Италианската легенда Фабио Капело (78 г.) обръща поглед към миналото, хвали Анчелоти и Родри и си спомня старите времена в Реал Мадрид, от Миятович и Шукер до Роналдо и Гути. Откакто се оттегли от треньорството през 2018 г., той е звезден тв коментатор.

Капело, като културен човек с репутация на бонвиван не искахте ли да се откажете от футбола и да посветите пенсионирането си на нещо друго?

Проблемът е, че футболът идва естествено при мен, дори и да не го искам. Опитвам се да правя различни неща. Да пътувам, да съм с хора, да чета много история… Преди имах време само през лятото да се насладя на всичко това. В крайна сметка вие сте това, което сте, а аз съм бил футболист и треньор.

Треньор, който след Саки спечели Шампионската лига с Милан, води Реал Мадрид два пъти и спечели Ла Лига (1996/97 и 2006/07), но се задържа само по един сезон. Как ще го обясните?

Всеки път беше различно. След като спечелихме титлата, Берлускони ме покани да се върна в Милан. Дължах му го за възможността и доверието, което ми даде в началото на моята треньорска кариера. Обясних го на президента Лоренсо Санс и той ме разбра. Втория път отново спечелих Лигата, но клубът прибърза. В момент на трудности по средата на сезона те подписаха с друг треньор за следващата година (Бернд Шустер) и въпреки че станахме шампиони, ме уволниха. Истината е, че нямах добри отношения с президента Рамон Калдерон.

Предисторията и двата пъти беше, че бяхте дефанзивен и строг треньор на стадион, който изискваше атакуващ футбол, и съблекалнята беше пълна с разглезени звезди…

Има много клишета по отношение на стиловете. Играех за победа и печелех. Първата дума, когато пристигнех в съблекалнята, не беше защита или атака, а уважение. Всички имаме проблеми, но отношението към хората, които работят в клуба, към персонала и играчите е в основата на всичко. Не исках закъснения, лоши жестове, наднормено тегло. Оттам нататък за мен съществуват само теренът и тренировките. Не ме интересува как се казваш. Взех този стил от Хеленио Херера, който винаги казваше, че играеш по начина, по който тренираш. Като се прибереш вкъщи, си свободен да живееш живота, който искаш.

Миятович и Шукер никога не са крили, че обичат често да излизат…

Да, но тренираха много добре. Първата ми битка с тях беше, защото им отнех бутилката вино при хранене. Те протестираха, преговаряхме и ме помолиха да им позволя поне една бира преди вечеря. Най-големият проблем беше, когато един мениджър ми даде имената на трима играчи, които бяха излезли вечерта.

Кой е той?

Няма да кажа и ще обясня защо. Бяхме в ключов етап, стопявайки точки от Барса, и много се ядосах. На следващия ден събрах отбора преди тренировка и им казах: „Тук има играчи, които не са сериозни спортисти, не им пука за победата, освен това е неуважение към останалите. Ти, ти и ти не можеш да продължиш с нас“. И тогава Фернандо Йеро излезе и каза: „Господине, всички бяхме там“. Направо ме уби, успях да му кажа: „Ти си кучи син“. И тренирахме все едно нищо не се е случило.

Вярно ли е, че Раул се е оплакал, че Миятович и Шукер не му подават?

Отначало смятах, че това са глупости, но след внимателно гледане на 4-5 мача разбрах, че е прав. Говорих с Педжа и Давор, те отрекоха, но им показах видеото. Помолих ги да спрат, но след три мача се повтори. Обявих им, че който продължи, сяда на пейката, и чак тогава спряха.

Завърнахте се в Милан, а в края на сезона Реал спечели Седмата. Не се ли ядосахте?

Не, защото направих това, което трябваше, но част от този успех е и моят. Тъй като Реал не бе толкова богат, колкото е сега, трябваше да вземем много правилни решения. Трансферът, който промени всичко, беше на Роберто Карлос от Интер. Още не разбирам как се случи.

Защо?

Току-що бях подписал с Реал и бях в Милано, а един агент ми се обади: „Фабио, Интер продава Роберто Карлос“. Отговорих: „Не е вярно, никой не е толкова глупав“. Той настоя: „Вярно е и струва 500 млн. песети“. Казах му, че ще му повярвам само ако ми изпрати факс с подписани документи от Интер. Беше четири следобед и факсът пристигна в осем. Помислих, че е шега. Веднага се обадих на Лоренсо Санс и му казах да дойде с първия полет, защото, ако се разбере, че го продават на тази цена, ще е война. В 11 сутринта на следващия ден всичко беше уредено. Това беше най-бързото подписване в историята, но възможност като тази променя съдбата ви.

