Теодор Тодоров е една от големите звезди на българския волейбол в последните над десет години. Игра няколко години в ЦСКА, след това в Русия, Турция, Швейцария.

Завърна се у нас и мина през Монтана, Нефтохимик, ЦСКА, а вече две години и половина е в Хебър (Пазарджик). Националът даде интервю пред Букмейкър Рейтинги след втората поредна шампионска титла на отбора:

-Теди, за една календарна година спечели четири трофея с Хебър – две шампионски титли, една купа и една суперкупа. Как се чувстваш?
-За една година и няколко дни две шампионски титли – смятам, че е повече от невероятен успех. Не на всеки може да се отдаде, наслаждаваме се изцяло на момента и на деня, защото днес ще свърши, ще дойде нов ден, но тези неща остават завинаги.

-35 мача, 35 победи във всички турнири на домашната сцена. Мнозина може да кажат – прекалено лесно изглежда, излизат и просто побеждават в поредния си мач?
-Не знам колко лесно е изглеждало отстрани, но последните три мача с Нефтохимик бяха изключително тежки. Те играха не на върха на възможностите си, а дори ги надхвърлиха. Имаше моменти, в които ние се борехме да играем добре срещу тях, така че не бих казал, че е било изключително лесно. Да, имаше много мачове, които завършваха безмислено с по 3:0, 3:0, 3:0 в абсолютно всички кръгове, но това е форматът на първенството. Трябва да го приемем и да играем по този начин, защото така е за всички отбори.

свързани статии

-Спомена за формата на първенството и не е тайна, че той не е във ваша полза. Има мачове и то не малко, в които вие по-опитните трудно бихте се мотивирали срещу съперниците без да ги подценяваме.
-Както има плюсове, така има и минуси. Имахме приличен поток в Шампионска лига, ако изключим Ястрежебски, и играхме силни мачове. Когато имаш много мачове, играеш на няколко фронта, както ние в Шампионска лига, от време на време е хубаво да вземеш малко въздух. Но за отбор, който приключи по-рано с мачове на други фронтове и остане само първенството, не е плюс, защото губиш ниво и форма.

-Ти не за първи път си част от отбор, който не допуска нито една загуба през сезона?
-Да, през 2010/2011 с ЦСКА направихме същия сезон. Спечелихме четири трофея тогава – шампионската титла, Купата на България, както и двете купи в тогавашните турнири – Купа “Атаро Клима” и купа “Филипови”. И тогава стигнахме полуфинала за купата на ЦЕВ.

-Какво ще правиш от тук нататък? Оставаш ли в Хебър и за следващия сезон?
-От днес сме в почивка, все още съм на вълна шампионска титла и не мисля за следващия сезон. Има време, така че…

-Остава ли ти се в България?
-Това ми е трети сезон у нас, честно казано свикнах. За мен и семейството ми е по-добре да остана. Не горя на всяка цена да изляза в чужбина. Но ако излезе нещо, което наистина си заслужава, мога да го разгледам.

-Да поговорим за цялостната организация в Хебър. Играл си на доста места, твоето наблюдение от работата в Пазарджик.
-Това, което се случва в Пазарджик, трябва да бъде пример не само за всички отбори в България, но и за голяма част от отборите в Европа и света. Страхотна организация, много добре разпределен бюджет, добре балансиран отбор – имаш 6-7 титуляри, които имат зад гърба си още 6-7 резерви, които са готови във всеки един момент да влязат и да помогнат. Добавяме и двама-трима чужденци. Не коментирам Брадли Гънтър, който се доказа вече няколко години. Буквално ме удиви в последните мачове, защото смятах, че го познавам много добре (смее се). Той показа, че може още и още. Направи страхотен финален спринт.

-Посрещнаха ви много фенове, залата се пълни в почти всеки мач. Това какво означава за вас, гледайки през призмата на всички хора, които ви подкрепят?
-Много е хубаво. Като бяхме отпред пред всички, за да ни наградят и да покажем трофеите, си мислех, че ако в София станеш шампион по волейбол… хубаво е за отбора. Ако е ЦСКА или Левски, ще дойдат феновете, но до тук. Да, ще има фенове, които ще се радват, но няма да е цял град, който да съпреживява успехите заедно с теб. Единствените, които се доближават донякъде като фенове и такава подкрепа, съм виждал в Добрич. Това, което се случва в Пазарджик, не съм виждал на друго място в България – поне от местата, на които аз съм играл. Страхотно е и го пожелавам на всички клубове, отбори и състезатели да го изпитат.

-Накъде може да надгради Хебър, за да се утвърди и на европейската сцена, а и да привлича все по-класни и познати имена в състава си?
-Хебър тепърва пробива в Европа. В България се превърна в доминиращ отбор, спечели две поредни титли, но за първа година реално се появихме в групите на Шампионската лига. За да идват хора от световно ниво, трябва да се задържиш в групите, да излезеш от тях, да изненадаш някой шампион на Европа – италиански или руски отбор. За да може да се забележиш. Но не да го направиш еднократно и на следващата година никой да не чуе за теб.

-В един момент от сезона получи контузия, Камило Плачи също имаше здравословен проблем. Това разколеба ли ви, макар да не си личеше по резултатите?
-Аз знам какъв ми е проблемът с гърба, знам какво ми трябва като лечение и възстановяване. За отсъствието на Камило – той със сигурност знае по всяко едно време какво се случва, помагал е с каквото може от дистанция. Помощникът му Мартин Коста Бланко се справи добре предвид създалата се ситуация, свърши работата и всеки от нас на практика гледаше да си свърши работата.

-Двете ти малки дъщерички радват ли се на твоите успехи?
-Те все още не разбират. Казваш им да пляскат – те пляскат (смее се). Питат ме дали тупам топката или защо не я тупам – задават такива детски въпроси. Но вече започнаха да викат Хебър, Хебър, гледат мачовете по телевизията, за да ме видят.

-Накъде отива първенството, защото е ясно за Хебър и Нефтохимик. Но ако прибавим Дея, Левски и ЦСКА, да не забравяме и Монтана…
-Надявам се нивото да се покачи още, защото винаги сме имали добри волейболисти, а добри волейболисти се става с добро първенство. Едно време аз, когато влязох в националния отбор 2009 година, към тима следващите няколко години се присъединяваха по двама-трима души и можехме да дадем конкуренция. В последните години обаче нивото не е такова, младите момчета гледат да излязат по-рано в чужбина. Там обаче отиват и не е гаранция, че ще играят – някои от тях седят резерви. Как след това искаш това момче да дойде и да носи голяма тежест в националния отбор на големи турнири?! Той на практика няма мачове в клубния си отбор, а искаме да носи голяма отговорност в националния тим – да играе четвъртфинали, полуфинали или класиране за Олимпийски игри.