Кой ще спечели Ролан Гарос?

Уважаеми читатели на Gol.bg, продължаваме да ви представяме рубриката ни "Фен зона".

В нея ще имате възможност всеки един от вас да напише/изкаже вижданията си по важен за него спортен/футболен въпрос.

Материалите ви ще бъдат публикувани в сайта, като авторските права остават в полза на Gol.bg.

Сега е моментът да излеете мъката и възхвала за любимите си отбори и личности. С най-добрите и талантливи от вас ще изготвим и специални блиц-интервюта.

Днес публикуваме нов материал на Петър Славейков, който обръща внимание на мъжката част от схемата на започващия днес турнир от Големия Шлем по тенис Ролан Гарос.

Изпращайте вашите материали на info@gol.bg.

Днес започва открито първенство на Франция по тенис или по-познато на широката общественост като Ролан Гарос. Надпреварата, кръстена на френският герой-авиатор от Първата Световна Война, е и най-изискващата от гледна точка на физиката и добрата кондиция на състезателите от всичките четири турнира на Шлема през годината. Турнирът започнал през 1891 година е и черешката на тортата за сезона на землените настилки и очакванията на всички тенисисти са огромни, без значение тяхното представяне на подготвителните турнири преди него. За фенове и специалисти контурите вече са начертани и всеки един има своето мнение и гледна точка за това, какво ще предстои, но не веднъж сме ставали свидели на огромни изненади и напредвидими развръзки по време на двете седмици в Париж.

В мъжкият турнир изпъква името на един състезател, който можем да наречем играеща легенда. Рафаел Надал за трети път се завърна след контузия в кариерата си и отново навлезе в тура с гръм и трясък. Испанецът вдигна много високо летвата на очакванията с представянето си през сезона, след като завоюва три титли на клей и изигра още три финала на хард преди това, като един от тях бе на първият за годината турнир от Шлема в Австралия. Но след като последователно взе турнирите от сериите Мастърс в Монте Карло и Мадрид и между тях бе коронясан за десети път в Барселона, то фенове и специалисти очакват от „ Кралят на Клея“ да спечели десета титла от Ролан Гарос и да оформи своеобразен хеттрик турнири спечелени десетократно, след като трофеят в Монте Карло бе също десети за него от това състезание. Чудовищните резултати на „Матадора“ изглеждат стряскащи за опонентите му, но все пак Надал успя и да загуби, след като австриецът Тийм надделя над него на четвъртфиналите в Рим и по този начин показа на всички, че все пак  „чудовището“ не е непобедимо. Въпреки загубата си Надал може спокойно да бъде обявен като фаворит номер едно и най-логичното нещо е Купата на Мускетарите да бъде в неговите обятия на 11 юни, когато е й финала при мъжете.

Но тениса не винаги е логичен спорт и изненади се получават. Доминик Тийм със сигурност може да бъде една от тях. Въпреки че не е сигурно, дали 23-годишният австриец може да бъде наречен изненадващ победител в някой двубой, имайки предвид, че миналата година стигна до полуфиналите в Париж. Доминик Тийм започна сезона на червено губейки в трети кръг в Монте Карло от Гофен, в един много напрегнат и равностоен двубой, в който не се възползва от шансовете си и загуби срещата в три сета. Последва финал в Барселона, в който целият първи сет бе равностоен на Надал, но испанецът успя да го пречупи в края на първата част и след това спечели втората със 6:1, осигурявайки си титлата в каталунската столица. Преди това обаче Тийм би Мъри и доказа, че е сред основните претенденти за всички купи на червено за тази година, а защо не й за в бъдеще. 

В Мадрид на турнира от сериите Мастърс, Доминик също игра финал и пак срещу Надал. Отново загуба в два сета, но тази дойде с много по-добра игра на Тийм и много повече мъки за испанецът. Тийм наложи вихрено темпо в точките, бе равностоен от основната линия и караше,роденият в Манакор испанец да полага каторжнически труд, за да печели точките си. Загубата в два сета (7:6, 6:4) обаче даде много увереност на австриецът, че е на правилния път и това си пролича още при следващата им среща. На четвъртфиналите в Рим, най-после Надал бе победен и това донесе на Тийм бленуваната победа над най-добрият тенисист играл някога на червени кортове. Но тази му победа бе също неговата Вакхала, бе изчерпал цялата си психическа енергия там и последвалата катастрофална загуба от Джокович с 6:0 6:1 бе колкото й логична с оглед на играта, толкова и изнадваща вземайки предвид резултатите му през сезона. Все пак Тийм остава един от големите фаворити за Ролан Гарос.

