на Испания, Шампионската лига , Суперкупата на Европа и Световното клубно първенство. В съзнанието на всички барселонисти се набива най-важният му гол- този на финала на Шампионската лига през 2011 на стадион „Уембли” за 1:0 срешу „Манчестър Юнайтед”, в мач завършил 3:1 за каталунците.

Но старателността му не бе оценена докрай. Всички анализатори при оценката на качествата му бяха единодушни. Той е многофункионален футболист , който пасваше на „тики –така” стила на Гуардиола заради изпълнителността си на терена и тактическата си дисциплина. Изяви се като бързо и ефективно крило, което играе успешно на контраатака и при директния футбол, налаган от Луис Енрике. Рязко се вклиняваше в пеналта на съперника и успешно завършваше атаките. Проблемът му бе, че бе попаднал в подходящия отбор , но в неподходящо време. Феновете обичаха Педро, но търпение му се изчерпа. Въпреки че се показваше щастлив при каталунците, от медийните му изяви се прокрадваше нотка за желана промяна, ако не получава титулярно място. Така бе и след финала за Суперкупата на Европа в Грузия миналата година , когато с попадение донесе инфарктната победа на „Барселона” за 5:4 срещу „Севиля” и отново бе скрития герой.

Действително стоицизма на Педро бе за пример. В „ерата Гуардиола” Меси и Ето,о ,а после и Златан изяждаха лъвския пай на славата в нападението, а за него оставаха трохите. И тъкмо когато испанското крило смяташе , че идва неговият час за изява, новосформираният тризъбец на тима с Меси, Суарес и Неймар и техният стихиен дъжд от голове, окончателно го убедиха, че трансфер в друг отбор е неизбежен. Педро бе на крачка от „Манчестър Юнайтед, но мотивационният гений на Жозе Моуринъо успя да го придума да акостира на „Стамфорд бридж” през август 2015г. Педро преглътна антибарселонистката репутация на португалския мениджър и слуховете , че не харесва испанци, пред перспективата да бъде златна резерва в родния си отбор.

Дебютът му за „Челси” във Висшата лига бе мечтан. Испанецът отбеляза гол в първия си шампионатен мач срещу „Уест Бромич ” и даде голова асистенция. И когато новото начало му подейства вдъхновяващо, „Челси” започна да затъва в класирането. Търсеха се виновните и предателите. Говореше се за чистка и лов на вещици .Примката около Моуринъо се затегна. Португалецът вече не защитаваше играчите, както обикновено, а търсеше спасение за себе си. В подобна ситуация Педро се оказа за пръв път. В „Барселона” той бе част от едно сплотено семейство без прояви на излишно напрежение. Бе част от колектив, борещ се винаги за първото място. А в един момент му се налагаше да мисли за точки, оцеляване и по-предно класиране , защото през есента на миналата година Челси се намираше застрашително до зоната на изпадащите.

Но съдбата си направи груба шега с него. Отново попадна в подходящ отбор , но в неподходящо време. Бурно време.Той пристигна в отбор-шампион , а няколко месеца по-късно се оказа сред група футболисти изгубили стремежа си за победа. Може би нарочно, за да натирят Моу, или изпаднали в неловка за стандартите си посредственост. С какъвто се събереш такъв ставаш. Педро се почувства изгубен в превода. Неразбран на фона на междуособиците в Челси, завършили с уволнението на Специалния- неговата първоначална опора.

А в онзи момент енергичността и стръвта му за игра се бяха изпарили и сянката на резервната скамейка отново се спусна над него.Така, че временния наставник Гуус Хидинк бе прав като предпочиташе бразилеца Уилиян пред него. В пристъп на безсилие, пред своя съотборник и най-добър приятел Сеск Фабрегас, Педро изплака , че трансфера му при сините е бил прибързан и носталгията по „Барселона” го мъчи.

Дойде време за Евро 2016г. Селекционерът на Испания Дел Боске се смили и го взе в тима само защото бил добро момче, макар, че бе безличен като игра. Също като отбора на родината си по терените във Франция. И точно когато кариерата му на „Стамфорд Бридж” бе на кръстопът. Когато не се виждаше как можеше някога да избяга от орисията си - Резерва в Барселона, резерва и в „Челси” , се появи спасителя му - Антонио Конте. Като един опитен бижутер италианецът избърса праха от Педро и досущ като благороден метал той отново заблестя.

Испанецът пасна отлично в иновативното 3-4-3 и всичко започна с гола от съблекалнята срещу „Червените дяволи” , последва ефектната му добавка срещу Евертън за звучното 5: 0 , за да дойде шедъовъра срещу „Шпорите” - Получен пас с гръб към вратата, светкавично завъртане , плътен параболичен удар и ето ви един марков гол срещу Тотнъм. Толкова важен , толкова психологически , толкова показателен. Гол, показващ , че Педро не е в нафталина. Гол показващ, че всеки , който подцени испанеца ще страда. Гол изразяващ както личната непримиримост и гняв на Педро, така и тези на Челси, с който пречупи оковите на съмнението. Гол, който показа, че Педро и Челси са готови за титлата.

Борислав Вътков, специално за Gol.bg