Петъкът беше лош ден за таланта. Всички голове в първите два четвъртфинала паднаха след статични положения, централните защитници върлуваха в противниковия пеналт (Хумелс, Тиаго Силва и Давид Луис отбелязаха 3 от 4-те попадения). На всичкото отгоре в този ден любимецът на цяла Бразилия Неймар и неудържимият Хамес напуснаха световното – единият с травма, другият – заради отпадането на отбора си.

Така приключи най-лошият ден на най-доброто световно първенство в последните години.

Германия и Франция разочароваха. Те не предложиха нито въображение, нито техника, нито дори напрежение и усилия, достойни за четвъртфинал на мондиал.

"Маракана", този мит на южноамериканския футбол, сякаш се оказа алергичен пристъп за европейците.

Вярно е, че влагата и високата температура в Рио не помогнаха с нищо на съперниците, но мисля, че липсата на емоция и желание по-скоро се дължаха на липсата на вътрешно убеждение и на усещане у футболистите, че служат на една идея.

Франция толкова отчаяно търсеше баланс през цялото първенство, че онези мигове на добър футбол, които тимът показа в някои от мачовете си, изглежда сериозно притесниха треньора й. Когато резултатът принуди Петлите да атакуват, изведнъж се оказа, че те са се отучили да рискуват.

Що се касае до Германия, тя трябваше да избира между ритъма и стила на игра, които налага присъствието на Лам в средата на терена, и остротата, която осигурява играта му като бек. Немците избраха второто и доказаха, че когато играеш по-малко с топката, всичко в играта ти намалява, включително и остротата.

Германия спечели благодарение на един гол с глава, по-скоро връщайки се към онази надеждност и стабилност, които са нейна запазена марка в исторически план, а не толкова благодарение на по-дръзкия подход, който демонстрираше от известно време насам и който видяхме в някои от мачовете ѝ на световното.

После Бразилия излезе да унищожи физически Колумбия и успя да го направи през първото полувреме, което нямаше нищо общо с футбола. Съдията изглеждаше неспособен да овладее ситуацията, а Селесао показа най-доброто си лице – това от Купата на конфедерациите – като отбеляза ранен гол и извърши 31 фаула.

На този празник на твърдата игра Неймар не беше поканен. Участието му в сблъсъка се изчерпа с епизода, в който бе изнесен на носилка, след като колумбийците откриха, че ритниците са разрешени и се включиха активно в размяната на непозволени удари.

Контузията на Неймар е загуба за Бразилия, която бе лишена от най-добрия си футболист, а също и за световното като цяло, защото то изгуби един от малцината артисти, осмеляващи се да преодоляват съперниците с помощта на финтове. Последните са застрашен от изчезване вид.

Играта на Бразилия е трескава и тревожна. Нейните стълбове са централните защитници, които започнаха световното наглеждайки зорко собственото наказателно поле, но вече започват да господстват и в противниковия пеналт, вкарвайки голове, изстрадани, сякаш става дума не за футбол, а за прогонване на зли духове.

Колумбия действа храбро, но за да неутрализира треската за успех на всяка цена, която предложи Бразилия, на нея й липсваше достатъчно футбол. Хамес и компания показаха на какво са способни, но чак в края, когато всяка минута вече траеше само по 30 секунди. Защото Бразилия започна мача така, сякаш всяка негова секунда е последна, а го завърши, печелейки време.

Откакто Хамес вкара дузпата, Бразилия започна да трепери всеки път, когато левият му крак галеше топката, сякаш е цигулка.

Заключителният напън на Колумбия и великолепният талант на Хамес обаче се оказаха недостатъчни, както и времето, което Бразилия контролираше през целия мач. Домакините го ускоряваха и спираха както си искат.

Сега ни предстои полуфинал между Германия  (с нейния побразилчен имидж) и Бразилия (с нейния германизиран футбол). Този двубой е пълна мистерия, но като се има предвид видяното досега, най-добре ще е да помолим двата отбора да си разменят ролите и да се върнат към традиционните си и добре познати в целия свят стилове на игра.

Съботата първоначално се очертаваше по-щедра, защото на терена беше Меси и защото малко след началото на четвъртфинала Аржентина – Белгия Игуаин си присвои една ничия топка и я прати в мрежата.

