„Трябва да има нови попълнения, водят се разговори, но аз казах и пред шефовете – дори само един играч да вземем, но той задължително трябва да бъде качествен“, това заяви за пореден път в средата на декември треньорът на ЦСКА Саша Илич.

Той е абсолютно наясно, че съставът му се нуждае от подсилване, за да има шанс в борбата за шампионската титла, но е категоричен, че не му трябва пълнеж, а класа. Ако ще се привличат играчи за бройка – по-добре никой да не се взима. Сръбският специалист изисква всеки нов футболист да придава добавена стойност на състава и се цели в 100-процентова успеваемост на отварящия след дни трансферен пазар.

свързани статии

„Тема Спорт“ обаче разгледа зимните селекции на ЦСКА през последните 6 години и видя, че те далеч не са обнадеждаващи за Илич – досега трудно достигат дори 50% ефективност, и то само два пъти.

Първият такъв случай бе точно след завръщането в елита през 2016-а. Тогава през зимата на „Армията“ пристигнаха четирима играчи, като двама от тях се оказаха точно по вкуса на Саша – трансферни удари. В много двубои в следващите месеци Николай Бодуров и Фернандо Каранга собственоръчно влачеха дефанзивния и офанзивния вал на тима на гърба си, а в апогей на представянето им се превърна четвъртфиналът за купата срещу Лудогорец (2:1) през сезон 2017/18, когато пред пълните трибуни на „Българска армия“ бившият национал с топовен шут от над 30 метра откри резултата, а много активният бразилец асистира за победното попадение на Десподов.

Петно върху зимната селекция на ЦСКА от началото на 2017-а обаче оставиха Кевин Меркадо и Кевин Кубемба, които тотално разочароваха и значително понижиха нейната ефективност.

В следващите 3 зимни трансферни прозореца на „Армията“ така и не пристигна силно попълнение, но за сметка на това дойдоха още няколко Меркадовци и Кубембовци. Селекцията в паузата на шампионата през сезон 2017/18 се оказа най-голяма, но с много ниска ефективност. Бяха привлечени цели петима футболисти. Никой от тях обаче не свърши това, за което бе взет.

Португалецът Укра се възстановяваше от контузия дълго време и записа по-малко участия от пръстите на едната ръка. Едвин Джеси, който се задържа на „Армията“ няколко сезона, имаше епизодични проблясъци, но като цяло не оправда очакванията и се луташе между резервната скамейка и титулярното място. Двата му престоя в ЦСКА бяха разделени от няколко месеца под наем в американския Далас, където също разочарова.

Със сигурност пък вече някои от привържениците на тима са забравили, че с червения екип се подвизаваха Роланд Алберг и Хеан Карлос Бланко, две от многото селекционни издънки. Единственият трансфер от този период, който не може да бъде окачествен като пълен провал, а по-скоро като противоречив, е този на Жеферсон. Той вече шести сезон е на „Армията“, но далеч не е константна фигура в състава на Саша Илич.

Червените си взеха поука и през следващата зима драстично свиха бройката на привлечени играчи от пет на един. Нуно Томаш обаче не се оказа търсеното решение. Португалецът имаше добри първи месеци в Борисовата градина, но след като бе привлечен за постоянно от Беленензес, нивото му драстично спадна и напусна „Армията“ през задния изход. Така селекционната успеваемост в началото на 2019-а бе… нулева.

През следващата зима от Дунав в ЦСКА без големи очаквания пристигна Ахмед Ахмедов. Нападателят така и не се наложи в тима, а бе преследван и от травми и през това лято напусна в посока „Овча купел“. Италианецът Стефано Белтраме пък дойде, за да е алтернатива на Тиаго Родригес, но изобщо не се справи и по-малко от година по-късно си тръгна. Армейците изненадаха с последния си зимен трансфер.

В София пристигна футболист с впечатляваща визитка – бившият играч на Аякс и Нюкасъл Върнан Анита. Въпреки че не бе в добра кондиция, нидерландецът бързо захапа титулярно място, но по време на последвалата пандемия се раздели с клуба след само 4 мача с червения екип. С две думи, по една или друга причина – отново много неефективна селекция.

Година по-късно картината леко се промени, защото като свободен агент бе привлечен еквадорецът Жорди Кайседо. От първия до последния си мач за ЦСКА той бе твърд титуляр на върха на атаката и основен голмайстор на тима, като за кампания и половина отбеляза общо 32 гола в 65 мача. Бе продаден и на много сериозна печалба в мексиканския Тигрес.

Останалите взети играчи обаче отново не бяха в графата „могат да правят разликата“. Федерико Варела бе поредният селекционен гаф, тотално разочарование, което няколко месеца след като напусна ЦСКА, не можеше да си намери отбор. Бисмарк Чарлс и Мено Кох пък бяха преследвани от много контузии. Макар че още са част от тима, ролята им не е на водещи състезатели.

Така стигаме до втората зимна селекция, която достигна 50 процента – миналогодишната. Ситуацията обаче не беше: половината от новите са добри, а другата половина слаби. Просто бяха привлечени двама футболисти, които са много противоречиви с изявите си – Гарсес и Морено. През пролетта те бяха твърди резерви, а през есента са голмайстори на тима, макар че далеч не блестят с представянето си. Предстоящият полусезон ще даде много по-ясна оценка на ефективността на тяхното привличане.

Така с оглед на последните 6 зимни селекции и общо 19 привлечени футболисти можем да заключим, че Саша Илич се нуждае от малко чудо, за да получи в действителност 100% добавена стойност с новите играчи. Но мисията не е невъзможна и затова последната дума на треньора в селекцията е много важна. И кой знае – в предстоящия месец на „Армията“ може да пристигнат новите Бодуров и Каранга, но без да са съпътствани от абсолютните разочарования Кубемба и Меркадо.

Мартин КОСТАДИНОВ, "Тема:Спорт"