Уважаеми читатели на Gol.bg, продължаваме да ви представяме рубриката ни "Фен зона".
В нея ще имате възможност всеки един от вас да напише/изкаже вижданията си по важен за него спортен/футболен въпрос.
Материалите ви ще бъдат публикувани в сайта, като авторските права остават в полза на Gol.bg.
Сега е моментът да излеете мъката и възхвала за любимите си отбори и личности. С най-добрите и талантливи от вас ще изготвим и специални блиц-интервюта.
Днес публикуваме материал на Илиян Койчев, който обръща внимание на намесата на общините и държавата във финансирането на футболните клубове.
Държавата и общините нямат място в съвременния организиран футбол. Тук е мястото да уточня, че те имат място във футбола, но само ако публичните средства се инвестират с цел масовия спорт - например игрища за публично ползване от деца и младежи, провеждане на ученически и студентски турнири или други подобни мероприятия. Каква обаче е обществената полза от футболен клуб, издържан от една община? Защо се изразходват публични средства на данъкоплатци за финансиране, при това със съмнителна прозрачност, на футболни отбори, участващи в турнирите на БФС?
Отговор не очаквайте или поне не смислен такъв. Дори вече не се счита за тайна това, че в отбори с уж аматьорски статут в Трета лига се взимат заплати. Познайте дали идват от бюджета на съответната община, издържаща футболния клуб. И след като тези отбори не съществуват на пазарен принцип, нямат бизнес идея и план за развитие, те живуркат нейде из лигите и при добри обстоятелства, някой футболист може да прекара цялата си кариера там, харчещ парите на данъкоплатеца в местната кръчма.
Не се учудвайте, че посещаемостта при такива отбори намалява все повече и повече. Тъжното е, че у нас почти всички отбори от Втора лига и надолу попадат в тази категория. Стряскащо е, когато си помислим, че някои от тях играят и в Първа лига, особено предвид небезизвестните четирицифрени суми, които се взимат като заплати в елитната дивизия. Същите отбори изпадат в рамките на два-три сезона максимум. Ефективното използване на публични финансови ресурси е на ниво студент по финанси първи курс (без да се обиждат по-талантливите от тях).
Друг важен проблем по оста държава/община-футбол е притежанието на футболните бази и стадиони. Отново 99 процента от тях са собственост на държавата чрез някое министерство или на съответната община. За повечето от тях са сключени концесионни договори, чрез които отборите се задължават да инвестират някакви пари в спортното съоръжение, а в замяна получават правото на ползване в срок от N на брой години.
Какво се случва на практика - дори и да са предвидени плащания по концесията, те не се случват, а за инвестициите на клубовете по стадионите коментарът е излишен. Най-големите ремонти се случват с европейски или държавни средства, а последните предположете от чий джоб отново идват. Така тези съоръжения, които са публична собственост, представляват само разход за данъкоплатеца и това отново при съмнителна добавена стойност за обществото.
Това, което трябва да се случи, е всички спортни съоръжения, които са собственост на държава/общини, да бъдат пуснати на публичен търг. Би могло да се установи задължително условие участниците в тези търгове да бъдат само футболни/спортни клубове. Който спечели търга, получава собствеността върху стадиона и го развива чрез професионален мениджмънт, което е нещо познато и нормално в цял свят. Така държавата/общината хем получава пари от съоръжението, които иначе не би могла да получи и за 100 години притежание, хем се отървава от актив, който не й влиза в задълженията и приоритетите и носи само загуба.
Какво ще се случи със стадиона оттук нататък трябва да бъде в ръцете на частния собственик - именно футболният клуб. Той трябва да намери мениджмънт и спонсориране на съоръжението, каквато е практиката в много западни държави. И да, футболният клуб също трябва да бъде частна собственост, функциониращ на пазарен принцип - търсещ спонсори, кандидатстващ и взимащ заеми като всяка нормална фирма и опериращ с финанси по джоба си. Частният футболен клуб би бил много по-атрактивен за феновете си, а от тях може да се печели не само чрез продажба на билети, ами и чрез изработка на различни фен артикули - тениски, шалове, сувенири и много други.
Държавата и общините са възможно най-лошият стопанин на спортни съоръжения понастоящем и освен това те нямат място в собствеността/спонсорирането на футболни клубове. Аз лично се съмнявам, че настоящата ситуация ще се промени скоро, но се надявам да дам поле за размисъл на всеки привърженик на подобен футболен клуб.
Материал на Илиян Койчев