Големият въпрос

Уважаеми читатели на Gol.bg, продължаваме да ви представяме новата ни рубрика "Фен зона".

В нея ще имате възможност всеки един от вас да напише/изкаже вижданията си по важен за него спортен/футболен въпрос.

Материалите ви ще бъдат публикувани в сайта, като авторските права остават в полза на Gol.bg.

Сега е моментът да излеете мъката и възхвала за любимите си отбори и личности. С най-добрите и талантливи от вас ще изготвим и специални блиц-интервюта.

Публикуваме нова статия на Любомир Лозанов, която този път е за Лионел Меси и Кристиано Роналдо. Изпращайте вашите материали на info@gol.bg.

Още сме в самото начало на календарната 2017-а година, но с нетърпение очакваме да разберем какво ще се случи през следващите няколко месеца във футболна Европа. Чудим се кой ще спечели Ушатата, дали Реал най-сетне ще грабнат титлата в Испания, ще продължат ли доминациите на Байерн, Ювентус, ПСЖ, и ще успее ли Конте да триумфира още в първият си сезон в Англия. Но сякаш всички тези въпроси отстъпват пред големият въпрос, който футболният свят тихичко си задава през последните години – ще продължи ли доминацията на Лионел Меси и Кристиано Роналдо?

Вече не се чудим дали тези двамата са най-добрите футболисти на своето време. Чудим се още колко дълго могат да задържат чудовищната си форма и да правят това, което ние, зрителите, започнахме да приемаме като нещо естествено. Няма друг футболист, който да е участвал в повече голови ситуации за последните десет години, от аржентинския гении Лионел Меси. Той бележи, асистира, разиграва. Когато пожелае, може да бъде най-добрият голмайстор. Най-добрият асистент. Или най-добрият плеймейкър. През 2014-та година се прокраднаха мнения, че Меси е приключил за големият футбол. Че контузиите са сломили необятния му талант, както се случваше през годините с много други големи имена. Тогава Лео отбеляза „само“ 58 гола. Но още през следващата година се видя, че това изобщо не е вярно. През изминалата 2016-а Меси беше футболистът с най-много голове, асистенции, създадени положения, успешни дрибли, за каквото се сещате. Меси израсна и от кроткото талантливо момче, което всеки потупваше окуражително по главата, се превърна в човека-отбор, както за Барселона, така и за Аржентина. И сякаш става по-добър с всеки изминал мач. Например, в последният сблъсък на Барселона срещу Ейбар, Меси се разписа „само“ веднъж, но успя да подаде девет или десет извеждащи паса, които бяха висша форма на гениалност. По всичко личи, че Лионел ще продължи да доминира и през настоящата година. В края на 2016-та той попадна в тройката за Златната топка за десети пореден път. Нещо, което е абсолютно безпрецедентно.  

Кристиано Роналдо започна годината на гребена на вълната, печелейки Златната топка за четвърти път, както и наградата на ФИФА за втори път в кариерата си. През изминалата 2016-а той достигна нов връх – спечели Европейската титла с Португалия като капитан. Като добавка към това вдигна и трофея от Шампионска лига, бележейки победната дузпа. Конкурентът Антоан Гризман бе поразен на три пъти – на финала в Милано, на Европейското първенство, и при знаменитият хеттрик на Роналдо. Но Гризман е „временен“ противник. През годините имаше много такива „временни“ противници – Неймар, Рибери, Нойер, Шави, Иниеста, Снайдер, Торес... И всички те идваха и си заминаваха. Истинският конкурент се казваше Меси. И така беше и през 2016-а година. Докато Меси водеше по всеки един показател в индивидуалната статистика, Роналдо грабна всички престижни отличия, заради успехите си с Реал и Португалия. И трябва да кажем, че Кристиано даде своя принос и в двата случая – беше голмайстор за Реал в Шампионската лига, беше голмайстор и за Португалия на Европейското първенство. Неоспорими факти. Роналдо също направи нещо безпрецедентно – вкара повече от 50 гола в рамките на шести пореден сезон и на шеста поредна календарна година. Няма голмайстор, който да може да се похвали с подобно постижение. А Роналдо не е класическият голмайстор. Най-интересното е, че още от 2013-та се чуваха онези гласове, които твърдяха, че най-силните години на португалеца са отминали отдавна. Същите тези гласове забоботиха шумно и в началото на изминалата година. Боботят и сега. Но Кристиано не се уморява да ги разочарова сезон след сезон.

Въпросът  е колко дълго още могат  да държат това ниво. Няма ли  тази година да видим най-сетне  техният залез? Засега такива изгледи няма. Меси е силно амбициран да спечели трофей с родната Аржентина и най-вероятно ще направи всичко възможно да запази формата си до 2018-а или 2019-а (когато има Копа Америка, може би последната възможност за Лео). Защото аржентинецът е печелил всичко възможно в клубният футбол по няколко пъти. Той е изкачил всички върхове и над него стои единствено необятният Космос. Кристиано Роналдо, от своя страна, никога няма да се примири с това да е втори. След като задмина Меси по брой Златни обувки, той ще опита да направи същото и със Златната топка. И какъв характер трябва да имаш, за да не се отказваш да гониш аржентинският гении в продължение на толкова време? Роналдо вече счупи всички рекорди за Реал, за Португалия, и повечето от рекордите в европейският футбол, и едва ли го вълнуват толкова много. Той не се интересува от повече пари и слава, защото ги има в изобилие. Иска да задмине Меси. И докато има критици, които да казват, че е свършил за големият футбол, ще има и Кристиано Роналдо, който да затваря техните усти.

Тези  двамата тръгнаха от нищото и спечелиха всичко възможно  в този свят. Няма трофей, няма награда, която да не са получавали. Счупиха почти всички рекорди с такава лекота, че едва ли някой ще успее да го направи отново през следващите 40-50 години. На пръв поглед изглеждат толкова различни..Но всъщност си приличат по това, че винаги искат да печелят, да бъдат най-добрите на терена и извън него. Истината е, че никога в историята на футбола не е имало толкова добри футболисти, които да играят по едно и също време. Може и никога отново да не видим нещо подобно. Затова нека се наслаждаваме на магията, докато е тук, пред очите ни. Защото рано или късно големият въпрос ще получи своя отговор.

Любомир Лозанов, специално за Gol.bg