Новата емблема на Юве – идентична и иновативна

Уважаеми читатели на Gol.bg, продължаваме да ви представяме новата ни рубрика "Фен зона".
 

В нея ще имате възможност всеки един от вас да напише/изкаже вижданията си по важен за него спортен/футболен въпрос.

Днес публикуваме материал на нашия приятел Благой Симеонов, председател на българския фенклуб на Ювентус в България. В него той ни обяснява защо новата емблема на торинския колос е много важен ход за бъдещето на клуба.

Изпращайте вашите материали на info@gol.bg.

През последните няколко дни полемиките около новото лого на Ювентус е водеща новина сред бяло-черната фенска маса, но също така и повод за подигравки от фенове на други отбори.

Аз приемам новото лого/емблема на клуба, защото е признак на иновативност и зад него има идея. Идея обсъждана и градена през последните 18 месеца. За мен пътят на Ювентус е към развитие в глобален аспект като бранд и марка, не само в Италия. Първата промяна е в логото. Да, предишното бе страхотно и някои не приемат новото, но попитайте по-възрастните фенове дали и при предишните промени не са реагирали по същия начин, дали всеки сезон екипите ни не са странни и не ни харесват. А след няколко седмици всеки има поне един екип или желание да си закупи такъв. Това е нормален процес за приемане на промяната описан от д-р Елизабет Кублер-Рос. При всяка една промяна в началото присъства шок и отказ да се приеме различното, преминава през гняв и страх, докато не настъпи осъзнаване и приемане на промяната, завършвайки с осъзнаване и принадлежност към промяната. Това се случва в момента и с феновете на Ювентус. Позитивното е, че само ден след обявяване на новото лого, стойността на Ювентус бранда се повиши с 4%. Само за ден.

Идеята на Аниели, който през последните 7 години промени клуба и го върна там, където му е мястото, е да продължава политиката си да го превърне в световно разпознаваем, не само клуб, но и бранд. Да, бранд. Някои ще кажат, че отборите и емблемите принадлежат на феновете и футбола, а не на парите и маркетинга. Да, ама не. Ако все още някой романтик вярва в това, трябва да се събуди, защото футболът отдавна се е превърнал в машина за пари. Много отбори се поддадоха на руски, арабски, китайски, индонезийски, американски, тайландски инвеститори, които не са футболни фенове, а виждат добра възможност за пробиване на нови пазари, имидж на компаниите си и други нефутболни причини. Отбор като Реал Мадрид, символ на кралското семейство и отбор емблема на една от страните проповядващи християнството, премахна кръста от емблемата си, заради договор с FlyEmirates. Други загърбиха историята и идентичността си за руски, арабски и американски пари. Милан, Интер и Рома продадоха отборите си, защото собствениците им бяха неспособни или не намираха начин да продължат развитието на отборите си, клубовете, школите.

Неспособността и липсата на капацитет да се развиваш и налагаш определена политика, бе капитализирана с продажбата на емблематични отбори като Рома, Интер и Милан. Това бе най-лесният вариант за собствениците, загърбвайки десетилетия успехи, постигнати със страхотни усилия от футболисти, треньори и ръководители. Захвърлиха и феновете си на нищо разбиращи от футбол американци, за които най-популярният спорт в света се нарича „сокър“, а този практикуван в Щатите е футбол, нищо, че се играе с ръце и топката е във формата на яйце.

През 90-те италианските отбори бяха хегемон в Европа и ако сега се говори за испанско и английско господство, то тогава почти всичко красиво във футбола, бе свързано с Италия. Отбори като Сампдория на Вуядин Бошков, Милан на Капело, Ювентус на Липи, Лацио, Интер, Рома, Фиорентина бяха фактор на Стария континент и всеки играч искаше да е в тези отбори. Само, че направиха редица грешки на растежа, които ограничиха възможността им за промяна, защото възможността за адаптация и промяна е важно качество на компаниите и отборите да просперират и да се развиват. Примерите с компании фалирали поради нежелание или неспособност за промяна са много.

