Уважаеми читатели на Gol.bg, продължаваме да ви представяме новата ни рубрика "Фен зона". 

свързани статии

В нея ще имате възможност всеки един от вас да напише/изкаже вижданията си по важен за него спортен/футболен въпрос.

Материалите ви ще бъдат публикувани в сайта, като авторските права остават в полза на Gol.bg.

Сега е моментът да излеете мъката и възхвала за любимите си отбори и личности. С най-добрите и талантливи от вас ще изготвим и специални блиц-интервюта.

Днес публикуваме втори материал на Любомир Лозанов. Този път един от най-верните потребители на сайта ни обръща специално внимание на мениджъра на Манчестър Сити Пеп Гуардиола.

Изпращайте вашите материали на info@gol.bg.

 

Пеп Гуардиола е  една от най-противоречивите личности  в съвременния футбол. Мненията  за него са изключително крайни. През годините сме чували такива, които определят Гуардиола за гений, футболен революционер, променил играта из основи. В същото време често срещани са и онези гласове, които твърдят, че испанецът е просто един късметлия, надценен треньор, дори слаб и нищо повече. Самият Гуардиола винаги е проявявал скромност и никога не се е изтъквал, за разлика от един Жозе Моуриньо например. Тогава на  какво се дължи тази неприязън към Пеп? И кой е прав всъщност? Гений ли е Гуардиола или просто е имал шанса да попадне на точните отбори в точните моменти?

Самият Гуардиола казва, че не би променил философията си, защото с нея е спечелил достатъчно трофеи. Или всичко възможно във футбола, за да бъдем докрай коректни. И тук сякаш вина носят медиите и  журналистите, които през годините въздигаха каталунеца и го  определяха за най-добрия, отрупваха го с венци и медали. Сега  същите тези медии и журналисти мълчаливо стоят и наблюдават как се превива под тежестта на очакванията, които точно те му наложиха на гърба. Защото Гуардиола не се има за гений. Нееднократно през годините той подчертаваше факта, че е имал възможността да работи с най-добрите футболисти в света. Една доста любопитна негова реплика е: „Мислех  си, че ще направя Меси най-добрият  футболист в света, но вместо това той ме направи най-добрият треньор“. 

Може би ключето  към загадката се намира някъде в Каталуния. И по-точно в градчето Сантпедор, където знаменитият треньор  е роден пред 1971 година. През 1984 започва неговото приключение, тръгвайки  от „Ла Масия“. Преминава през  „Б“ отбора на каталунците  и в крайна сметка се превръща в сърцето, плеймейкъра на легендарният Дрийм тим, вдигнал Ушатата през 1992-а. Хосеп Гуардиола е закърмен с тоталния футбол на Аякс  от началото на 70-те. 

Какво е тотален футбол? Атакуващ стил, разиграване на топката, непрекъснато сменяне на игрови позиции от страна на футболистите. Ринус Михелс и Йохан Кройф са двете лица  на тази идея – едното лице  ръководи от скамейката, а другото е на терена. Михелс е теоретикът, а Кройф - практикът. Като Русо и Робеспиер. И отново, подобно на Русо и Робеспиер, Михелс и Кройф създават истинска революция, която помита установената доминация на италианското катеначо  на Нерео Роко (Милан) и Еленио Ерера (Интер), разчитащо на персоналното  маркиране – нещо, обречено на  провал срещу онзи „тотален“  Аякс. Един след друг двамата холандци преминават в Барселона  и налагат същият стил и там. И за да са сигурни, че той ще продължи и след това, се създава школата „Ла Масия“. Един от първите възпитаници, минали през нея и пробили  в първият отбор, е Хосеп Гуардиола. И тогава колелото се завърта  и всичко се повтаря – този  път Кройф командва от скамейката, а неговото друго лице „Пеп“  е на терена.

