Хората ще ви кажат, че няма такова нещо като ДНК на клуба. Как би могло да има, след като се сменят треньори, играчи, директори и задкулисният персонал. Тогава как даден клуб може да има отличителна идентичност? Как може всяка година Тотнъм да си е Тотнъм? Защо Аякс все още се опитва да играе футбола по правилния начин? Може би настроение, предадено от феновете? Култура, пренасяна от играч на играч и от директор на директор? Нещо във въздуха около стадиона?

свързани статии

Понякога обаче има моменти, когато е напълно очевидно защо даден клуб е такъв, какъвто е, защо очевидно е заключен в цикъл на иначе необяснимо поведение. Реал Мадрид си е Реал Мадрид, защото президент на клуба от 2000 г. насам е Флорентино Перес (б.р. – с изключение на 3 години). И няма нещо, което босът на кралете да харесва повече от скъп и известен играч. След Covid, когато целият европейски футбол почувства финансово затруднение, лос бланкос изглеждаше, че са се променили. Бяха направени серия от мъдри трансфери на млади звезди. Орелиен Чуамени, Едуардо Камавинга и Джуд Белингам не бяха точно евтини – те струваха малко повече от 250 млн. долара, но не бяха и Галактикос в истинския смисъл на думата. Тримата все още трябваше да се развиват, както и другите млади диаманти на „Бернабеу“ като Винисиус, Родриго и Валверде. Те изградиха взаимно съвместим стил, който доведе до редица успехи през последните години, а Перес реши през изминалото лято да пусне Килиан Мбапе в тази комбинация. Малко прилича на 2003 година, когато босът на Реал купи Дейвид Бекъм, но продаде Клод Макалеле, с което разруши баланса на отбора.

Белия балет бойкотира тазгодишната церемония по връчването на „Златната топка“, след като стана ясно, че Винисиус няма да спечели. Което по-скоро изисква въпроса защо, ако смятат триумфа на Родри за такова безобразие, те взеха играч, който играе на същата позиция като бразилеца и има много сходни характеристики, при това развързаха сериозно кесията. Винисиус обича да играе отляво. Той е способен на магични моменти, дори и когато почти не участва в играта. Бразилецът има свирепо темпо, умения, голямо въображение и брилянтен и необичаен завършващ удар. Точно като Мбапе.

Миналия сезон балансът на Реал в предни позиции изглеждаше перфектен. Белингам беше поставен в средата на атаката, но се връщаше малко по-назад по терена, за да създава пространство за Винисиус отляво и Родриго отдясно. Добавете Мбапе към това и резултатът е бъркотия.

Белингам вкара 19 гола в 28 мача от Ла Лига през миналата кампания. Попадението му срещу Осасуна на 9 ноември беше първото му за кралете през този сезон, тъй като Карло Анчелоти бе принуден да го върне доста по-назад. Родриго стана втора цигулка, основно защото не е достатъчно известен, докато Мбапе въпреки че отбеляза 6 шампионатни гола, изглежда разочароваща фигура в отбор, който губи твърда почва под краката си. Реал стартира посредствено защитата на титлата си в Ла Лига и изостава доста от Барселона, а освен това е изключително колеблив и в Шампионска лига.

Мбапе, разбира се, е играч с удивителни дарби. Да го гледаш как разкъсва Аржентина на Мондиал 2018 беше дълбоко вълнуващо. По това време той беше само на 19 години, но беше напълно узрял. Нямаше ограничение за това, което може да постигне. От онзи момент нататък обаче потенциалът му замръзна. ПСЖ – клуб, в който Килиан рядко беше предизвикван, беше ход, почти предопределен да спре развитието му.

свързани статии

В този отбор, в това първенство и с неговия талант той можеше да прави каквото си поиска. Всичко беше много лесно и резултатът беше, че в големите мачове в Шампионска лига Мбапе се губеше по терена. Подобна е историята и в националния отбор. На 1/2-финала и финала на Мондиал 2022 той трябваше да бъде преместен от предпочитания от него ляв фланг в центъра заради отказа му да се грижи за противниковия десен бек. В крайна сметка в решителния сблъсък за трофея срещу Аржентина вкара хеттрик, въпреки че 2 от попаденията му бяха от дузпа. Но ако не беше толкова неангажиран, може би гаучосите нямаше да водят с 2:0, когато започна да бележи.

Мбапе вече втори месец е извън състава на Франция, тъй като преминава през „труден период“, както го нарече селекционерът Дидие Дешан. Почивката може би ще му се отрази добре, всеки футболист заслужава такава заради безмилостния характер на календара. В Реал обаче Килиан има 1 гол в последните си 8 мача, а при резила с 0:4 в Ел Класико той изглеждаше напълно неспособен да се справи с високата линия на Барса, като беше хванат в засада 8 пъти.

Времето в Париж определено е притъпило качествата на Мбапе, така че той е забравил как да решава проблемите на терена. Надяваме се, че заради него и футбола всичко това ще се върне. Но неговият случай показва потенциалните проблеми, които дори най-талантливият играч среща, ако избере грешния клуб. Като се имат предвид тактическите недъзи през този сезон и слабото представяне, като нищо може да се окаже, че Реал Мадрид също е направил грешния избор с Мбапе.

Джонатан УИЛСЪН, Guardian, превод на в-к Тема спорт

Снимка: БГНЕС