Българската Първа лига става все по-голяма мелница за футболни треньори, само в последните дни бяха направени промени в Лудогорец, Спартак Варна, Локомотив София, Берое и Хебър. А потенциално пред напускане са наставниците на Славия и Локомотив Пловдив. Златомир Загорчич и Любо Пенев са на кантар, в двата случая говорим не за анонимни чужденци или начинаещи българи, а за имена в пофесията.

Да, ясно е, че собствениците на клубове у нас не са се наговорили да правят рекорди, но със сигурност няма друго първенство, където около 1/3 от елитните отбори сменят треньорите насред сезона в рамките на по-малко от седмица.

Извън контекста можем да извадим само Лудогорец. Случаят в Разград е изолиран, там се движат по добре утъпкана пътека с неуспешен край и треньорските промени се правят по шаблон – скъпа селекция, в повечето случаи скъп треньор, провал в предварителна фаза на Шампионска лига, после временен и накрая нов скъп треньор. Общо взето в този период на годината в Лудогорец повтарят упражнениего.

Оставаме на североизток при Спартак Варна. Собственикът/инвеститор Павлин Николов явно доста подцени ситуацията с феновете. Далеч по-именити, богати и солидни шефове и в по-големи клубове не спечелиха битката със запалянковците, а той като че ли умишлено си потърси белята. Да върнеш нежелан, дори мразен от ултрасите треньор, това бе атрактивен автогол. Това е като Наско Сираков да върне на „Герена“ Ивайло Петев. Обаче пък и Кириакос Георгиу си нямаше друга работа, че да си играе с огъня – като знае, че в гората има мечка стръвница, да не ходи там.

В Локо София върнаха знаково име и по живо, по здраво си изпратиха специалиста по успокояване на обстановката за кратко Иван Колев. Който като нищо може да бъде призован отново и на „Овча купел“, ако там обстановката продължава да бъде трагична, по думите на Загорчич, който не си говори с Венци Стефанов.

Поред на номерата е Берое. Поради спецификата на функционирането и издръжката на старозагорския клуб от 2 години насам, е излишно да търсим логика там при подбора на футболисти и при този на треньори. Предишният наставник си тръгна неочаквано, както и този. Никой не очаква от тях да правят чудеса, при това интензивно проветряване никой не може да направи силен отбор. Но приличен – да. Берое падна със спорни дузпи от Лудогорец и ЦСКА и като цяло се представя добре.

Истина е, че латино футболистите са школувани и научени на тактика, треньорът може да ги подреди само по визитка и три трениовки и те да не са боксова круша. Я някой български треньор да му напълнят съблекалнята с абсолютно непознати за него до този момент родни играчи и да видим какви ще ги свърши. Но в Берое всеки играч идва с идеята, че не е от тук и е замалко и се старае бързо да бъде забелязан. За тях това не е отбор, а сергия и вероятно постоянно има спречквания кой е по-добър и кой трябва да играе и някой път треньора не може да овладее ситуацията или пък е спорил с шефа за състава. Следващият испано говорящ треньор на Берое го чака същата съдба.

В Хебър ситуацията е доста различна, а Веско Великов бе симпатичен на цялата футболна общественост, ако щете и заради специфичния си изказ и форма на диалект. Там трудно можем са хванем края относно управление и финансиране. Едно ръководство с настоящия кмет, друго свързано с бившия кмет, няколко управителни телна и в крайна сметка Хебър е на последно място и вероятно този път няма да отърве в кожата. Е и във Втора лига може да се играе с чисто ново тревно покритие, освен ако от Пазарджик отново не ни изненадат. Колко му е да върнат Любо Пенев, ако той напусне „Лаута“?!

Желю Станков, "Тема Спорт"