„Гудисън Парк” е един от големите спортни театри и прощалното мърсисайдско дерби, изиграно в дома на Евертън, представи онова драматично действие, което този стадион заслужаваше, преди да затвори вратите си завинаги. Кулминацията на емоционалните сцени започна с гола на Джеймс Тарковски за 2:2 в 98-ата минута. Наложи се зрителите да притаят дъх със свити сърца за няколко минути, докато ВАР проверява ситуацията за засада или нарушение. 

свързани статии

И тогава, когато голът бе зачетен, емоциите отново изригнаха, за да направят сбогуването с „Гудисън“ наистина незабравимо. Не липсваше и екшън. Абдулай Дукуре започна да се подиграва ненужно с гостуващите фенове на Ливърпул. Къртис Джоунс веднага му отговори и предизвика меле, което донесе червени картони и за двамата. Мениджърът на червените Арне Слот и неговият асистент Сипке Хулсхоф пък се нахвърлиха бесни на рефера Оливър. Така краят на дербито се превърна в хаос с участието на полиция, стюарди и играчи.

„Но целият мач бе един хаос. Мястото кипеше през цялото време. Получи се невероятна атмосфера”, отчете наставникът на домакините Дейвид Мойс и така само с няколко думи описа магията на „Гудисън”. В огнени нощи като тази той е способен да разтърсва с невероятна подкрепа и открита враждебност, която се вижда на малко други места в световния футбол. От следващия сезон карамелите ще разполагат с нов супермодерен дом на „Брамли-Мур Док“, но е почти невъзможно да пренесат със себе си всичко, което им даваше старият „Гудисън”. Емоция и страст се събраха на едно, защото нямаше как да си представим, че всичко ще мине мирно и тихо в тази наистина незабравима вечер. След нея всеки фен на Евертън ще загуби част от себе си. Защото този стадион пази в себе си сърце и душа, които никой архитект не е способен да проектира.

Часове преди дербито специалното усещане вече се носеше из въздуха. Привържениците се събраха около статуята в памет на Дикси Дийн, стояща на ъгъла на „Уолтън Лейн“ и „Гудисън Роуд“. Същото се случи и около паметника на звездното трио, спечелило титлата от 1970 г. – Алан Бол, Хауърд Кендъл и Колин Харви. Тези свещени места ще бъдат запазени заедно с централния кръг на стадиона, който пък ще се превърне в зелено пространство. Тук в дерби на Мърсисайд през март 1980 г. е разпръсната пепелта на Дийн.

свързани статии

Нещата завинаги ще се променят, когато от новия сезон Евертън остави зад гърба си заключените катинари. Ще липсва не толкова самият стадион, колкото цялата магия, която го заобикаля. Феновете в началото едва ли подозираха каква драма ги очаква. Съживените карамели от Дейвид Мойс трябваше да се борят до последно, за да гарантират, че окончателният баланс от 120 дербита на „Гудисън” ще остане равен – по 41 победи и за двата отбора.

Прозвуча Z-Cars, саундтракът към началото на всеки мач. Трибуните бяха осеяни със знамена. „Има места, които ще запомня 1892-2025 г.”, пишеше на един от банерите с препратка към „Бийтълс”.

Получи се трогателно, тъй като на Евертън вече му остават само 6 мача тук до края на сезона. Срещу рибния бар The Blue Dragon и The Goodison Cafe е голямата снимка на 38-годишен, червенокос Дейвид Мойс, вдигнал синия шал след назначаването му за мениджър през март 2002-ра. Косите му сега са бели, но 23 г. по-късно той отново е тук за своето 26-о дерби на Мърсисайд. И Мойс не искаше да си тръгне победен, защото тази нощ принадлежеше на „Гудисън Парк“.

Фил МАКНЪЛТИ, BBC, превод на в-к Тема спорт

Снимка: БГНЕС