Вторият ви етап бе залезът на Галактикос…

Зидан и Фиго вече ги нямаше. Роберто Карлос вече завършваше и имахме проблема с Бекъм. Беше подписал с ЛА Галакси, а Калдерон и Миятович казаха да не го пускам. Подчиних се, но като гледах как тренира, реших: „Той е футболист на Реал и ще играе“. Не мина много добре в клуба, но не ме интересуваше. Беше справедливо.

А там беше и Феномена Роналдо…

Най-добрият играч, когото някога съм тренирал. Но го изгоних.

Как се сбогувахте с един от най-великите в историята?

Беше дебел, не искаше да отслабва и твърде много обичаше лесния живот. Най-лошото беше, че въвличаше и съотборниците си. Дадох му срок да отслабне, той не пожела и се разделихме. Но Роналдо без контузиите и грижите за себе си щеше да е №1 в историята, на нивото на Меси и Марадона. От една страна, не можеше, а, от друга, не искаше. Има футболисти, които са такива. Помните ли Гути?

Разбира се.

Невероятен талант, през цялото време му говорех: „Защо не направиш малка жертва и на 36 да започнеш да се забавляваш?“. А той ми отговаряше: „Господине, сега трябва да си прекараме добре, защото после ще е късно“. Нямаше начин да го убедиш.

Сега със звездите на Реал се занимава вашият ученик Анчелоти?

Карло е най-добрият в света. Беше интелигентен като играч, а сега и като треньор. В Реал с толкова звезди не е лесно. Той знае кога да говори и кога трябва да се пошегува. Това е интелигентността, която му е позволила да успее навсякъде.

Ще може ли да намери най-добрата формула за Mбапе и Винисиус?

Големите винаги могат да играят заедно. Но когато имах Ван Нистелрой и Роналдо, си помислих: „Тези двамата вкарват много, събирам ги и ще е супер“. Бяха титуляри в три мача, които загубихме. Така че страхотни футболисти могат да играят заедно с изключение на Ван Нистелрой и Роналдо. Мбапе се адаптира и няма да понижи нивото си, защото е много добър. Вини трябва да се увери, че целият шум около него не го засяга. Прав е за расизма, но лесно се разсейва от съперниците, трибуните, жестовете…

Вие обаче защитихте „Златната топка“ на Родри.

Заслужаваше я, спечели Висшата лига, Евро 2024. Той е диригент на всеки отбор, в който играе, без него всичко работи по-зле. Не гледате ли Сити в момента?

Да, разбира се, но вие никога не сте били голям фен на Гуардиола…

Ценя високо Пеп като треньор, той направи страхотни неща. Преживял съм три революции във футбола, една на всеки 20 години: Аякс на Кройф, Милан на Саки и Барса на Гуардиола.

Личен ли е конфликтът, след като му бяхте треньор в Рома?

Не сме обсъждали нищо. Той дойде да ми каже как трябва да си върша работата, а аз му отговорих: „Бягай и говори после“. С това дебатът приключи. Знаете ли какво не ми харесва в Гуардиола? Неговата арогантност. Шампионската лига, която спечели със Сити, беше единствената, в която той не опита нищо странно в решаващите мачове. Но всяка друга година в Манчестър или Мюнхен, в ключовите дни винаги е искал да бъде главният герой. Той промени нещата и измисли други, за да каже: „Играчите не печелят, аз печеля“. Освен това нанесе огромни щети на футбола.

Защо?

Всички прекараха 10 години в опити да го копират. Това съсипа италианския футбол, който загуби своята природа. Казах: „Стига, нямате играчите на Гуардиола!“. Освен това се наложи абсурдната идея, че да играеш добре е просто туп, туп, туп, туп… Сега в италианския футбол вратарят играе с топката! Катастрофа и скука. Защо ще гледате 90 минути пасове без битка, без тичане? За щастие футболът се променя. Испания преди всичко, като спечели европейското първенство с две крила и играе бързо.

Какво мислите за оплакванията на Реал, че има съдийска кампания срещу отбора?

Не вярвам в тези неща. Както всички останали, Реал е ощетен един ден и облагодетелстван на следващия и това не е предумишлено. Работата е там, че ако говорим за случилото се със съдиите и Барселона, нормално е хората да са подозрителни. Защото е доказано, че клубът е платил на вицешефа на реферите.

Изненадан ли сте, че няма спортно наказание за Барса?

Да, защото нищо не се случва. Нормалното правосъдие е бавно, но за какво е спортното? Това е много сериозен случай и е неразбираемо, че на Барселона може да се размине. Не ме интересува колко години са минали, а те не са много.

Иняко ДИАС-ГЕРА, Хавиер БАРБАНЧО

„Ел Мундо“