Лудогорец потъна в размисли и страсти

Този Лудогорец чакахме. Вероятно такова заглавие би било справедлива оценка след мача на българския шампион с Лион, но понеже това им бе последен сблъсък в тази европейска кампания, е необходимо нещо по така. А тези 90 минути в Лион изпълниха със съдържание сблъсъка като спортно понятие. Резултатът 1:1 и за двата отбора трябваше да произведе онова завъртяно – както завършихме наравно, така можехме да победим, така можехме и да загубим. Да, точно така, това се отнася и за Лудогорец сега, но не заслужаваха да напишем години назад срещу съперник от такъв висок ранг, и то на чужд терен.

Както казват футболните хора – големите наказват всяка грешка и затова са големи. И Лудогорец влезе в клишето в може би най приличния му мач, в който най-после показа игра като за Европа. А другото неписано е, че късметът обикновено е при по-силните и това пред вратата на Лион в последната минута е още едно потвърждение.

Преди двубоя с Мидтиланд писахме, че на Лудогорец им предстои влизане в друго измерение. Срещу датчаните това не стана, но сега с Лион им се получи. И още нещо от предвиденото – това им е на тях проблемът, как да си проведат зимната подготовка като натоварване, че с тези мачове да не се изложат пред чужбината.

За тях дългото международно участие чак до края на януари си бе нещо като паралелно първенство без точки и класиране (б.а. – е, правеха си някакви сметчици), защото така или иначе нямат ниво да се надиграват с такива отбори. И може би представянето им срещу Лион е изключение. Хм, или пък късно напипване на ваксата. Във Франция хората на Игор Йовичевич показаха самочувствие, демонстрираха опит, манталитет и вече прибавяне на спортно технически показатели. Видяхме голям дисонанс, в музиката това е нехармонично съчетаване на музикални тонове – от тихия и почти празен стадион в Разград преди седмица до шумната и лъскава арена „Групама“ във Франция. Да, имаше двама, които добавиха стойност – Падт и Нареси. С тях българският шампион започна двубоя така, сякаш иска да се покаже, че не му се тръгва от турнира.

Лига Европа и иска да остане. Защото до следващата еврокампания го очакват досадните и нискоразредни мачове в България за отбиване на номера.

Това в четвъртък късно вечерта вероятно бе най-добрият старт за Лудогорец, който заигра като отбор от средната класа на Европа. Спецовете в щаба на Йовичевич добре бяха изчислили как да дозират зимните натоварвания, че сега да са в топ кондиция, а може и хранителни добавки да бяха ползвали. Но лудогорците не оставяха да бъдат надтичани, не изоставаха за спорни топки и изобщо бяха на високо ниво и като постройка, и като идея, и като реализация. Тимът от Разград бе много гъвкав и мобилен, с бързо разтваряне и прибиране, с неколкократно излизане от натиска на пресата на Лион с пасове с едно докосване. И изобщо тази игра трябва със сигурност да кара всички да потънат в размисли и страсти. Дали най-после не са случили на чуждестранен треньор, дали не е време вече да нарушат дисбаланса в селекцията и да го превърнат в баланс и трайно да вдигнат нивото за международната сцена. Самите футболисти може би играеха и за бъдещи трансфери, защото се вижда, че разградската търговска платформа си я бива и работи в доста приличен финансов диапазон.

И сега размислите вече са в посока как от Лудогорец да си планират пролетния полусезон у нас. Ясно е, че рязкото сваляне на нивото на съперниците у нас ще ги вкара в нежелана за тях действителност, но в този аспект нямат избор. Първият им мач за първенство пак е гостуване, но с Левски, който като състояние е на светлинни години от Лион. Преди това имат мач за престиж за Суперкупата и така ще е до момента, в който европейският жребий излъчи съперника им от предварителните кръгове за Шампионска лига.

Желю Станков, „Тема Спорт“