Гуардиола е каталунец до мозъка на костите си. Лицето му, диалекта, маниерите, поведението – всичко  е каталунско от началото до края. Не е изненадващо, че той подкрепя националистическото движение в испанската провинция  и идеята за каталунска независимост. Затова толкова добре успя да се впише и като треньор на Барселона. Добре е меко казано. Той спечели всичко възможно и го направи няколко пъти. Общо 14 трофея, сред които 2 Шампионски лиги, 2 Суперкупи на Европа, 2 Световни клубни първенства, 3 поредни шампионски титли на Испания, требъл, и секступъл (единственият треньор, който го е постигал). Най-успешният треньор в историята на Барселона. Задмина дори своя ментор – Йохан Кройф. Методите му бяха прости и ефективни и се характеризираха с думичката „контрол“. Контрол над топката, контрол над играта, контрол над играчите. При Гуардиола статистиката за владение на топката беше впечатляваща, дори нелепа, от порядъка на 80%-20% или дори 89-11% (в онзи паметен мач срещу Селтик преди години). Играчите му бяха принудени да спазват спартански режим. Като орлица Пеп бдеше над тренировките, храненията. Звънеше им в определени часове, за да провери дали са си по леглата.

Помним какво се случи с онези, които не спазиха правилата му. Гуардиола им събра багажа още с идването  си. Най-яркият случай беше с кавалерът на Златната топка Роналдиньо. Помним какво се случи и с Ибрахимович още след  края на сезон 2009-10, също така  с Ето‘о... Но Гуардиола наложи  имена, които изиграха значителна  роля в историята на клуба през следващите години – Алвеш, Пике, Бускетс, Масчерано, Педро, Санчез, Вия. Някои от тях бяха закупени, а други промотирани от школата. Тук трябва да се отбележи, че Пеп имаше възможност да работи с по всяка вероятност  най-силното испанско поколение  – световните шампиони Пике, Пуйол, Бускетс, Вия... 

Особено място заемаше триото гении Шави, Иниеста, Меси, които доминираха в средата  на терена срещу всеки отбор. И докато Иниеста не беше точно каталунец, а Меси още тогава бе считан за един от най-великите в историята, то  нещата с Шави стояха другояче. Гуардиола искаше да продължи  традицията с двете лица –  едно на скамейката и едно на терена. И Шави беше точно  това лице за него – ключовата  фигура, пилотът. И сега колелото се завърта и не след дълго ще видим Шави на треньорската скамейка в Барселона.

Каквото и да  смятаме за Гуардиола, не можем  да отречем, че това, което Барселона правеше по време на неговият престой като треньор там, беше  изкуство. Абсолютна форма на изкуство. Да, Барселона на Енрике също играе красив футбол, но онази Барселона бе нещо друго. Гуардиола имаше идея и успя да я реализира напълно. Да, имаше  и правилните играчи. Перфектните, бих казал, за неговата философия. Но можеше ли да я приложи  и другаде, освен в Барселона? Сигурен съм, че и самият той  се е питал това, защото още  през лятото на 2013 година акостира  не къде да е, а на „Алианц  Арена“, в дома на митичният Байерн Мюнхен. 

В Германия, както  е известно, вирее само германският  футбол. Италиански, испански, английски  треньори – всички прескачат  Германия щом се стигне до избор на нов клуб.  Да не забравяме, че нито Михелс, нито Кройф, нито Рийкард успяха да постигнат други значими успехи като треньори на клубни отбори след престоите си на „Ноу Камп“. Положението се стъжняваше още повече от факта, че в  последният сезон на Хайнкес начело на Байерн, баварците спечелиха требъл, а на полуфиналите размазаха и самата Барселона с общ резултат 7:0. 

Байерн играеше бърз, доминантен, агресивен футбол с много атаки по крилата. Това бе стил, зададен още от холандеца Луис ван Гаал след закупуването  на Ариен Робен през 2009-а и  обединяването му с Рибери  в легендарното дуо „Робери“. Върхът на това дуо бе наградата  „Най-добър играч на УЕФА“  за сезон 2012-2013, връчена на Рибери.  Всъщност това бе едно от  нещата, които испанецът промени  през трите си години начело  на отбора – атаките на отбора започнаха да се осъществяват основно през центъра (особено  след честите контузии на Рибери  и Робен). Медиите вече бяха  канонизирали Гуардиола и очакванията  бяха да печели требъл всяка  година, докато е в Байерн. Но Гуардиола сам едва ли го е очаквал точно това.

