Христо Стоичков направи обиколка в Южна Америка малко преди световното първенство в Катар и се срещна с легендарни футболисти.

Камата разговаря с автора на победния гол за Аржентина на финала на Мондиал’86 Хорхе Буручага за ТВ гиганта TUDN, а интервюто достигна и до българската аудитория чрез предаването "Код Спорт" по RING. Предлагаме акценти от разговора между двамата велики играчи:

свързани статии

- Хорхе, каква голяма чест за мен е да съм в твоята родина Аржентина, където навремето донесохте една толкова желана купа - световната. Много ти благодаря за посрещането! Как си, какво изпитваш, като гледаш тази купа?

- За мен също е голямо удоволствие да разговаряме. Добре дошъл в Аржентина! Като гледам отново тази красива купа, се сещам за времето, когато сме започнали да тичаме зад топката, да я ритаме в преследване на мечтата за голям футбол и за световна титла. Тогава това беше най-невъзможната мечта за постигане, разбира се. Но въпреки това ние, аржентинците винаги сме мечтали да я сбъднем. И днес аз съм горд, че съм един от 43-мата аржентински футболисти в богатата ни футболна история, които са успели да я спечелят. Много емоции се връщат в мен, много картини на този велик момент. Не само от онзи мой гол на финала през 1986 г., но и от цялото ни участие на Мондиала в Мексико. Защото няма по-значимо събитие за един футболист от това да играе на световно първенство. Затова и сега съм така щастлив, че мога отново да видя тази купа и да я докосна.  Надявам се на световното в Катар аржентинските национали отново да зарадват страната.

- Какво означава тази 1986 година за теб? За аржентинския народ, за Диего Марадона, за Хорхе Валдано, за Руджери, за целия отбор?

- Първо, трябва малко да опиша процеса преди това. През 1983 година начело на националния ни отбор застана Карлос Билардо. Той замени Сезар Луис Меноти. А това означаваше рокада на две коренно различни футболни философии. И ще ви призная, че ни отне доста време да разберем какво точно иска сеньор Билардо от нас. Същевременно имаше натиск от пресата и правителството, което тогава също изискваше резултати от нас. На два пъти Карлос беше почти уволнен. Но тогава начело на Аржентинската футболна федерация имаше един голям президент, какъвто бе Хулио Грондона. Той закриляше Билардо и вярваше в него. Вярно е, че не играехме по начина, по който хората искаха, но знаехме по кой път трябва да тръгнем. А най-важното в случая беше, че  треньорът знаеше как точно да вървим по този път. Така стигнахме до най-прекрасното изживяване в моя живот - да участвам за първи път на Мондиал. И веднага трябва да кажа, че ние не бяхме сочени сред фаворитите. Бяхме в една група с България, твоята страна, която по онова време имаше много качествен отбор. Един от най-силните в Европа тогава. Бяхме заедно с Италия, която защитаваше световната си титла и с винаги коравия отбор на Южна Корея. Но ние се класирахме първи в тази трудна група, а после продължихме напред стъпка по стъпка. И накрая ни споходи най-голямата спортна справедливост, заради всичко онова, което бяхме преживели. Казвам ти го от моя гледна точка. Бяхме много настоятелни, борихме се до края. А историята винаги поставя всички на точните им места. И през 1986 г. историята ни постави нас на върха като световни шампиони.

- Разкажи ни сега малко като прелюдия на онзи Мондиал за нашия голям приятел. Какво означаваше тогава за отбора Диего Армандо Марадона?

