Уважаеми читатели на Gol.bg, продължаваме да ви представяме рубриката ни "Фен зона".
В нея ще имате възможност всеки един от вас да напише/изкаже вижданията си по важен за него спортен/футболен въпрос.
Сега е моментът да излеете мъката и възхвала за любимите си отбори и личности.
Днес публикуваме материал на Ангел Герасимов, който отдава заслуженото на починалия вчера бивш треньор на Реал Мадрид, Атлетико Мадрид и Барселона Радомир Антич.
Поклон пред паметта на сръбския специалист!
Изпращайте вашите материали на info@gol.bg.
Ще започна с това, че съм фен на Барселона. В този момент това няма никакво значение, но все пак искам да го уточня, защото Радомир Антич направи име като треньор в Испания първо с Реал Сарагоса, а после и начело на Реал Мадрид.
Големият му триумф си остава начело на Атлетико Мадрид. През 1996 година сърбинът изведе "дюшекчиите" до шеметен дубъл в Испания (с Любо Пенев в състава), а това постижение граничи с фантастиката, като се има предвид присъствието на колосите Реал Мадрид и Барса.
Всеки говори за големите успехи на Барса с Дрийм тима на Йохан Кройф и за ерата на Пеп Гуардиола. Мнозина навярно забравиха "тъмната ера" от началото на този век, когато каталунците бяха окървавен пиян гигант. Победите се редуваха със загуби и в един момент дойде онзи немислим момент, в който Барса беше пред реалната угроза да изпадне.
Да, годината беше 2003 година. Позицията в таблицата: 15-а. Актив от 23 точки след 20 кръга и 9 допуснати загуби. Великият отбор на Барса беше в ролята на грохнал слабак, който играеше страхлив футбол.
И тогава се появи този харизматичен сърбин, който определено разбираше от две неща: футбол и управлението на хора. Материята на "зеления килим" му беше повече от ясна, но лично мен ме впечатли с начина, по който обедини съблекалнята и върна живота в клуба.
Барса отпадна от Ювентус на четвъртфиналите в Шампионската лига и завърши шести в първенството. Антич постигна 9 победи и 6 равенства в 18 шампионатни мача. И във всички турнири процентът му на победи беше 50%. Друго беше по-важното: Антич запълни една огромна бездна и даде възможност на Франк Рийкард да положи основата на "новата Барса". И лично аз никога няма да забравя това.
Няма да забравя Радомир Антич, защото без хора като него няма как да се появат такива като Рийкард или Гуардиола. Защото представете си, ако Пеп се беше родил по-рано и трябваше да поеме Барса през 2003 година... Да, историята му щеше да е друга и сега навярно щеше да води Компостела или Саламанка. Примерно...
Голяма част от великите спортисти и треньори са мразени и това е логично. Едва ли има човек на този свят, който да е безразличен към Жозе Моуриньо или Кристиано Роналдо. Чувствата към тях са силно поляризирани.
Има и една друга категория великани, към които можеш да изпитваш само симпатия и огромно уважение. Като Радомир Антич. Единственият треньор, който е водил Реал Мадрид, Атлетико Мадрид и Барселона. Един от малцината, за когото сега тъжат и в трите големи испански клуба. Защото сърбинът беше обичан, уважаван и ценен. Защото освен футболен мозък, той имаше и сърце. Знаеше как да обясни тактиката за мача и как да поговори с играчите си. Не беше "шефът" с комплекси, а лидер по природа.
Антич не беше сред най-успешните треньори, но навсякъде постигна нещо отвъд "тенекиите" във витрината. Само ще вметна, че в Реал Мадрид го освободиха след близо 70% постигнати победи в мачовете му. Може би ако беше получил малко повече кредит на доверие и неговата история щеше да бъде друга откъм трофеи. Трофеите обаче далеч не са най-важното. Антич беше и си остава шампион в територията, която е най-трудно да завладееш - тази на фенската любов.
Ангел Герасимов, специално за Gol.bg