Промяната за италианските отбори беше нужна още в началото на 21 век, когато английските отбори се насочиха към Азия и прегърнаха идеята за привличане на повече фенове и респективно повече средства, развивайки един продукт, който и у нас беше представен като „Най-висшата лига“, а години наред гледахме отбори като Болтън и Стоук С, които бяха възхвалявани за прекрасен футбол при 3 точни паса. В България има най-много фенове на английските тимове и ни най-малко искам да подценя тяхната принадлежност към отборите, които подкрепят или да ги обиждам, просто до голяма степен те са резултат от добра реклама на един продукт – Висшата лига.

Клубовете се развиха перфектно в маркетинг естество и парите потекоха. Този продукт бе развит не само в Англия и Европа, но и в цял свят – Азия, САЩ, Австралия. Английските отбори промениха статуквото, но това бе дело на тяхната способност да се променят. Донякъде дадени отбори загърбиха идентичност и история, но питайте феновете на Челси дали не обичат Абрамович за това, което направи с клуба им? Или феновете на Манчестър Сити и Юнайтед за финансовата сила, в която се превърнаха и титлите, които спечелиха? Испанските отбори последваха тези от Англия и в момента и те берат плодовете на тази промяна повече от 15 години. Италианците останаха романтици и решиха да се отдадат на скандали, които под една или друга форма се наблюдаваха и в Германия, и в Англия, и в Испания, но хората в тези страни осъзнаха, че щетите за продуктите им, които са градили ще са пагубни.

Та, да се върнем на Ювентус и емблемата на клуба, която е достояние за дискусии и подигравки. Сега искам да попитам, кой от горепосочените има право да се подиграва или да обсъжда тази промяна? Фенове на отборите, чиито собственици са араби, руснаци, американци, индонезийци, китайци? Ювентус въпреки измислените скандали и сътресенията от Калчополи, успя да съхрани идентичността си и се завърна с пълни сили в Топ 10. Върнахме се благодарение на прекрасните идеи, умения и виждане на фамилия Аниели, чиято собственост е отбора от създаването си.. И за да не попадне клуба в чужди ръце, той се променя отвътре и хората начело имат топките да я направят.

Промяната се налага, защото за Ювентус Италия е вече тясна. Покоряването на Европа е следващата цел за Аниели и ръководството на Ювентус. Аниели, Марота, Паратичи и Недвед знаят как да постигат целите си. Доказаха го през последните 6-7 години и имат силите да го направят. Сила, която може да се намери и в самото лого. Приликата с японския символ за „сила“ е показателен:

Черно белите ивици представляват цветовете на клуба, а формата на логото е подобна на това на италианския национален отбор, чийто символ винаги е бил Ювентус, както в миналото, така е и през последните години. Новото лого и предстоящите промени са резултат от няколко годишна работа и проучвания на пазара, от какво се интересуват потребителите, влиянието на социалните мрежи.

Според мен емблемата е свързана с идеята и за навлизане на американския пазар чрез крос промотиране. Затова търсене на уеднаквяване на емблемата с автомобилните марки и компании в групата Фиат не е далеч от виждането не само на Аниели, а и Джон Елкан (CEO на Axor и Fiat Group). От това ще спечелят и двете страни. Ювентус покрай популярността на щатските автомобили в групата – Крайслер, Додж, Рам, ще е разпознаваем в Щатите, а автомобилите ще се продават на фенове на Юве.

Щатския пазар е била отколешна мечта на Адвоката (Джани Аниели) и желанието Фиат да навлезе на този пазар още през 20 век. Това се случи чрез придобиването на Крайслер от Фиат преди 4-5 години. А сега е време и Ювентус да го последва като бранд и марка. Промяната може да се погледне и от друга гледна точка, тази на Аниели като СЕО на Ювентус. Със сигурност развивайки Ювентус като отбор и бранд, Андреа се цели в мястото на Джон Елкан.

Новото лого на Ювентус е новаторско и само ден след обявяването му, стойността на бранда Ювентус се покачи с 4%. Това само по себе си може да е повод за оптимизъм. Ще завърша с един слоган на Адидас от миналото лято: First never follows.

Fino alla fine forza Juventus!

Благой Симеонов, председател на българския фенклуб на Ювентус в България, специално за Gol.bg