Със сигурност на всеки един от нас му се е случвало поне веднъж да попадне на чудесен човек, с когото да изживее вълнуваща връзка под формата на синусоида, която връзка обаче да приключи с бурен скандал или раздяла заради липса на тръпка.

И като се върнете назад във времето след години, да си кажете „Беше приятно с този чудесен човек и все пак не бяхме един за друг”. Вие сте прекрасни, човекът до Вас е бил прекрасен и все пак в един момент сте усетили, че не усещате нищо един към друг.

Трудно е да се обясни защо се получава така. Има взаимоотношения, при които е налице взаимна симпатия, че и нещо отгоре, но все пак настъпва моментът на „ферментацията” на чувствата.

Алюзията с една любовна афера е може би най-подходящата в „романса” на Димитър Бербатов с Манчестър Юнайтед. Българинът подписа с „червените дяволи” и се превърна в най-скъпия играч на един от най-великите отбори в историята на футбола. Отбор със стил, всяващ респект и дори страх с името си.

Никога не съм симпатизирал на Юнайтед, но след пристигането на българина, тайно се радвах на техните успехи, особено след голове, асистенции или добра игра на нашето момче. Бербатов сякаш започваше да се утвърждава в отбора. Но в края на първия си сезон Бербо бе резерва в мачовете срещу силните отбори и играеше титуляр срещу по-слабите. Все пак отбора му стана шампион и достигна до финал в Шампионската лига. А неубедителната година бе приета за период на приспособяване. Неубедителна според критиците му, защото Бербатов дълго време бе лидер по асистенции в цялата Висша Лига.

Втората година на българина в Юнайтед бе почти като първата. Митко пак имаше епизодични избухвания, вкарваше и важни голове, но не беше головата машина, която искаха феновете. Централните нападатели в Манчестър трябва да вкарват много. Не да подават, а да вкарват. Изискване, което не е близко до природата на фин техник като Бербатов, който изпитва удоволствие не само във вкарването, но и в подаването. Така разсъждават романтиците във футбола, онези, които вече почти не се раждат.

Третата година при „червените дяволи” започна повече от добре за Бербатов. Той вкара гол на Челси и Юнайтед спечели първи трофей за сезона- Къмюнити Шийлд. След това нашето момче вкарваше дежурни голове, за да дойде мача с Ливърпул, в който българина наниза хеттрик на "мърсисайдци". Първи хеттрик в дербито от половин век. Сякаш приказката едва сега започваше.

Последваха още няколко хеттрика, 21 шампионатни гола, първо място в листата на голмайсторите и ... гарантирано място на резервната скамейка на отбора. Обяснението с насищането на централната линия на игрището с още един халф, или да се използва експлозивността на Чичарито, са по-скоро едно дипломатично оправдание за липсата на доверие към Бербатов.

Както и да свърши „романса” между Бербатов и Юнайтед е ясно, че раздялата с привкус на горчилка е неизбежна. Липсата на доверие в личен или в професионален план между двама души винаги причинява дълбока емоционална рана на поне единия от тях. Лекарството за тази рана е само едно - раздялата.

Много често Митко е казвал, че „Манчестър Юнайтеде най-добрият клуб в света”. Този клуб обаче нито веднъж не нарече своя централен нападател „най-добър в света”. В повечето връзки единият обича повече от другия, а в много връзки единият обича, а другият се прави, че обича. Такъв е случая със „сагата” между Митко и Манчестър Юнайтед.

Бербатов така и не бе приет в Манчестър Юнайтед, няма и да бъде обикнат, въпреки безрезервната си обич към емблемата, феновете и отбора като цяло. И за да не се окаже използван, Бербатов трябва сам да напусне и да отиде на място, където ще бъде желан. Така хем ще бъде оценен и по-полезен, хем ще се чувства и далеч по-щастлив от мрачния и дъждовен Манчестър.

Колкото и силен отбор да е трикратният европейски клубен шампион, той си остава британски. Импровизацията не е от характерните белези на отборите на Острова, а именно тя е отличителната черта на Бербатов, точно тя го кара да изпъква сред останалите играчи в Англия. И по ирония на съдбата точно импровизацията, тази неписана в учебниците футболна фантазия е на път да отдалечи българина от Манчестър.

Да спреш много често означава „да започнеш”. Нещо ново, по-добро, по-смислено, по-правилно. Бих се радвал ако Бербатов изкара края на кариерата си в отбор, който ще разчита на него във важни мачове, бих се радвал да гледам Бербатов в големи футболни битки, дори ако той трябва да играе в по-малък клуб.

Като българин няма как да не искам една от последните останали реклами на България по света изпитва лично и професионално щастие. Защото футболистът Димитър Бербатов го заслужава. Човекът в него - още повече.

Друми Георгиев, Gol.bg