Радостин Кишишев игра в Англия, но по негови думи това е било толкова отдавна, че малко е позабравил детайли от престоя си в Чарлтън, Лийдс, Лестър и Брайтън. Бившият национал като по учебник започва и завършва кариерата си в бургаския Черноморец.

Доскоро той бе част от административния екип на Ботев Пловдив, а преди няколко дни бе гост на българския фенклуб на Арсенал и точно това е начало на разговора му с „Тема Спорт“.

Интересно ми е, при такива срещи питат ли те защо няма български футболисти в елита на Англия?

– Да, но те знаят каква е причината. Тези срещи са в спомените ми, когато играех футбол. Това е страхотно изживяване, питат ме за този или онзи футболист, за някой мач. Слушателите отсреща са страхотни, имат много сериозни познания за английския футбол, а тези от Арсенал конкретно знаят всичко в детайли за любимия им клуб. Хората разбират същността на английския футбол и същността на думата „фен“. Преди това се срещнах с фенове на Нюкасъл в София, мисля, че Алан Шиърър вкара гол номер 200 срещу моя отбор Чарлтън на „Сейнт Джеймсис Парк“. Пак ме питаха за Венгер, той е от най-добрите мениджъри в света, беше около 20 години начело на Арсенал и вдигна клуба на много високо ниво.

Точно Венгер не те взе в Арсенал, нали?

– Да, на пробите искаше основно бързина и не ме одобри. Той обичаше да създава футболисти и ги правеше. Незнайни играчи ги вдигаше на топниво. Не е само да наложиш стила си на игра, а да оформиш футболисти, личности и след това да спечелиш. Мисля, че само за 3-4 години Арсенал изплати новия си тогава стадион „Емирейтс“. Клубът вярваше във възможностите му, защото пък той вярваше в качествата на футболистите, които селектира. И те винаги бяха в Шампионска лига. След това минаха доста години, докато намерят Артета, който прави страхотни неща в Арсенал и има отбор с потенциал за Шампионска титла.

На някои такива срещи май се събират повече хора, отколкото на мач в България. Как си го обясняваш?

– Не е точно така, обаче за мен бе интересно да видя, че привързаността към английския футбол в България става от най-ранна детска възраст и хората са много запалени. Видях такива, които сега са на по 40-50 години. Знаят доста повече от това, което аз мога да им кажа. Следят всяко едно движение на техния отбор, помнят дати и мачове. Много е приятно да се видят такива хора.

А защо тук нямаме тип Венгер и нямаме модел?

– Не бих искал аз да го казвам, но Левски има Станимир Стоилов, който по същия начин произведе футболисти, с които се платиха дългове. Разликата е във видовете задължения, на Арсенал бяха само за стадиона, докато тук бе ясно какви са в съвсем друга посока. Но идеята е, че като цяло оценка за изгубеното се прави постфактум. В много случаи картините на един художник се оценяват и стават актуални, след като той напусне този свят. Ето, сега от дистанцията на времето Алекс Фъргюсън става все по-голям и по-голям за това, което направи в Манчестър Юнайтед за тези 25 години. Това е недостижимо и трудно ще доближат нивото от неговото време.

Защо в България и в целия свят такива мозъци, визионери липсват като цяло?

– Тези, големите неща, не могат да се случат на всеки треньор. То ако беше така, няма да има конкуренция, всички ще бъдат най-добри. Не става така.

Кое първенство следиш повече сега като зрител?

– Като запълване на времето повече се интересувам от българското първенство, но предимно като резултати, кой каква работа върши като треньор като отбор. Но футболът, който се практикува в България, не ми харесва.

А турското първенство, ти и там игра?

– Обяснимо следя предимно Гьозтепе. Личи си кой каква я може и каква я върши. Станимир Стоилов за отбор с такива мащаби се справя повече от добре.

А Ботев Пловдив?

– Да, гледам ги. Този клуб е еталон за маркетинг.

Това ли беше твоят ресор, когато бе на работа в Ботев Пловдив?

– Не, повече се занимавах с чужденците в отбора. За битови условия, административни неща. Исках да проверя как се работи в наш клуб и мога да кажа, че в Ботев Пловдив се работи изключително професионално като структура, модел и организация. Но се оказа, че това не е моето. От дистанцията на времето си давам оценка, че съм видял, че вече научих доста неща, ако някой ден отново реша да работя в България, пък и навън.

