Бившият рефер и настоящ инструктор и лектор на съдии Детелин Баялцалив даде интервю пред „Тема Спорт“ по злободневния въпроси, свързани с материята.

Той бе преводач от италиански на треньорите Енрико Катуци в ЦСКА и Делио Роси в Левски и в тази връзка изказа мнение и за италианския вариант на Царско село тази зима.

Да започнем с италианската връзка, следите ли Царско село? – В Италия има много подготвени специалисти, някои с опит, други не. Нормално е за такава развита държава. От Катуци и Роси, с които съм работил ежедевно, си правя извод, че специалистите от там са много добре подготвени тактически. Енрико го посрещнахме с оценката, че е учител по физкултура. А той беше за времето си уважаван треньор. Ариго Саки се бе учил от него на играта в зона. Той ми помогна после за работата ми като инструктор на съдии. Реферите трябва да четат футболната игра и да я разбират. Относно Царско село, ще ми бъде приятно да се запозная с тези хора, обичам са комуникирам на футболна тема с италианци. Катуци беше харесал за ЦСКА млади играчи от Италия от високо ниво клубове, които не могат да се наложат там. Той искаше българския клуб да не плаща заплатите. Но самите играчите не се съгласиха да дойда тук, въпреки че щяха да играят редовно. Та тези италианци, които идват тук, вероятно нямат възможност да се реализират там. Серия Б е доста високо ниво. Българският футбол няма как да го съпоставим. Нашите играчи не могат да се наложат не само в Италия, но и в другите сериозни държави. Паднало ни е нивото доста. Но вижте Десподов, тук играе, вкарва голове.

Споменахте компонентът четене на играта от съдиите, това тук има ли го? – Смея да твърдя, че следя всичко за съдийството ни, въпреки че съм низвергнат. Когато бях главен инструктор на съдиите, на семинарите идваха големи фигури от УЕФА. Сега е оскъдна работа, 2-3 дни само. Имаше занимания на терен, с лектори от Европа – Дейвид Елъри, Стив Бенет, лектор на ФИФА, който свири Левски – Удинезе 2:0, Ларсен, Кирос Васарас. Имаше теми как съдиите да проучват отборите, на които ще свирят. В темата за авантажа примерно е дали съдията е проучил дали даден отбор има добър изпълнител на преки свободни удари. И за даден отбор, който има Пламен Гетов или Христо Колев е по-добре да се даде нарушение, а не авантаж. Съдията трябва да е проучил това. Придвижването и заставането също. Там четенето на играта е важно. Имах сега видеообучение с едно българско момче в Англия. Обяснявах как при игра с открита топка е едно движение, при преса е друго. Съдията трябва да има очаквания как и къде ще се развият събитията през следващите секунди. Реферът трябва да има такива познания, за да пести усилията си. Тоест, съдиите трябва да разбират от футбол. Много е важно реферите да са влюбени във футбола от деца.

Защо българските съдии са плахи и неуверени, а на италианските като им се изрепчиш и веднага вадят картони, а тук примерно Бандаловски ако не напсува съдията, все едно не е играл? – Ако вземеш Станислав Тодоров, не му скачат и не го наобикалят, защото се държи авторитетно. Тръгва се от начина, по който се подбират кадрите в съдийството и как те израстват. Качествата на съдията, това сега не е най-важно условие. Гледа се кои хора познаваш, колко са силни, кой се е застъпил за теб. Това пречи на съдията да покаче червен картон на Бандаловски, нищо против момчето нямам. Но при съдиите е така, дай този докато има силни хора зад гърба да го вдигаме, че утре не се знае. А някой съдия, който вече има опит, но няма покровители, отстъпва, за да освободи място. Тези рефери в А група нямат стаж в долните нива, където се шлайфа характера. И в А група са като пеперуди, защото не са били мачкани в селските и кварталните първенства. Тук едно време между отборите на Хаджи Димитър и Стефан Караджа какви мачове ставаха, там се каляваха съдиите. А тук като ти се издърви един и няма реакция, защото съдията няма опит и авторитет. И друго, когато се стигне до Дисплинарна комисия, защото аз съм викан да обяснявам защо съм писал доклад против един вратар, се гледа интереса на футболиста, на клуба, кой е шеф на клуба, а съдията е последна дупка. И затова нямат авторитет. А в Италия по-малко от 2 години няма как да си съдия в дадено ниво на футбола. Тук един, дето не го знаят и в Б група, скача направо в А.

Поредният нов шеф на съдиите ще промени ли нещо? – В последните 6 години Кашай е 7-ми шеф на съдиите. Проблемът не е кой е шеф, а как е поставено съдийстното. Всеки може да ги плюе, да ги заплашва – ти от утре не си съдия. Да му кажат – аз отивам при еди кой си началник и ще видиш ти. Новият шеф нищо не може да направи. Трябва да се промени подхода и стратегията от най-ниското ниво на съдийството. Аз съм изхвърлен от тук, но обучавам съдии от цял свят, ходя по турнири, сега април ще съм в Мадрид и Лисабон. А тук не си използваме кадрите. В нашето съдийство няма спор. Който спори, го изхвърлят. Добре, аз съм аут, заради един дето сега се пенсионира. Аз имам назначения от УЕФА като инструктор, а тук не съм симпатичен, заради бащата на един съдия, дето трябвало да е номер едно.

Системата ВАР разглези ли съдиите, пречи ли, помага ли? – Системата е много хубава, до известна степен. В България първо поради краткото време и второ – тук се съобразява кой е съдията, кой е отбора, какво ще стане утре. И виждаме намеси на ВАР, откровено излишни. Имам информация, каквато не трябва да имам, защото ще навредя на някой, който ми я е дал, но следя нещата. Най-лошото тук е, че съдиите не могат да взимат важните решения в мача. И тези, които ръководят процеса се хвалят, че имало незнам си колко намеси на ВАР, но това не е за хвалба, въпреки че е по-справедливо. И какво, важните решения ги взима ВАР. Е, така аз на моите години мога да си стоя на пейката и да си свиря тъчове, корнери и като стане въпрос за дузпа, да питам оня горе в стаята – имаше ли дузпа. Това уби смелостта в съдиите в България. Те не смеят да взмета важните решения в мача. И затова има толкова случаи, в които резултата от мача се решава не от съдията или футболистите най-вече, а от решенията на ВАР. Трябва да се прави така, че ако на терена е млад, в кабинката да е опитен. Тук една засада, която виждам веднага по телевизията при първото повторение – има ли засада или не, те я гледат 5 минути. Едните играчи се радват, другите плачат, после става обратно и се получава боза. Това е проблем в световен мащаб, но тук много се бавим.

Ще се запазят ли силите на върха в класирането? – Създаде се реална конкуренция, дали защото ЦСКА стана по-добър и Лудогорец стана по-слаб. Локо Пловдив с играта си ми харесва. Но тук клубовете с финансовите проблеми няма как да са конкурентни. Но ето Левски примерно, с 10 хиляди лева таван, как да се изправи срещу клуба с 50 хиляди евро заплати. Треньорската работа е важна, но си трябват качествени футболисти. Промяната в играта е видна, но тя едва ли ще промени финансовия проблем. Как да има боеспособен отбор, като не е ясно следващия месец ще има ли заплати.

А БФС като развръзка и посока, как виждаш нещата там? – Аз съм персона нон грата сега. Прогнозата не смея да я правя. (усмихва се широко) Прекалено е хубаво, за да е вярно.