Стигаме и до Новак Джокович. Сърбинът със сигурност не прави впечатляващ сезон по неговите стандарти, но четвъртфинал в Монте Карло, полуфинал в Мадрид, загубен от изключителния Надал и финал в Рим, загубен много изненадващо от Александър Зверев, са грандиозни постижения за 99 % от тенисистите на тура. Ноле показва една възходяща форма на представяне от началото на сезона на клей и загатна, че дори най-малкото подценяване ще бъде наказано жестоко. Световният номер 2 уволни целия си щаб преди турнира в Мадрид и това бе прието като грешка от страна на Новак от много от феновете на играта.

Но след като показа израстване в играта си през последните два турнира и нае Андре Агаси, който е един от седмината печелил всички купи от Шлема и играл най-добрият си тенис в кариерата след навършването на 30 годишна възраст, то този му ход може би е бил най-разумният, ако е видял, че неговият щаб няма как да му помогне да надгради играта си в предстоящите месеци. Не трябва да забравяме, че Джокович е й защитаващ титлата си Шампион в Париж, където миналият сезон влезе в Пантеона на Величието спечелвайки така жадуваната и мечтана титла от Ролан Гарос и събра всичките четири купи на едно място след Род Лейвър. Обобщено казано при Джокович имаме възходяща форма, нов треньор в лицето на Агаси, 12 титли от Големият Шлем и жажда за нови победи, което неминуемо прави сърбинът един от най-големите фаворити за титлата на Ролан Гарос.

Световният номер 1 Анди Мъри пък прави най-слабият старт на годината за топ поставен в ранглистата от Сампрас през 1999 година. С едва 71 % спечелени двубои, британецът не показва равнището на своята игра от втората половина на миналият сезон, когато помете конкуренцията и за първи път стана номер 1 в своята кариера. Загубата в 4-ри кръг от Миша Зверев в Мелбърн, последвалото отпадане на Мастърса в Индиън Уелс във втори кръг от Вашек Поспишил, контузията в лакътя, която го извади от мастърса в Маями и слабото му представяне на червено, с едва един полуфинал в Барселона, не са влизали в плановете на Сър Анди Мъри в началото на сезона и това е плашещо за него и неговите поддръжници. Но шотландецът е тенисист, който не веднъж и дваж ни е показвал огромната си воля и страхотните си качества на корта, тъй че не може да бъде отписван. Все пак е световният номер 1 и то в ерата на Федерер, Надал и Джокович. Това е достатъчно, за да смятаме, че Анди може да намери пътят към добрите резултати и то на толкова важен турнир. Миналата година игра финал на корт „Филип Шатрие“, тъй че нищо чудно да видим събуждането на Мъри от зимен сън именно тук и той да заиграе отново този тенис, който го изстреля на върха на световния тенис.

Стигне ли се до турнир от Шлема, Стан Вавринка винаги трябва да бъде слаган в сметките за краен победител в надпреварата. От 2014 година насам, швейцарецът е един от най-стабилно представящите се тенисисти на турните от Голямата четворка и затова говорят трите му титли и няколко полуфинала. Представянето на Стан Вавринка до момента през сезона на червен не кореспондира с мястото му под номер три в света, но пък това не е нещо ново за него. Сякаш Стан не намира мотивацията да играе на турнири, които не са от Шлема и се опитва по-бързо да се махне от корта. Да не забравяме, че през 2015, когато спечели Купата на Мускетарите, Стан отпадаше рано-рано от надпреварите преди Ролан Гарос, като на две от тях бе победен от нашият Григор Димитров, но това не му повлия на психиката и когато бе нужно, той предложи изключителен тенис и остави Джокович да чака тази титла още една година. Тъй че, както и да се е представял  на подготвителните турнири преди Шлема, Вавринка винаги трябва да бъде поставян сред топ фаворитите пр еди такава надпревара. И не смятам, че този Ролан Гарос ще бъде изключение.

