"Голяма работа е да бъдеш малък".
Да вземем назаем мотото на Леванте, клубът от Валенсия, който вече няколко години поред обитава испанския елит. Да го вземем и да го приложим към световното първенство по отношение на Холандия, Коста Рика и Белгия.
Малки размери, огромни резултати: никога досега на четвъртфиналите на един мондиал не бяха се класирали три толкова малки държави. Взети заедно, населението им е двойно по-малко, а територията им е почти три пъти по-малка от тази на Италия (която не е кой знае какъв колос).
Дори триото, достигнало до тази фаза през 1998 г. във Франция – Холандия, Хърватия и Дания – не може да се сравнява с настоящите три "джуджета".
Представянето на Холандия, разбира се, не е особена изненада. Оранжевите отдавна са доказали на целия свят, че е възможно да си световна футболна сила и без да си мастодонт като Бразилия. Нещо повече, през 70-те г. именно Лалетата сътвориха революция в играта със своя "тотален футбол". През 80-те холандците първоначално отстъпиха завоюваните позиции, но затова пък през 1988 спечелиха европейското първенство. Оттогава те винаги са сред най-боеспособните тимове на големи турнири, макар че Евро 1988 си остава единственият им триумф.
Истината е, че Холандия ползва жизнено важен приток на свежа кръв от някогашните си колонии. Може да се каже, че Лалетата всъщност са "най-южноамериканският" от европейските отбори, не на последно място и защото селекционерът Ван Гал обожава да се забавлява. Неслучайно Холандия изглежда имунизирана срещу провали далеч от родния континент, за разлика от много други европейски тимове (през 1978 г. Лалетата бяха на финал в Аржентина, а преди 4 години повториха това постижение и в ЮАР).
В събота в Салвадор срещу Холандия ще се изправи най-невероятният от осемте четвъртфиналисти. Става дума за Коста Рика, която до 1990 г. изобщо не бе участвала на световни финали и която в Бразилия вече записа най-успешното си представяне в историята.
Този успех е плод на усилията на Хорхе Луис Пинто, който пое тима през 2011 г. и промени не само тактиката, но и манталитета на отбора. В осминафинала с Гърция костариканците имаха нужда от доза късмет, след като останаха с човек по-малко, и биха едва при дузпите. В групата си обаче те се представиха фантастично: 2 победи и 1 равенство срещу три страни, спечелили общо 6 световни титли.
Коста Рика обърна изненадващо Уругвай, търпеливо надигра Италия във втория мач, а в третия спокойно запази първото си място със стратегически хикс, така, както умеят най-големите. Гъвкава защита, която на практика се състои от петима души и не дава на противника шанс да си поеме дъх, бързи флангови играчи, възроден Брайън Руис, майсторска игра на Кембъл – и ето ги костариканците във финалната осмица.
Бразилия 2014 стана свидетел на завръщането на Белгия на голямата сцена. От 2002 г. насам Червените дяволи нямаха участие на голям турнир. Мракът най-после бе разсеян, едва когато Марк Вилмотс успя търпеливо да доведе докрай проекта по обновяването на националната селекция.
Звездичките, отгледани в младежките формации, пораснаха и събраха опит в големи първенства. Куртоа е сред най-добрите вратари в света и този сезон бе на косъм от триумф в Шампионската лига. Азар е звезда от първа величина във Висшата лига на Англия. Физиката на Лукаку би му позволила да играе сам срещу целия свят, както го правеше Дрогба в най-добрите си години. Ами Мертенс, Фелайни, Де Брюйн, Ориги, Компани, Янузай?
Вилмотс разполага с изобилие от млади таланти, които обаче са натрупали солиден опит. Единственият му избраник на повече от 30 г. е Ван Буйтен.
Червените дяволи изиграха отличен мач със САЩ на осминафиналите. Американците показаха, че ги бива в сокъра, но се оказа, че и в града на Европейската комисия знаят как се действа с топка в краката.
Стефано Канталупи, "Гадзета дело Спорт"