Левски през миналия сезон поне в едно нещо бе преди ЦСКА. Феновете с плаката „Сираков вън“, които забавиха мача с Черно море, изпревариха червените ултраси, които нахлуха далеч по-брутално и прекъснаха европейския бараж без плакат, но крещейки „Всички вън“. Това е, защото шефовете на двата клуба не действат както се изисква от тях.

Сираков неусетно дори за самия себе си не просто въвежда, а утвърждава модел „Гриша Ганчев“ на „Герена“. Хубаво е в тези бурни времена на „Герена“ да се позамислят какво би могло да се случи и на техния стадион, ако ситуацията не се промени коренно, а това не означава просто нов треньор и поредната селекция. Както Гриша Ганчев в продължение на 8 години не излезе от модела „Литекс“, пренесен в центъра на София, така и Наско Сираков вече четвърта година не излиза от ролята на директора-началник-заплатаджия и не влиза реално към кабинета на собственика президент.

Никаква последователност, никакъв баланс, липса на дългосрочна стратегия. Това е общото между двамата приятели, единият от които отскоро е вече бивш собственик. Разликата при Сираков е, че няма достъп до адекватен финансов ресурс, тоест няма пари и е принуден да се оправя някак си. На „Герена“ обаче се е настанил ловешкият манталитет на стопанисване и управление. Няма съвременна структура, няма модерни механизми. Шеф легенда, изпълнителен директор легенда – това е застинал модел, който новата историята отхвърля.

Бутонът „пауза“ на това нещо е натискат някъде преди двайсетина години. И вместо следващо действие бутон „стоп“, виждаме действия бутон „плей“, тоест Сираков се опитва постарому да вирее в новия свят на съвсем ново поприще. А е необходим рестарт на системата, което в никакъв случай не означава фалит и смяна на името, както стана при Ганчев и ЦСКА. Мажоритарният собственик стана съучастник на вкарването на Левски в състояние на подгласничество, ако е допустим такъв термин във футбола.

Реалният отказ от истинска борба за първото място се е настанил трайно в канцелариите на „Герена“. Сираков обаче не е достатъчно широко скроен, за да каже това за играйкането. С изключение на периода на Стоилов, и то не целият му престой, Левски си играйка с тази разлика, че не е бил реален претендент за първото място и не е бил на една дузпа разстояние от триумфа.

Как точно ще се излезе от това състояние? Безвремието не помага, не е добре да се стига до изпушване, до късане на въжето, до ритане на канчето, до изпускане на нервите, до преливане на чашата и както още искате наречете това, което направиха феновете на ЦСКА и което може да се случи и на „Герена“.  Или пък Сираков си мисли, че няма да го застигне това, от което Ганчев се размина, или по-точно, от което избяга. Така като гледаме, разликата между Левски и първото място скоро няма да бъде стопена.

А тя е огромна не само като точково изражение. Лудогорец трябва да спре печелившия си модел и изведнъж да се откаже да привлича скъпи чужденци и водещите българи, новият ЦСКА вероятно ще потегли с огромна кошница към друга орбита, а Ботев Пловдив към момента и финансово, и организационно, и като отбор е преди сините. А на „Герена“ с модела шефове и приятели ще трябва да се борят с модерно организирани структури, които въпреки някои отклонения си следват своята политика.

Новият треньор Станислав Генчев опита да влезе в ролята на непукиста оптимист, но тези три отбора не дават признаци, че биха приели Левски в тяхната елитна компания от лятото нататък. Наставникът ще трябва да се примири, че поне три клуба могат да го надцакват за футболисти. Със Серкан Юсеин, Алекс Колев (ако Сираков може и тях да купи) и други такива Генчев трябва да достигне спортно-техническото състояние на сините при Стоилов и дори да го подобри, ако иска да се задържи на поста си.

Сираков трябва спешно, шоково да извади 1 милион евро за лятна селекция. С пълнежи и дребни пазарлъци с Крумовград и ляв бек бразилска четвърта дивизия просто няма как да стане. Генчев познава отлично нашия пазар, но има опасност да сглоби Крумовград с фланелки на Левски. Тоест да направи приличен отбор, но вече облечен с манталитет и самочувствие, плюс подкрепа от публиката. Това обаче е обречено на присъствие от трето място надолу.

Желю Станков, "Тема Спорт"