Уважаеми читатели на Gol.bg, продължаваме да ви представяме рубриката ни "Фен зона".
В нея ще имате възможност всеки един от вас да напише/изкаже вижданията си по важен за него спортен/футболен въпрос.
Материалите ви ще бъдат публикувани в сайта, като авторските права остават в полза на Gol.bg.
Сега е моментът да излеете мъката и възхвала за любимите си отбори и личности. С най-добрите и талантливи от вас ще изготвим и специални блиц-интервюта.
Днес публикуваме материал на Живко Роев, който обръща внимание на бъдещата "Лига на нациите".
Съпоставима само с удвояването на отборите в груповата фаза на турнира (Евро 1996), със смяната на регламента при биене на дузпи от средата на миналия век (дузпите в миналото са се изпълнявали по пет, но първо единия отбор и после другия, а не в днешния вид – чрез редуване на отборите), с въвеждането на „златен гол” (Евро 1996), с въвеждането на видеоповторения и т.н., настоящата идея за втори (приятелски-квалификационен) турнир е революционна за футболна Европа. Но като такава носи чувството за опасност и неопределеност, т.е. възможности, особено за някои от основните й носители (тесен кръг от хора, държави и интереси).
Какво имам предвид?
Настоящият регламент на българското първенство, въведен през миналата година, носи същите белези (според мен). Много вероятно е консултантите, които измислиха българския регламент, (имплементиран и в други европейски държави като Белгия) да са същите, които са разработили и тази „интересна идея” за определяне на отборите за Евро 2020. И при двата турнира заявените, а и подразбиращите се цели са ясни и чисти – промяна към по-добро, за повече държави! В горепосочения турнир, това е разширяване на географията на футбола в Европа, създаване на стимул за развитие на по-малките държави, налагане на някаква форма на историческа справедливост, привличане на по-голяма аудитория и рекламодатели и т.н. Но този нов турнир колкото положителни, толкова и отрицателни ефекти може да създаде. А именно:
1/ притеснително е защо тази промяна беше гласувана и въведена от УЕФА, без да се разгледа на по-широка основа. Кога например беше направен семинар или дебат с обсъждане на тази нова идея в България и собствениците на отборите у нас, или пък с асоциацията на треньорите, с професионалната лига и т.н. Защото най-малкото националните футболисти са нечия клубна собственост и търговски актив. Как БФС например защити идеята пред българската футболна общественост? Имаше ли анализ на ефектите от този нов турнир? Остава се с чувството, че идеята е едностранно наложена от управителното тяло на УЕФА върху всички държави и отбори. Наложена от горе надолу…!
2/ 2019 година ще се окаже твърде важна, но и натоварена година. Европейски квалификации, плюс „Лига на нациите”, плюс европейски клубни турнири, плюс местни национални турнири! Дано отборите са си наели добри физиотерапевти и медицински лица!? Иначе има риск от натрупване на умора, избиваща в тежки контузии, съответно като реакция съзнателно пропускане на някои от мачовете на националните отбори от страна на водещите футболисти (ръководени от все по-големите пари в клубния футбол), т.е. изкривяване на идеята да представляваш страната си с гордост.
Съответно някои от водещите играчи ще започнат да бъдат атакувани от медии и фенове в страните си. Националната гордост ще бъде заменена с национално отвращение. А тези играчи ще започнат да чувстват, че принадлежат на нещо по-голямо от държавата, откъдето идват. Ако няма „култура на съобразяване с големите пари” пък богатите клубове ще започнат да съдят дадена национална федерация за пропуснати многомилионни ползи и т.н. Т.е. всички системни отношения и връзки (играч-народ; клуб-федерация, играч-федерация; народ – клубове; медии – играч и т.н.) ще бъдат скъсани или подложени на натиск, с резултат влошаване на средата за правене на футбол и бизнес.
