Който отрича кризата в Левски е егати крайният оптимист

Лесно е сега да се пъчим и да се тупаме в гърдите, че този мач го бяхме гледали. Не просто това 2:2 на „Коритото“ във Варна и преди няколко дни 0:0 на „Тича“. Става дума за мач като събирателен образ на това, което се случва с Левски през тази есен. Предвидихме и зациклянето, и кризата, както и че след лошото предстои по-лошото.

И това е, защото на „Герена“ от година насам се разчита само и единствено на треньорската работа, както каза новоназначеният тогава Станимир Стоилов. Но както по време на пика си тази пролет и лятото, той не каза на какво точно от треньорската работа се дължи възходът на сините, не очакваме сега в детайли да сподели и какви са причините за видимия и продължаващ спад.

Един автомонтьор като ти оправи безнадеждно повредената кола и след това я поддържа, няма да ти обясни какви са му гяволиите. И след това като не успее да отстрани няколко повреди, също няма да ти обясни какво точно и как е объркал, но понеже ти си му се доверил един път и виждаш, че може, че му се отдава, че разбира, продължаваш да бъдеш негов клиент. Той ще ти обяснява, че вярва на монтьорската работа, и ще си бачка чинно и съвестно и това е.

Така е и с Левски. Рядко някой треньор ще изпадне в детайли, Мъри Стоилов не е казал откъде намери бразилците, централните защитници и изобщо как точно си сглоби отбора от нулата. И не вярваме да изпадне в детайли да издава подробности от кухнята какво им стана на същите тези бразилци и на същите тези централни защитници, че сега те са в основата на кризата в Левски. А криза има и тя съвсем не е само на резултати. Видима е кризата в играта и който го отрича, е егати крайният оптимист.

В никакъв случай Левски не мачка съперниците си не плете красиви комбинации, не създава достатъчно голови положения, топката не  урочасана и да танцува по голлинията и да чупи гредите. Не, сините имат игрова криза и както отбелязахме преди гостуванията във Варна, иде реч и за спортно-технически спад, и за произлезлия от това психологически срив. А сега, особено след 2:2 със Спартак, вече имаме не просто липса на самочувствие, но и на безотговорно отношение. Онези надъхани и всеотдайни весели бразилци не само че не играят това, което могат, а те не могат много, но вече са толкова психясали и обременени, че правят някои отигравания като на плажа.

Изглежда, все им е тая дали ще спрат топка, която лети към тях 40 метра, или ще я оставят да излезе в тъч, защото на 2 метра от тъчлинията има чаша студена бира, която им е по-важна. Онези главозамаяни от оферти от уж по-големи и богати клубове Сундберг и Кордоба в момента струват колкото чувал със зеле в Петърч, на моменти срещу Спартак играха като квартални лигльовци. А останалите дори да са безгрешни и в топформа, а те изобщо не са, няма как да компенсират безотговорното отношение на половината отбор. Това онзи ден във Варна в никакъв случай не бе горд Левски, както му се иска на треньорът.

Разбира се, че всичко това трябва да бъде оправено от Станимир Стоилов. Треньорската работа съвсем не е това, което направи той досега. Управлението на игрова криза, пресичането на обратния процес и връщане на верния път изобщо не е лесна работа. Дори ако сега Левски бие Славия с игра и добър резултат, сините едва ли ще убедят, че са направили рестарт.

Процесът по затъване не бе никак случаен, дойде навреме и бе абсолютно неизбежен. Човек в бързината прави грешки, като това се отнася и за Станимир Стоилов при подбора му на футболисти и изграждане стил на игра. Това, което е много различно при други такива случаи в историята на други български клубове, а и на Левски, е, че този треньор е доказал, че си разбира от работата. И респективно няма как работата му да предизвика полемика извън това, че въпросителната не е дали ще се справи със ситуацията, а как точно ще го стори и за какъв период от време. Ясно е само, че процесът ще е ниско бюджетен защото план Б на този етап има само на приказки.

Няма как всичко това да приключи само с евентуална победа в следващия кръг, че дори и при две поредни победи над Лудогорец за първенство и за купа (ако се елиминира Вихрен). С този лимитиран потенциал няма как да се очакват нови чудеса. На първо място е необходимо Левски да бъде разтърсен и това съвсем не означава, че трябва като едно време да се правят ритуали като мазане на гредите на стадиона с кръв от младо агне, което впоследствие да бъде изядено на весела трапеза. Разтърсването е друга част от треньорската работа, а както вече обяснихме, няма как Станимир Стоилов да ни обясни в детайли как точно ще направи това или онова. Ние сами ще видим резултата.

Желю Станков, "Тема:Спорт"