Футбол в Южна Америка - една игра, една религия

Уважаеми читатели на Gol.bg, започваме да ви представяме новата ни рубрика "Фен зона".  

В нея ще имате възможност всеки един от вас да напише/изкаже вижданията си по важен за него спортен/футболен въпрос.

Материалите ви ще бъдат публикувани в сайта, като авторските права остават в полза на Gol.bg.

Сета е моментът да излеете мъката или възхвалата си за любимите отбори и личности. С най-добрите и талантливи от вас ще изготвим и специални блиц-интервюта.

Днес публикуваме материала на Калоян Кюркчиев за футболната емоция в Южна Арерика.

Изпращайте вашите материали на info@gol.bg.

Футболът става все по-популярен и комерсиален спорт, а парите вече са водещи и изместват сериозно истинските фенове и почитатели на тази велика игра. Така леко и постепенно се губи същината на футболната игра, а именно да забавлява и възпитава.

В Южна Америка нещата стоят доста по-различно. Среща, която подкрепя твърдението ми, е Суперкласико, в което без значение дали са първи или последни, във или извън форма, двата тима играят зашеметяващо. Не дерби, а начин на живот. Всички действия преди и по време на срещата доказаха, че в този континент футболът далеч е прекрачил границите от това да бъде разбиран като 90-минутно „представление“. Средната резултатност никак не е ниска в този титаничен сблъсък, а обратите са визитната картичка на такъв тип среща. 

Такъв беше и последният спектакъл, който изнесоха двата най-славни отбора в Аржентина: Боу откри за гостите от Бока Хуниорс, а до полувремето Ривър обърна нещата на 180 градуса, повеждайки с 2:1 пред погледа на обезумелите си от радост фенове. Втората част от шоуто бе дело “ала Тевес“, който с двете си попадения подпечата успеха. Гостите дори имаха сили да отбележат още един гол дълбоко в продълженията на срещата, за да подпечатат крайното 2:4. Невероятно зрелище!  - само така  може да бъде описан този сблъсък, който всеки привърженик на спорта като цяло трябва да гледа поне веднъж в живота си.   

За разлика от повечето европейски клубове, в Южна Америка футболистите са верни, знаят как да защитят фланелката, и най-вече как да се раздават. Играят за публиката, не се предават и тичат толкова, че след срещата, напълно основателно могат да си кажат: „Дадох всичко от себе си.“, усещайки, че са изцедили всяка частица от себе си. Не е ли това смисълът на тази на пръв поглед елементарна игра – да хваща окото и радва душата?

През юни 2011г. стана ясно, че големият Ривър Плейт ще изпадне за първи път в историята си от първата аржентинска лига, след като загуби баража си за оставане. Рекордните за футболна среща 2200 полицаи не можаха да се справят с бушуващите фенове, които не съумяха да осъзнаят, че любимият им клуб, за който милеят, няма да присъства в елита, където обаче ще бъде кръвният враг Бока. Тежки седмици имаше в Аржентина, тъй като феновете чупеха,  подпалваха коли и магазини в знак на огромна болка, че тяхната любов е поругана…

Имаше редица шествия, събирания във и около стадиона, пееха се песни, вееха се знамена, а след това във второто равнище на тамошния футбол се доказа, че тази игра е в ДНК-то на местните, но и не само. Футболистите бяха „заразени“ от ентусиазъм и любов към фланелката на клуба. Не виждам как ще бъдем свидетели на такъв тип фенска култура и вярност, тъй като комерсиалното поизтри същински важното…

Още една трагедия – тази на бразилския Шапекоензе, който загуби почти целия си състав и щаб, докосна милиони, та дори и отвъд Южна Америка. На поклонението на стадиона бе пълно със скърбящи привърженици, които усещаха, че не губят просто футболистите на своя любим отбор, а и част от себе си. История, която навярно никога няма да бъде забравена. Поредният плюс, който отива за клубовете от този континент, е, че там безспорно играят най-големите таланти на футбола, които след 2-3 сезона биват издърпвани от „грандовете“ на Стария континент за големи суми. Там също много често присъстват и по-опитни играчи, които правят едни от последните си стъпвания на зеления килим именно там. Както е известно, там сме виждали Рикелме, Верон, Креспо, Роналдиньо, а сега и Карлос Тевес….  

Не казвам, че в Европа няма мачове със заряд, но са твърде малко, сравнявайки ги с Южна Америка. Под понятието „дерби“ в пълна степен вече можем да говорим единствено за „Ел Класико“ и Милан – Интер. Доста срещи имат амбицията да бъдат описвани като дерби, но без кой знае какво основание, тъй като не носят онази магия, която кара привържениците да бъдат в еуфория седмици преди сблъсъка. 

Красив футбол, бързи пасове, техника, която се вижда единствено в тези първенства, акробатични изпълнения и огромно сърце – това е южноамериканският футбол, който, противно на всяка логика, не променя същността си, а това го прави още по-ценен. А колкото повече запазва сърцевината си, то толкова по-популярен ще става и ще привлича все повече класни състезатели, които и до момента не са малко на брой. Все пак е Южна Америка – континент, който НЕ приема, че футболът е спорт! 

 Калоян Кюркчиев, специално за Gol.bg