Диего Марадона подарил джапанки и фланелка на брата на Стоичков

Изминаха повече от четири месеца, откакто Диего Марадона напусна този свят. На 25 ноември миналата година в цяла Аржентина беше обявен тридневен траур. И този траур и тъга по футболния Бог не траяха само три дни. Те продължават вечно. Не само в родната му Аржентина, а и по целия свят...

Тече разследване дали лекарите не са главните виновници за смъртта на Диего. Все повече се налага мнението, че след операцията на главата за него не са положени достатъчни и адекватни грижи. За обикновените почитатели на футболния гений в Аржентина ситуацията наистина е драматична.

„Досега живяхме по времето на Марадона, а сега започваме да живеем по времето без Марадона…. И това е най-тежкото!“ – казва за „Мач Телеграф“ лекарят на аржентинския национален отбор от световното през 2010 г. в ЮАР – Хавиер Швиатло, който е работил и с футболиста, и със селекционера Диего Марадона. Защото за аржентинците, пък и не само за тях, Диего е идол, религия, любов… Той никога не е бил в България.

С националния отбор на Аржентина Марадона е играл четири пъти срещу нашите национали (в три контроли и веднъж на триумфалното за него световно първенство в Мексико през 1986-а). Записал е само победи, но така и не ни е вкарал гол. Връзката на Диего Марадона с България се казва Христо Стоичков. Най-известният българин в чужбина беше голям приятел с Божествения.

Вярно е, че през последните години отношенията им бяха леко обтегнати, но въпреки това се уважаваха и ценяха. Единствената реална възможност Диего Марадона да посети България беше през 2016 г. Тогава - на 20 май, на Националния стадион „Васил Левски“ в София се игра бенефисът на Стоичков По-рано беше обявено, че за него ще пристигне Марадона и именно аржентинецът трябваше да бъде голямата атракция на шоуто. Диего обаче не се появи в София…

Стоичков беше много разочарован и дори присъствието на Саморано, Бакеро, Валдерама, Малдини, сегашният президент на Барселона Жоан Лапорта и други звездни гости не му оправи настроението. Така и не се разбра защо Марадона не пристигна в София…Говореше се, че за визитата си е поискал един милион долара. Заговори се още, че са го задържали някакви бизнес дела в Дубай.

Стоичков избягваше да говори по темата и даваше да се разбере, че приятелството им не е същото както преди… Христо игра на бенефиса на Диего на 10 ноември 2001 г. на стадиона на "Бока Хуниорс" "Ла Бомбонера“ и очакваше Диего да му върне жеста. Но за съжаление на носителя на „Златната топка“ за 1994-а това не се случи.

Приятелството между Христо Стоичков и Диего Марадона датира от времето, когато през 90-те години играят в испанската Примера. Свързва ги общият им мениджър – Хосеп Мария Мингея. Това е човекът, който довежда в "Барселона" и двамата - първо Диего през 1982 г., а през 1990 г. и Христо (всъщност договорът с Ицо е подписан още през 1989-а).

След две години на „Камп Ноу“ Марадона подписва с "Наполи", но през 1992 г. се връща в Испания и играе един сезон в "Севиля". Тогава Стоичков вече е голямата звезда на Барса и покрай Мингея се запознава с аржентинеца. На обща среща си разменят фланелки за спомен и стават големи приятели. Най-щастлив от всичко това е братът на Христо – Цанко, който през 1992-ра е на 13 години.

За него Диего е идол и той направо го обожава. В живота си Цанко два пъти е имал голямото щастие да се докосне до Диего. За да станат тези срещи реалност, главната заслуга, естествено, е на брат му Христо.

„С майка и татко бяхме в Барселона при батко и тогава Диего ни покани на гости в Севиля за няколко дни. Преди това в продължение на три дни говорех на Ицо само за Марадона и направо бях му дотегнал. Заминахме за Севиля с нашите родители и останахме там няколко дни. Спахме в къщата на Диего. Аз само го прегръщах и целувах. Не можех да му се нарадвам! Бях толкова щастлив!!! – разказва Цанко. – Тогава бях само на 13 години. Марадона ми подари джапанки и фланелка. Джапанките не ги пазя, но тениската е у дома в Пловдив.

На терена Марадона се е изправял срещу Стоичков общо три пъти. като само един от тези мачове е официален - на 10 януари 1993 г. Тогава в среща от 17-ия кръг на Примера на стадион „Рамон Санчес Писхуан“, "Севиля" и "Барселона" завършват 0:0. Другите два мача са благотворителния в Барселона през 1997 г. и бенефисът на Диего през 2001 г. в Буенос Айрес.