Всичко започна от Лео, който излъга двама съперници като на забавен каданс, преди да подаде на Ди Мария. Последният се опита да изведе втурналият се от дълбочина Сабалета, но един белгийски крак се протегна и отклони топката, която полетя към пеналта без господар и стопанин. Игуаин просто минаваше оттам и неочаквано изстреля кълбото, а на всичкото отгоре и видимостта на вратаря беше лоша.

Най-после един гол от игра на четвъртфиналите, а бяха изминали само осем минути!

Празникът обаче свърши дотам и се започна един мач, който измени представата за Аржентина. Селекцията на Сабея не изневери на стила си, но промени отношението си към играта.

Малко след попадението на Игуаин стахановецът Ди Мария падна жертва на мускулната умора. Именно той, като никой друг, допринасяше за атакуващата жизненост на отбора си със способността си да революционизира мачовете със своята бързина и дързост.

Агуеро го нямаше, Ди Мария падна в боя, а Меси е на 50% от своите възможности. Всичко това принуди Аржентина да промени преценката за собствените си сили. А отборът пристигна на световното, чувствайки се сигурен в атака, но с много съмнения в защита.

Масчерано и Билия изпъкваха на общия фон, докато отбраната се справяше с въздушния обстрел на монотонно действащите белгийци. Последните пращаха в атака все повече и повече на хора, способни да стрелят с глава (Лукаку, Фелайни, Ван Буйтен).

Двубоят приключи с един дуел, който Меси загуби срещу Куртоа и с тревожно напрежение, свързано по-скоро с изтичането на секундите, отколкото с някакви реални опасности.

Аржентина продължава напред в качеството на отбор, по-скоро успял да оцелее, отколкото усетил вкуса на истинския триумф. На терена на големия съперник обаче аржентинските фенове предлагат епична подкрепа на своите и изглеждат доволни от този тим, в който индивидуалностите отстъпват пред отборното начало.

Холандия реши да украси четвъртфиналите и себе си с безупречна нагласа срещу Коста Рика. Оранжевите забравиха тактическата интелигентност и се хвърлиха напред по целия фронт на атаката. Превъзходството на Лалетата във владеенето на топката беше смазващо, а като резултат от това подреденият и героичен съперник успя да застраши вратата им само веднъж.

Коста Рика скромничеше, държеше да излезе с чест от сблъсъка и не загуби пословичната си организираност нито под ударите на умората, нито след смените, нито под натиска на Холандия, която с всеки изминал ден изглежда все по-енергична и уверена. Робен е човекът, който води оранжевите напред. На мондиала той потвърди скоростните си качества, но показа, че се е развил много като футболист и дори се превърна в лидер.

Имахме удоволствието да се насладим на една Холандия, която действаше ритмично, стремеше се да използва максимално цялата широчина на игрището и непрекъснато опитваше остри удари, неуморно търсейки гола.

Всеки път Кейлър Навас намираше нужния отговор, обезкуражавайки не само Лалетата, но и топката: и дори когато тя го преодоляваше, вече нямаше сили да влезе във вратата му, удряйки вместо това рамката – веднъж, два, три пъти… Видяхме всичко, но не и гол.

Човекът Кейлър и божественият Кейлър удължиха мача и го докараха до дузпи. Там Коста Рика и вратарят й си бяха уговорили среща със славата. Но мондиалът придоби екстравагантни измерения, подтикнат от неочакваното решение на Ван Гал. Той смени вратаря си в 119-ата мин., пускайки "специалист" по изстрелите от бялата точка.

Номерът на Ван Гал мина и Коста Рика си тръгна от Бразилия, докато целият свят аплодираше на един вратар, който изгледа от пейката геройствата на Кейлър Навас. Последен поздрав от четвъртфиналите, в които футболът окончателно полудя.

Следващият съперник на Холандия е осакатената от контузии Аржентина, която търси някакъв нов баланс и чиято надежда Меси играе не като бог, а като простосмъртен. Но това не решава нищо, защото от няколко дни насам футбола вече никой не го разбира.

Хорхе Валдано*, "Ел Паис"

* Авторът е световен шампион с Аржентина през 1986 г., когато бележи 4 гола, единият от които на финала срещу ФРГ (3:2)