Томаш пропиля златния си шанс

Последното вечно дерби между червени и сини бе силно митологизирано от кой ли не в най-различни посоки, а ако ЦСКА беше взел мача, вероятно щеше да има предпоставки за още повече преувеличения. Истината е, че в този иначе драматичен двубой никой не надигра другия. Армейците бяха отборът на терена, който по-умело владееше топката, но нито създаде достатъчно чисти голови положения, нито в хода на битката успя да осъществи масиран натиск в синята половина. Дори 2-3-минутен такъв липсваше. Заради по-добрите си халфове тимът на Томаш спечели центъра на терена, но първият от головете в негова полза дойде вследствие на груба грешка на един от малкото българи на терена и класата на Питас.

Левски играеше като по-скоро реактивен отбор, опитващ да пробива през фланговете. И още в края на първото полувреме бе буквално на един ВАР косъм да промени в една или друга посока развоя на срещата, използвайки именно скоростта си по крилата и неумението на червените да се защитават успешно като отбор. В персоналния треньорски сблъсък на тактика не видяхме нищо интересно, но Александър Томаш като глава на червения щаб определено дължи отговори. В този мач генерално фланговете на ЦСКА не бяха на нужното ниво. Илиан Илиев, въпреки че в последните два мача на 31-кратните шампиони е по-полезен, за 83 минути не успя да направи това, което сътвори Петко Панайотов минута след влизането си в игра. Спечели терен на скорост, влезе навътре и с удар от движение матира Матей Маркович, пращайки топката в далечния ъгъл.

Очевидно юношата е способен на по-голямо дръзновение от национала и наставникът на червените трябва да обясни защо не го е забелязал доста по-рано. Както и трябва да поясни каква е причината в тренировките му често да се контузват футболисти. Актуалните примери са Матиас Фаетон, Зюмюр Бютучи и Лиъм Купър, а има и доста други. Това обезкървява ЦСКА и го оставя без опции за освежаване. Така или иначе, след гола на Панайотов, или дори след първия на Левски, Александър Томаш Томовски можеше да си оправдае месечната заплата и да покаже, че освен в комуникационен план е израснал и като треньор. Уви, провалът на подопечните му в последните минути на дербито е преди всичко негов, понеже той е този, който работи с тях повече от половин година, този, който им дава указания по време на мач, и дори този, който  в критична ситуация може да вземе нещата в свои ръце. Но не стана така, а безхарактерното поведение на червените в края доведе до низ от грешки. Томаш много често акцентира на стила, базиран на контрол, който иска да наложи, ала точно когато трябваше да владее топката, ЦСКА предаде инициативата на Левски.

Червените подариха на сините импулса си от втория гол и се отказаха от контрола с топка в крака. Играчите на Веласкес се възползваха отлично от това и след добре изработена атака се върнаха от футболното отвъдно. В тази ситуация, при първия син гол, Иван Дюлгеров определено можеше да се намеси по-добре при удара на Илиян Стефанов. А малко преди попадението червеният старши реши да пусне в игра бранител, който от месеци не е играл футбол. Лиъм Купър дори влезе преди изпълнение на корнер за противника, което е неоправдан риск, избягван от сериозните специалисти. Да допуснеш един гол след хаотични минути е лошо, но се случва. Да допуснеш втори обаче говори за управленска немощ на треньорския щаб и слабохарактерност на отбора. Вместо да вложат цялата си спортна агресия като колектив и да не позволяват на съперника да се окрили, червените явно се уплашиха и инстинктивно решиха да чакат последния съдийски сигнал в наказателното си поле. Не се видя от скамейката някой да им възразява и това беше чудесна възможност за Алдаир да покаже на всички в колко лоша форма е Дюлгеров. За което отговорността е на треньора на вратарите Тодор Кючуков. Но преди удара на бразилеца червената защита бе скандална за пореден път през този сезон. Маркович изпълни фаул много далеч от вратата на ЦСКА и в тази ситуация червените имаха перфектни условия да поставят сините в изкуствена засада.

Е, явно нито има кой да ги научи на това, нито поне да им даде сигнал да опитат. За капак голмайсторът Алдаир бе оставен необезпокоявано да се нагласи и да порази бавно реагиращия роден страж на армейците. Томаш бе длъжен да реанимира своите след намаляването на резултата, защото се предполага, че знае за синята традиция с късните голове и обрати, особено в дербито. Само че – нищо и половина, което костваше важни две точки на ЦСКА в изключително ключов и от психологическа гледна точка мач. Същият сценарий можеше да се разиграе и в 1/4-финала с Арда за купата. Тогава футболистите в червено отново изпаднаха в летаргична защита и само ниското ниво на кърджалийци спаси нервната система на запалянковците на най-титулувания български клуб и самия него от евентуален нов гръмък провал. Такъв така или иначе вече е налице заради позорното осмо място, на което Томаш го държи. Победа в дербито срещу един от малкото съмнителни испански треньори щеше да даде тласък на армейците за предстоящите тежки сблъсъци с Берое и Черно море и да подхрани угасващата надежда, че великотърновецът е точният човек за ЦСКА. Илюзия с тежки последици ще е, ако отговорните фактори в клуба продължават да вярват в нея.

Материал на Петър ЗДРАВКОВ, „Тема Спорт“