Съдбата дава на Диего Марадона още един, както се оказва по-късно, последен шанс да играе срещу България и същевременно за първи път да излезе срещу Стоичков на ниво национални отбори. На Мондиал 1994 в САЩ Аржентина и България отново попадат в една и съща група.

След победата на гаучосите срещу Нигерия с 2:1 в пробата за допинг на Марадона е открита забранена субстанция и той е наказан от ФИФА. България побеждава Аржентина с 2:0 и продължава напред в турнира, като стига до четвъртото място и така записва най-големия успех в историята на българския футбол. Както е също така добре известно, Стоичков става голмайстор на световното с 6 гола заедно с Олег Саленко (Русия).

В същото време мачът срещу Нигерия на Мондиал‘94 се оказва последният на Диего Марадона с фланелката на Аржентина. „С играта си Диего радваше много хора и аз съм сред тях. Най-ярките ми спомени са от световното първенство през 1986 г. в Мексико, когато Аржентина начело с Диего стана световен шампион. Няма как да не помня и как се запознахме в Барселона".

"Имахме един и същи мениджър по онова време – Хосеп Мария Мингея. Благодаря на Диего за всичко. Помня как прие моето семейство – майка ми, баща ми - бог да го прости, брат ми. Играеше в "Севиля", отидохме му на гости там и останахме в къщата му – споделя Стоичков в интервю за bTV след новината за смъртта на аржентинския гений. "Нашето приятелство не се купува! И двамата сме грешили, но винаги сме намирали общ език“.

Втората среща на брата на Христо – Цанко с идола му Марадона е през 1997 г. Тогава Диего е в последния си отбор – Бока Хуниорс. На 27 април 1997 г. е поканен да участва в благотворителен мач в Барселона между Европа и Световния отбор, за който Христо отбелязва гол. Точно тогава Цанко отново е на гости с родителите си в Барселона. В хотела, където е настанен Марадона, не пускат никого, но Цанко отива с брат си и баща им Стоичко и охраната им разрешава да се видят с аржентинеца. Това е втората и последна среща между Диего и Цанко, който тогава е вече на 17. За него Марадона е Бог.

„Пак прегръщах Диего и му казвах колко много го обичам. И непрекъснато плачех. Брат ми, който превеждаше на испански, и той плачеше като виждаше вълнението ми… Ицо ме снима с татко и Марадона. Това са много скъпоценни снимки за мен.“

От своя страна Диего Марадона също обичаше Христо по свой уникален начин. Стоичков е Марадона на България. Това е изводът на аржентинския спортен всекидневник „Оле“. По време на Мондиал 2014 в Бразилия двамата участваха в програмата „Де Сурда“, която правеха Марадона и журналистът Виктор Уго Моралес. Тогава Диего каза за Ицо:

„Приятел ми е. Доста добър на терена и извън него. Той доведе семейството си в къщата ми. Говорим си с него много за играчите, за шефовете на клубове, но и за забравените – за футболистите, които днес няма с какво да си купят храна А в същото време шефовете пият от най-скъпото шампанско и ядат хайвер ... С Христо сме обединени, че ще защитаваме играчите - казва тогава Диего Марадона. После отвън пред студиото легендарната 10 прегърна Стоичков с думите: „Знам, че ти никога няма да ме предадеш! Истината е, че винаги искам да имам Христо Стойков за приятел!“. За пореден път си размениха фланелки за спомен и се снимаха.

След смъртта на Марадона у нас може би Цанко Стоичков е човекът, който най-много скърби за него. „Диего е моят идол. Най-великият и най-добрият футболист за всички времена! Друг такъв няма да се роди! Обичам го като брат и той вечно ще бъде с мен! Бог е създал Марадона, за да покаже на света магията, наречена „футбол“. За Диего най-важното в живота беше семейството му във Вила Фиорито".

"Голямата му болка беше, че загуби родителите си. Той не можеше да живее без тях. Сега се събраха завинаги ... ", казва малкият брат на Христо Стоичков. Цанко толкова тъгува за Диего, че почти всеки ден на профила си във Фейсбук публикува снимка на своя идол, а профилната му е с Марадона и баща му Стоичко.

На 21 януари тази година „Оле“ публикува голям текст със снимки за емоционалната връзка на Марадона с Христо и Цанко. След публикацията малкият Стоичков получава от Аржентина много покани за приятелство в социалните мрежи. Самият той пише до единия от братята на Диего – Уго, и с прочувствени думи му дава да разбере колко много обича и боготвори своя идол. Да, за Цанко Стоичков приказката за гения Марадона никога няма да има край…

ТАНЯ ВАСИЛЕВА, "Мач Телеграф"