Четири мача от световното първенство се играха в Манаус, столицата на щата Амазония. Температурата в този град не пада под 26 градуса, а влажността – под 80%. В тези джунгли вече 40 години се провежда най-големият футболен турнир в света – Пеладао. Той трае няколко месеца и протича с участието на 1000 отбора. Парадоксалното е, че в този маратон значение имат и извън футболни съображения.
Всеки тим си води на турнира по едно момиче, което се пуска по бикини в конкурс по красота, докато момчетата гонят топката по терените, заели мястото на изсечената амазонска джунгла. Ако някой отбор не успее да излезе от групата си, но момичето се окаже по-красиво от съперничките си, то връща футболистите обратно в състезанието, дава му нов шанс да продължи напред.
Имало е случаи, когато такива отбори са печелили уникалния турнир. Да, в крайна сметка всичко се решава на терена, но головете не са единственият ключов фактор. Важни са красотата, желанието, страстта и агресията (на Пеладао обикновено се показват по няколкостотин червени картони, а съдиите понякога ядат здрав пердах).
Настоящата селекция на Бразилия е удивително сродна по дух на този първобитен турнир. Това е отбор, който преди всичко изорава терена и се бори, тъй като отлично осъзнава, че крайният успех на домакинското световно първенство е много по-важен, отколкото впечатлението от играта. Най-важните играчи на Сколари са Луис Густаво (най-много пресечени подавания на световното), Оскар (най-много отнети топки) и цялата защита. Срещу Колумбия вместо наказания Густаво излезе Фернандиньо, който с максимално себераздавани и груба, на моменти жестока игра, се стремеше да държи Хамес Родригес колкото се може по далече от собствената врата.
Тази Бразилия винаги е готова да използва втория си шанс, под каквато и да е форма да го получи. Дали Неймар ще измисли някой гол противно на хода на събитията, или някой японски съдия ще свирне дузпа като срещу Хърватия – няма значение. Можете да сте сигурни, че Селесао е готова да превърне и най-незначителния получен импулс в шампионско ускорение.
Това може дори да изглежда красиво – като пробега на обзетия от всички възможни футболни духове Давид Луис през целия терен през първото полувреме на мача с Колумбия и като феноменалния му гол от фаул през второто. Но далеч по-вероятно е всичко това да изглежда просто безобразно.
31 фаула извършиха златистите срещу Колумбия. Това е рекорд за Бразилия в историята на световните първенства. Шест от балтиите бяха за Хамес, още 6 – за Куадрадо. А колко още игнорира испанският рефер Веласко?
Смятам, че правилото за двойното наказание (дузпа и червен картон) е прекалено жестоко, но засега никой не го е отменил, така че Жулио Сезар напълно заслужи да бъде изгонен. А ако реферът бе започнал да раздава картони от самото начало (както трябваше да постъпи най-малкото при първите два фаула на Фернандиньо), колумбийците едва ли щяха да се включат в размяната на любезности. Може би тогава нямаше да го има този свиреп удар с коляно в гърба на Неймар, заради който най-голямата звезда на Бразилия ще пропусне остатъка от турнира.
Но дори отсъствието на Неймар и наказания Тиаго Силва срещу Германия не лишава Бразилия от шансове за класиране на финала. Селесао не заслужаваше да бие Хърватия, спокойно можеше да падне от Мексико, чу как кънти гредата в края на продълженията с Чили, елиминира с груба игра най-добрия футболист на мондиала, но в крайна сметка всеки път постигаше нужния резултат.
Честно казано, трудно ми е да намеря друго обяснение, освен максималната мотивация на бразилците, която им позволява да бият, независимо дали със свои или с чужди сили. Може би играчите на Сколари просто вярват, че мечтата им да спечелят домакинското световно първенство е най-красивото нещо на турнира.
Иван Калашников, "Спорт сегодня"