В съвременния свят е изключително важно човек да е гъвкав във вземането на решения и паралелно с това да не спира да се учи. Това важи и в бизнеса, и в спорта, и най-вече в личен план и касае всеки индивид и като бизнесмен, спортист и личност. А когато имаме 3 в 1 и очаквано недобра комбинация, получаваме като на длан ситуацията в ПФК Левски.

Наско Сираков като спортист беше гъвкав, дори и при бягството му от „Герена“ към Ботев Пловдив, но като футболен бизнесмен все още не е. Дано някога стане такъв, но нишката му се скъса много отдавна, а официализирането на този процес стана в момента, в който спря да бъде пазител на акциите и се самообяви за мажоритарен собственик на ПФК Левски. От там вече му паднаха акциите и като личност. А всичко друго се обяснява точно с тази метаморфоза, произвела плакатите „Сираков, вън“!

Ако Наско Сираков бе добър футболен бизнесмен, нямаше да се оплете прекалено във взаимоотношения с нефутболни бизнесмени, на които присъствието в медиите и в устите на хората се услади и те престанаха да бъдат само спонсори. Липсата на гъвкавост го вкара в коловоза на грешните решения и поне на този етап излизане от тези релси няма.

От момента, в който тази му обвързаност видимо стана неразривна, Сираков дърпа клуба надолу и като резултати, и като обществено доверие, и като всичко. Първи избор на треньор след Стоилов – греда. Никой Костов бе освободен и няколко дни след това бе наречен фантастичен специалист. Но той като треньор поне се опитваше да бъде гъвкав, доколкото му позволяват уменията.

Финансовите загуби от това назначение трудно биха намерили точни финансови параметри, неучастието в Европа се измерва в седем цифри минус, а привлечените непродаваеми играчи са още едно на ръка. Но оставете числата, идеята е, че нямаше футбол.

ПРОЧЕТЕТЕ ЦЕЛИЯТ АНАЛИЗ НА ЖЕЛЮ СТАНКОВ В ДНЕШНИЯ БРОЙ НА “ТЕМА СПОРТ”!