Уважаеми читатели на Gol.bg, продължаваме да ви представяме рубриката ни "Фен зона".
В нея ще имате възможност всеки един от вас да напише/изкаже вижданията си по важен за него спортен/футболен въпрос.
Материалите ви ще бъдат публикувани в сайта, като авторските права остават в полза на Gol.bg.
Сега е моментът да излеете мъката и възхвала за любимите си отбори и личности. С най-добрите и талантливи от вас ще изготвим и специални блиц-интервюта.
Днес публикуваме нов материал на Александър Линдарев. Той отново пише за любовта си към ЦСКА и чувствата си след равенството 0:0 с Пирин миналата неделя.
Изпращайте вашите материали на info@gol.bg
В неделя вечер, няколко минути след последния съдийски сигнал на мача ЦСКА - Пирин, стоях и просто гледах в точка. Поглеждах таблото и не вярвах на очите си...0:0 си беше.
Футболистите дойдоха да ни поздравят, а аз нямах сили да си вдигна ръцете и да им пляскам, нямах сили и да викам, сякаш бучка беше заседнала в гърлото ми. Секторът поздрави момчетата с дежурното „Още от дете”, а аз все още не можех да осъзная какво се е случило. Всъщност, осъзнавах го, но не исках да го повярвам.
Имах доста време по пътя към вкъщи, мислех си за мача, гледах репортаж, изчетох мнения...някои доста крайни, други не чак толкова, трети оптимистични. Общо взето - всякакви мнения. Но цялостната картинка беше на разочарование и съвсем нормално.
Прибрах се и точно беше започнало повторението на мача. Реших да си го причиня отново и да изживея тези 90 минути още веднъж. Не съжалявам. Дори смея да твърдя, че ЦСКА изнесе лекция за това, как се играе при толкова сгъстена защита.
Един куп положения и то от всякакъв род...на няколко пъти с къси подавания матирахме защитата им, но завършващият удар винаги минаваше встрани...няколко далечни изстрела на Тиаго също минаваха на косъм от целта. Индивидуален пробив на Енрике беше развенчан от Благой Макенджиев, а при купищата центрирания до Каранга винаги стоеше плътно един човек, който имаше за цел леко да го побутва и изважда от равновесие.
Дори при един корнер го беше прегърнал, сякаш му е любовница. Каранга пак отправи удар, въпреки прегръдката, но и той мина встрани. При други обстоятелства и срещу отбор с друг цвят на фланелката това си е дузпа, а влизането срещу Енрике е червен картон, но последното нещо с което ще се оправдавам в този мач е съдията.
Просто тотален малшанс. Това е! Дербито чука на вратата и трябва пределно бързо да се изправим на крака. Отборът има нужда от нас, точно както ние се нуждаем от него и от победата в събота! Всички на стадиона и заедно да излезем от тази дупка, в която се спънахме! ЦСКА е любов. Армейците сме юмрук, който ще нокаутира Левски.
Александър Линдарев