3/ с девиза за осигуряване на справедливост и избор, се създава турнир, който предразполага дадена национална федерация да фаворизира единия турнир за сметка на другия. Т.е., ако в стандартните квалификации не вървиш добре, а в новия турнир си първи, да започнеш съзнателно да падаш в квалификациите, за да запазиш сили (това се отнася за отбори като нашия). А това е твърде добра среда за „легално черно тото”.
Обикновено възможността да избираш предполага да се развиваш и да извличаш дивидент за себе си, но в рамките на правилата на играта, развивайки средата. Да избираш в кой от турнирите да играеш, т.е. в кой от турнирите да падаш нарочно (да не се бориш) не е най-възпитателното за футболистите, нито за дадената национална публика. А и се компроментира морала на състезанието като състезание. Играеш не, за да победиш, а да реализираш някаква стратегия на треньорския екип или шефа на футболния съюз! Този спорт се казва шах-мат, а не футбол! Дано футболът не стане като шаха…
4/ ще се чуят гласове, че това е възможност да се обиграват по-млади футболисти. В турнира без шанс – пускаш тях; в турнира, където имаш добри перспективи да се класираш на европейско първенство – пускаш титулярите (водещите играчи). Рискът от една страна е да се обезличат традиционните квалификации, ако си попаднал в трудна група и пуснеш младежкия си отбор да играе срещу колосите. От друга страна, с това и националната статистика на дадени отбори, които си правят „тънки сметки”, ще пострада в исторически план. Например Франция ще ни бие с по 8 на нула и т.н. И така докато се наредят няколко големи загуби. Нещо, което никога в историята не се е случвало!
5/ отборите и федерациите ще започнат да „учат математика”! Например, да кажем, че в квалификациите не се представяш добре, защото си попаднал в трудна група (нещо като тази на България за СП в Русия 2018). И хвърляш всички сили в новия турнир, където ще си в група с Унгария, Литва и Естония да кажем. Но не успееш и в двата турнира. Съвсем естествено е при следващото първенство (заб: на вниманието на българския фен) да искаш да изпаднеш в по-долна дивизия на новия турнир („Лига на нациите”).
Там вече ще играеш в група и плейоф за класиране с отбори като Гибралтар, Андора, Сан Марино. В българския административен случай, където имаме „афенитет към черно тото” и където настоящото ръководство, начело с Б. Михайлов, е на път да остане в историята като най-импотентното откъм класирания на големи форуми, е налице голямо изкушение да се играят „математически издържани” и кухи мачове. Само и само да се постигне заветната административна цел. Т.е. този нов турнир носи шанс, но и риска хора, които лошо управляват своите федерации, да получат втори шанс да се задържат начело или направо бетонират със своето лошо (изкривено) ръководство! Парадоксално! В българския случай – пагубно!
6/ всичко това носи риск треньори да бъдат уволнявани много по-често от преди. Особено, когато не си „добре с математиката”, не си сметнал добре нещата. Т.е. треньорската професия ще бъде подложена на безпрецедентен натиск – не само от клубове и корпоративни интереси, не само от публика, но и от администратори. От друга страна това ще оказва влияние и върху футболистите. Много от тях ще искат дадения треньор да остане, защото ги пуска да играе във важните (истинските) мачове. Други просто няма да издържат на тази динамика два мача да играеш сериозно и два – не; два мача с треньор Петър Хубчев, два мача с треньор – Станимир Стоиолов и ще се отказват от участие в националните си отбори. А от това никой няма да спечели – нито играча, нито отбора, нито администратора с амбиции, нито държавата!
7/ икономическата полза от това да дадеш по-лесен/широк достъп за по-малки страни също е под съмнение. Да, Люксембург може би ще участва за първи път в историята си на следващото първенство през 2020 г., но това не означава, че 500 000 души на държавата ще донесат повече приходи през рекламния и търговски канал за УЕФА. Да, Великото херцогство по различни оценки е на трето място по БВП на глава от населението в света, но това не означава, че ще донесе повече приходи за УЕФА от Украйна (които са на дъното в Европа по този показател) например. Просто измеренията във футбола ще бъдат винаги в полза на Украйна!
Автор: Живко Роев