- Означаваше всичко. Когато Карлос Билардо пое нещата в свои ръце и до края на своя осемгодишен мандат като селекционер на Аржентина, ръководейки ни на световните първенства в Мексико и Италия, той винаги ни казваше: "Отборът е Марадона и още десет". Беше най-добрият ни играч, най-добрият изобщо за онази епоха. Освен гениален футболист, какъвто беше, Диего беше и лидерът на отбора. Той бе човекът, който ще ти помогне, който ще те подкрепи, който ще поведе останалите. Внушаваше ни, че обличайки фланелката на националния отбор на Аржентина, това ни задължава да донесем радост на 50 милиона души. Ти самият си носил националната фланелка на България и знаеш какво означава тази отговорност. Искам да кажа, че Диего бе всичко това, което можеше да се очаква от един капитан и лидер. За нас и за мен особено, да играя до такъв гений означаваше наистина много.

- Какво почувства Хорхе Буручага при завръщането у дома, в Буенос Айрес? Пред пълния с хора площад и ти с купата в ръце...

- Когато кацнахме на летището и видяхме огромното множество от хора, които ни очакват, просто не можахме да повярваме. Нямахме много новини от родината, знаехме, че има еуфория, но... Когато тръгнахме от летището към "Каса Росада", както се нарича седалището на правителството, ни отне 6 часа, за да стигнем дотам. Но най-хубавото беше, че през цялото време виждахме щастливи хора, които ни казваха "благодаря" за спечелената световна титла! За голямото щастие! Видяхме и много хора да плачат. А когато стигнахме след тези 6 часа до площада, който означава много за историята ни, пред нас всички  скандираха: "Аржентина, Аржентина". Слизането ни от самолета и после гледката от балкона на "Каса Росада" - това е трансформацията, която може да предизвика футболът. Благодарение на спорта, забравяш за проблемите, които имаш, изпълваш се с щастие. Докато бяхме на балкона, виждахме множество от хора долу, които скачат и пеят непрекъснато. А сякаш най-щастлив беше Диего. Безкрайно щастлив да бъде като наш капитан на това толкова емблематично място от нашата история. 

- Хорхе, сега започва един малко по-различен Мондиал. Играе се през ноември и декември. Какво можем да очакваме от настоящия отбор на Аржентина?

- Винаги има промени. Нормално е да завършват едни неща и да започват нови. Аржентина в момента има големи играчи като Меси, Отаменди, Ди Мария… През 2018-а Аржентина не направи добро първенство. След това заради възрастта си доста играчи напуснаха тима. При Скалони дойдоха нови имена като Паредес, Де Паул, Гонсалес, Мартинес. Сега обаче разполагаме с един Меси, който е различен от преди. Сега той е повече организатор на играта, конструира я един вид. Така че по мое мнение Аржентина в момента има отбор. В трите линии се усеща наличието на отбор, защото преди разчитахме повече на индивидуалностите. Не е малко да си 33 мача без загуба. Не е малко да разполагаш с Меси. Затова смятам, че тимът на Аржентина е сред кандидатите да спечелят световната титла. Мондиалът ще бъде интересен, защото няма изявен фаворит и има доста на брой силни отбори. Ще зависи от много фактори кой ще стигне финала. Но аз виждам една солидна Аржентина, която е нещо повече от Лео Меси. И има 22-24 футболисти, които спокойно могат да играят. 

- След неуспешното представяне на световното в Русия дойде успехът със спечелването на "Копа Америка" и то в Бразилия. Това дава ли повече спокойствие на отбора?

- Да, защото Аржентина не беше печелила нищо от 27 години, а Мондиал вече от 36. Така че със сигурност има повече спокойствие. Но вижте го Лео! Вече не е този, който размахва ръце и говори непрекъснато. Това спокойствие е обзело и него. Посочвам Лео, защото при него е най-видима промяната. Това спокойствие да спечелим трофея в Бразилия ни помага да продължаваме толкова време без загуба. Едно световно първенство е изключително взискателно събитие. И тук не говоря за качеството на играта. Не всеки мач трябва да се играе по един и същи начин. Трябва да се интерпретира всеки двубой. Да се действа поотделно или мач за мач, както се казва. И мисля, че Аржентина има необходимите играчи, за да постигне това изискване.