Ситуацията със Зингаревич следиш ли я?

– Да. Това е голям проблем за клуба. Според мен ще има катаклизми и вероятно това ще се види догодина. Десет години са много. Антон Зингаревич е страхотен любител на футбола, изключително много обича Ботев, обича и град Пловдив. Той го показа и това, че не може да пребивава в България, да стъпи на стадиона, малко е демотивиращо, каквото и да се случва, колкото и да печелят. Трябва да са всяка година в евротурнирите, за да пътува и да ги гледа.

Защо непрекъснато има проблеми с финансирането на клубовете?

– След като един ден държавата си стъпи на краката, и спортът ще придобие съвсем друг характер като значение и влияние, а оттам и като състояние и след това като развитие. Оптимист съм, че такъв момент ще настъпи. Няма как, ще се появят читави хора и във футбола, и в спорта.

Не е ли демотивиращо за футбола, че Лудогорец общо взето всяко лято е големият фаворит за титлата?

– Ами да си намерят и другите клубове такъв спонсор. Както виждаме, проектът Лудогорец работи откъм мъжки отбор. За школата им обаче нямам думи, какво произвеждат и как произвеждат. Вероятно в отборите в Първа лига има футболисти от тяхната школа. Но ако тази школа работи за останалите, не ми говорете изобщо. Школата трябва да дава подготвени кадри за Лудогорец. По един-двама всяко лято трябва да са в първия отбор. Справят се прилично в Европа, шампионската титла тук им е вързана.

Как ти се струва това нашествие на чужденци навсякъде, не само тук?

– Футболът се глобализира. В Арсенал по едно време имаха 11 чужденци, което за мен е недопустимо. Но пък Манчестър Сити, въпреки инвестираните купища с пари, се опитват да вземат английски футболисти. И Лудогорец вземат наши, но старички. А млади за съжаление няма.

Поставяш ли се на мястото на Илиан Илиев?

– Да, защото и аз имам треньорска диплома. Но истината е, че нямаме добри футболисти. Не омаловажавам качествата на всеки един от националите, но те играят в слаби първенства или във второ ниво, което е недопустимо. Фактите са си факти и се съобразяваме с тях. Нещо се загуби този ген, има доста деца на българи, които са родени там и тренират. Илия Груев се отличава и това е. А едно поколение се извъртя навън, обаче няма футболисти. Или пък ентусиазирани родители от тук си пращат 15-годишните деца там, във Фиорентина, Интер, Ювентус, но не ги виждаме после тези деца. Ние едно време нямахме добро възстановяване, а храненето?! Според мен трябва да се върнат спортните училища тук, държавата да се вземе в ръце. Виждате олимпийските ни медалисти, повечето са взели паспорти съвсем наскоро.

Какво предложение би те изкушило?

– Много интересни неща биха могли да ме изкушат, треньор, ръководител, спонсор. Зависи какво ще се появи, кой какви очаквания има от мен и дали на мен ще ми хареса идеята.

Защити БФС за юбилея

Радостин Кишишев каза за БФС, че не вижда анонсираните новости. „Не виждам някаква промяна. Но ситуацията май става по-зле, клубовете стават по-бедни. Хебър, Ботев Враца, Спартак Варна, Локо Пловдив, да не изброявам всички. Те са на крачка да фалират, поне така изглежда отстрани. Държава, общини не трябва да допускат такова развитие. Намаляването на Първа лига не е проблем. Не може цели големи райони да се изтрият от футбола. Ето, в Бургас се полагат усилия, но към този момент няма отбор в професионалния футбол. Но пък Варна има Черно море, Спартак, Фратрия. Няма баланс“, коментира бившият национал. Той обаче подкрепи БФС в задочния спор с непоканените засегнати за юбилея. „Не можем да поканим 100-150 отличили се на такова тържество! Може би Георги Иванов трябваше да обясни идеята на цялата организация преди това, а не след като свърши, когато вече имаше недоволни и сърдити. Но опозиция за хубаво или лошо винаги ще има. Аз също не бях поканен, но нямам проблеми с това нещо. И нали през февруари ще има втори празник“, каза Кишишев.

Желю СТАНКОВ, "Тема Спорт"