Когато Ромелу Лукаку проговори пред италианска медия, за да потърси прошка от феновете на Интер, сякаш беше неизбежно да си създаде проблеми със сегашния си клуб.
Звездата опита да се извини на тифозите за начина, по който напусна клуба през лятото след спечелената титла на Италия и след възникналите проблеми с финансовото състояние на „нерадзурите“ и напускането на треньора Антонио Конте. Освен че призна, че мечтае да се върне на „Джузепе Меаца“, Лукаку се оплака от настоящия си мениджър Томас Тухел.
„Физически съм добре, но не съм доволен от ситуацията в Челси. Тухел избра да играе с друга система, няма да се предам, защото съм професионалист. Не съм доволен от ситуацията, но съм професионалист и не мога да се откажа сега“, заяви белгиецът. Едва ли е изненадващо, че от агитката на Интер не се трогнаха от признанията.
„Няма значение този, който е избягал по време на дъжда. Значение има този, който остава в бурята. Чао, Ромелу“, гласеше техният транспарант, разпънат пред стадиона. Мнозина от феновете на Челси пък възприеха думите на играча като шамар в лицето. Скандалът само се засили, когато Лукаку беше изхвърлен от групата за дербито срещу Ливърпул.
Мениджърът Томас Тухел не скри, че не е никак доволен от казаното от нападателя и го определи като „шум, от какъвто не се нуждаем“. Той даде на Лукаку недвусмислени поведенчески съвети, а после го извади от състава за неделния мач, за да направи посланието си още по-ясно.
Някои може да възприемат голямата уста на Лукаку като освежаващ порив на искреност във футболния свят, все по-откровено диктуван от предварително подготвени пиарски съобщения и скучни, клиширани изказвания.
Но интервюто (за което се говори, че е дадено от белгиеца още преди три седмици) се появи в най-лошия възможен момент, когато формата на Челси падна, отборът изостана от битката за титлата, а в същото време самият Лукаку тъкмо възвръщаше мястото си в състава и се беше разписал два пъти в последните два двубоя.
Пред журналиста от Sky Italia, Лукаку казва доста неща, които могат да бъдат изтълкувани като проява на честност или на неуважение – в зависимост от гледната точка. „Наистина искам да се извиня на феновете на Интер, защото мисля, че не трябваше да напускам по този начин. Трябваше първо да говоря с вас, момчета, особено след всичко, което направихте за мен, за семейството, за майка ми, за сина ми. Никога няма да го забравя“.
Лукаку, който ще навърши 29 г. през май и чийто договор с Челси е до 2026 г., обясни и колко е обикнал Италия и колко би се радвал да играе отново за Интер. „Желая от дъното на сърцето си да се върна, и то не в края на кариерата ми, а когато все още съм на достатъчно високо ниво, за да спечеля повече трофеи“. Темата за „трите абсолютни отбора“ във футбола вкара Лукаку в още по-неловка ситуация.
„Според мен има три абсолютни топ отбора във футбола – Реал Мадрид, Барселона и Байерн Мюнхен. Всеки футболист мечтае да играе там един ден. Така че смятах, че ако имам възможност, ще подпиша нов договор с Интер и после ще премина в някой от тях“.
„Не мислех за завръщане в Челси, но в един момент те дойдоха при мен и помолих треньора Симоне Индзаги да си тръгна. Повлия ми фактът, че от Интер не ми предлагаха нов договор. Даже бях наранен от това. Ако ми бяха предложили нов договор, щях да остана 100 процента“. „Но тъй като нов договор нямаше, си казах, че съществува само един отбор, където се виждам да играя: Челси. А и имах проблем с факта, че не бях спечелил нищо в Англия за осем години“.
„Така че беше трудно да отхвърля възможността да се върна в Англия с отбора, който подкрепям от дете“. Ромелу Лукаку винаги е правел впечатление на интелигентен играч с характер и отношение към футбола. Но каквато и да е била целта му с това интервю, той постави себе си и клуба под още по-голямо напрежение в тежък период от сезона.
И то броени месеци, след като за него бяха платени близо 100 млн. паунда и той се превърна в рекордната покупка в историята на „сините“. Вероятно е единствено въпрос на време нападателят да даде ново интервю, в което пък да търси прошка от феновете на Челси. Серията от извинения обаче ще го постави в неблагодарна роля, в която рискува да си навлече още повече проблеми и да разочарова още повече хора.
Затова може би най-важното е да последва съвета на Тухел и да наблегне на изявите си на терена – когато получи шанса да се завърне там. Прошката няма да дойде лесно и единствено головете и успехите ще измъкнат Лукаку от кашата, в която сам се вкара.
Материал на Sportcafe