През първият  си сезон начело на тима  от Мюнхен Пеп спечели почти  всичко възможно – взе Суперкупата  на Европа, Световното клубно  първенство, спечели Бундеслигата  с лекота (рекордните 7 кръга преди края), вдигна и Купата. Общо 4 трофея още в първия си сезон – нещо, което никой друг треньор в историята на отбора не бе правил. Но това не стигаше. Беше малко. И не говоря за Суперкупата, която Гуардиола отписа още в самото начало като незначителен трофей, а за Ушатата. Някой беше накарал баварските фенове да вярват, че те на всяка цена ще станат първият отбор, дублирал трофея си. И то до такава степен, че те го очакваха като някакъв минимум от Гуардиола. Максимумът беше Бог знае какъв... Абсурд. Нима е имало друг подобен случай в историята? Едва ли... И затова треньорите, които са го правили, се броят на пръсти. Нещо повече – няма треньор, който да го е постигал в ерата на Шампионска лига. Още по-малко в дебютен сезон.  Общо за 3 сезона начело на Байерн Гуардиола спечели 7 трофея, което го прави четвъртия най-успешен треньор на отбора. Пред него са Хайнкес с 8 трофея и общо 6 сезона, Латек с 10 трофея и 9 сезона и Хитцфелд с 14 трофея и 7 сезона. Но болното място беше Шампионската лига, където претърпя три последователни отпадания на полуфинална фаза и то от испански отбори. Така общият рекорд на Гуардиола е 7 полуфинала от 7 участия в ШЛ с Барселона и Байерн. Само Моуриньо има повече.

През тези  три години Гуардиола се ползваше  с пъното доверие на баварските  шефове – Румениге, Хьонес, Замер. Играчите също заставаха твърдо  зад своя треньор. Само феновете  и някои външни анализатори  бяха недоволни. Те обвиняваха  Гуардиола за всичко. Обвиняваха го загубата от Реал Мадрид  с 0:4. За отпадането от Барселона идната година. Имало контузии? Гуардиола  беше обвинен веднага. Лекарят Мюлер-Волфарт напуснал? Отново Гуардиола. Швайнщайгер, Кроос, Манджукич напуснаха? Гуардиола ги изгонил. Преди година  Байерн отпадна от Атлетико, а  решаващият момент беше изпуснатата  дузпа на Мюлер. Отново вината  бе хвърлена върху Пеп... Образът  му бе сатанизиран на моменти, така както не е бил сатанизиран  нито един предишен баварски  треньор. От светец в Барселона  до дявол в Байерн. Така митът  за безгрешния Гуардиола се  срина, но е важно да се отбележи, че не той създаде този мит, а онези, които го възхваляваха. В случая Гуардиола се оказа  без вина виновен. Интересен въпрос: Ако Байерн не беше спечелили требъл през 2013-та, щяха ли да са толкова големи критиките към каталунеца? По всяка вероятност - да.

Изводът, който  аз си правя, е че разочарованието идва от разбирането, че Гуардиола не е онова божество, за което бе смятан в Барселона. Той  е просто човек с определена идея. С каталунско възпитание. В Барселона тази идея бе повече от успешна. Но голямата промяна и израстване на испанеца дойдоха в Байерн, където също беше успешен. Защото при поражението с 0:4 от Реал тактиката на игра  е била избирана от отбора, начело с Швайнщайгер, а не от Пеп (както стана ясно от филмът на Скай спортс). Защото Мюлер-Волфарт напусна след скандал с Румениге (както стана ясно преди няколко месеца). Защото контузии има във всеки отбор (помним, когато Дортмунд бяха последни в Бундеслигата на Нова година 2014-2015). Защото невинаги  по-добрият печели, а само пристрастен наблюдател няма да признае, че Байерн смаза Атлетико на „Алианц Арена“ преди година. В крайна сметка Гуардиола адаптира философията си към по-физическият стил на Бундеслигата. И сега Анчелоти разполага с перфектен, завършен състав. Много играчи станаха по-добри при  Гуардиола.

Но Висшата  лига е друго предизвикателство. Но не защото е по-класно  първенство от испанското или германското, точно обратното, а защото Манчестър Сити не разполага с класата на Барселона и Байерн. За пръв път в кариерата  си Гуардиола има шанса сам да изгради отбор почти от нулата. И когато го сравняваме с Конте или Клоп (страхотни  треньори), да имаме предвид, че Челси и Ливърпул не играят в Европа през този сезон и техните усилия са концентрирани основно в Англия. А Манчестър Сити се борят за всички трофеи. Защото Гуардиола е перфекционист и винаги се бори за всички трофеи. А тези трофеи съвсем скоро ще пристигнат на „Етихад Стейдъм“ право в ръцете на падналият ангел Хосеп Гуардиола.

 

Любомир Лозанов, специално за Gol.bg