От младото поколение играчи, промотирани от АТП като #NextGen, на око веднага се набиват двама тенисисти. Двама много различни играчи като поведение и като стил на игра, но двама, които могат да разбият доминацията на гореспоменатите фаворити съвсем скоро. Това са Александър Зверев и Ник Кирьос.

След първата си титла от Мастърс 1000 в Рим и втора на клей, и трета през сезона, Зверев прикова вниманието на всички към себе си и очакванията към него за добро представяне скочиха неимоверно. Победата му над Джокович на финала в Рим бе неочаквана, но пък напълно заслужена. Отличният начален удар, който му осигури  много лесни точки и стабилният бекхенд, устоял на канонадата от вариетивни бекхенди от сърбинът, бяха ключовете към на успеха за младият германец с руски корени. Една подобна победа дава много самоувереност и самочувствие преди подобен голям турнир. Зверев се превърна и в първият тенисист спечелил титла от сериите Мастърс, роден след 1990 година. На Ролан Гарос е времето да покаже, дали е готов за следващото ниво и ще може ли да се справи с напрежението, след като от аутсайдер се превърна в един от фаворитете, само за две седмици.

Другият млад тенисист, който е способен на изненади е Ник Кирьос. Австралиецът е способен да бие всеки и по всяко време стига да е психически необременен и играта му да се получава. Мачът му с Федерер на полуфиналите в Маями се превърна в един от най-запомнящите се мачове през сезона и със сигурност подпечата статута на великолепен тенисист на Ник, въпреки загубата в три сета след три тайбрека. Кирьос успя да победи два пъти и Новак Джокович, като не бе пробит нито веднъж от смятаният за тенисиста с най-добър ретур в света. Това е забележително. Все пак, за да сме честни младата надежда на Австралия се лъкатуши някъде измежду гениалността и посредствеността. Тези амплитуди в играта му трябва да станат все по-малки и да показва повече от разнообразната си игра, за да печели, в противен случай ще бъде просто един от многото добри тенисисти, който избухват за момент и след това изчезват в  забвение. Постоянството е ключовата дума тук. Но Ник Кирьос е способен да вгорчи живота на много тенисисти и да обърка много  сметки на фенове и специалисти.

В края ще няколко думи и за Григор Димитров. Българинът не е сред големите фаворите на Ролан Гарос и това е закономерно, с оглед на представянето му на клей и в частност на Ролан Гарос. Григор никога не е преминавал третият кръг във френската столица, а резултатите му на турнирите на червено са всичко друго, но не й зашеметяващи. Загуба във втори кръг в Монте Карто от Ян-Ленард Щруф, загуба в трети кръг от Доминик Тийм с Мадрид, която бе и много болезнена след като хасковлията не успя да оползотвори и петте си мач-бола, който имаше, както и загубата в Рим в първи кръг от Хуан Мартин Дел Потро. Все пак Григор има своите шансове, но е ясно, че клеят не е неговата настилка и слабите резултати са донякъде обясними. В три от пет сета Димитров може да бъде опасен за всеки един, заради отличната си конционна подготовка. Ролан Гарос може да му послужи като трамплин за последващите турнири на трева, където нашенецът, ако има необходимото самочувствие и увереност, може да постигне страхотни неща. Не смея да гадая какви, но той е способен да направи чудесен сезон на тревните кортове.

Освен тези тенисисти има такива като Нишикори, Гофен, Раонич, Дел Потро и Куевас, които могат да стигнат далеко в турнира и да разместят пластовете на очакванията от тенис-специалистите. Едно обаче е пределно ясно, от утре до 11 юни ни очакват гладиаторски битки и само най-смелите, най-добре подготвените и тези с най-добра ментална настройка ще се борят докрай, за да вдигнат Купата, кръстена на най-великото поколение френски тенисисти в историята-Рене Лакост, Анри Коше, Жак Бруньон и Жан Боротра.

Петър Славейков, специално за Gol.bg