Десислава Францова е част от екипа на Спортът ONAIR от малко повече от година. Паралелно с дейността си в телевизия Bulgaria ONAIR тя пише и статии на различна тематика за единственото спортно списание у нас “Спринт”. Преди това 2 години е част от спортната редакция на телевизия BiT.
Завършва специалност “Жуналистика” във Факулутета по журналистика и масова комуникация към Софийския университет, а след това записва и завършва и магистратура там – “Продуцентство и креативна индустрия”.
Любимият й спорт е футболът, а отборът, за който милее – Реал Мадрид. Интересува се от бокс и Формула 1.
- Деси, разкажи ни за теб – какво си учила, каква искаше да станеш като малка? Защо спортна журналистика? - Забавното при мен е, че като дете изобщо не исках да ставам журналист. От малка тренирах балет и народни танци, а голямата ми цел беше да се реализирам като балерина. Майка ми много искаше да се насоча към журналистиката, но по онова време аз тотално отхвърлях тази възможност. Постепенно обаче все повече и повече заобичах четенето и писането, а респективно – в училище най-силни ми бяха българският език и литературата. В по-горни класове станах част от училищния вестник и така, лека-полека се зароди любовта ми към тази професия. Затова завърших и такава специалност в Софийския университет, а досегът ми със спортната журналистика беше случаен. Щастлива случайност, както обичам да казвам. От дете се занимавам с различни спортове и цял живот тренирам (непрофесионално). Дотогава обаче не съм и предполагала, че спортната журналистика може да се превърне в моя професия и моя най-голяма страст. Разбирах, че в новосъздадената телевизия BiT търсят хора за спорния отдел, пробвах се, взеха ме и така започна моята приказка. - Победата, която никога няма да забравиш? - Никога няма да забравя финала в Шампионска лига през сезон 2013/2014. Тогава любимият ми Реал Мадрид се изправи срещу Атлетико Мадрид, а денят беше специален за мен и по друг повод – беше моят бал. Много ми беше трудно да гледам мача и знаех, че ще е така, тъй като всички празнуваха. Затова се шегувах с приятели, че няма да отида на бала, за да гледам. Все пак се опитах да ги съчетая, а минутата, в която Серхио Рамос изравни с глава винаги ще остане в спомените ми. 92:48! А след това триумф с дълго чаканата “Десета”.
- Моята победа е свързана с това, че целите, които съм си поставила (поне досега) винаги съм постигала. Човек ежедневно води борба със себе си – да се мотивира в работа, в тренировки, да извоюва дадено свое право или мястото си в обществото. Да извърши нещо положително, макар и малко, което може да промени действителността към по-добро или да промени мирогледа на човек към по-положителен такъв. Всяка една такава малка спечелена битка всъщност е голяма победа.
- Тренирала ли си някакъв спорт? - Като дете залагах на танците – балет и народни. След това минах през плуване, кикбокс, бокс, фитнес. Паралелно ритах и с брат ми и приятелите му пред блока (ха-ха). Постепенно заобичах спорта и в момента гледам да тренирам поне по 3-4 пъти седмично. Когато не мога, не се чувствам на място. А насладата след добре направена тренировка ми дава мотивация да продължа да го правя. В момента главно се занимавам с фитнес. Обожавам да тичам сред природата или да карам колело. Тренирам и бокс, но любителски. Доставя ми голям адреналин и затова обожавам и да го гледам. - Как се забавляваш и релаксираш, хоби? - Моето забавление е спорът. Освен това, обожавам да се разхождам из различни кътчета на България и света. Обожавам да пътувам и да чета книги. Така релаксирам най-добре.
- Нетрадиционно може да се определи в България. В много други страни обаче навсякъде виждаме жени – на терен, в студиа, на Световни и Европейски. Не мисля, че трябва да се делим по полове и спортове. Когато нещо ти е страст, ти винаги ще се интересуваш от него, ще си добре осведомен и ще даваш максимума от себе си, за да го представиш адекватно пред твоите зрители. Както има жени, които разбират от футбол, така има и мъже, които не се интересуват от него. - В отразяването на кои спортове се чувстваш най-уверена? - Най-уверена се чувствам в отразяването именно на футбол. Постоянно гледам, чета и се интересувам. Затова ми е най-лесно да говоря спокойно и подготвено за него. Разбира се, човек постоянно се учи. Напоследък например започнах да чета автобиографии на големи състезатели и треньори в света на футбола – Зинедин Зидан, Йохан Кройф, Карло Анчелоти. Футболът просто е емоция и любов и ако ти е на сърце, значи е твоят спорт.
- Суета не, по-скоро изключително критична към себе си. Към това, което правя, към това как изглеждам. Винаги може още и никога не съм напълно доволна. А относно суетността – понякога дори предпочитам да се облека спортно, удобно и без грим, особено когато ходя на мач.
- Можеш ли да готвиш? И какъв е твоя специалитет, все пак сега са едни от най-светлите празници? Старая се да напредвам в готвенето, но не съм от най-големите професионалсти. Мога да правя стандартните ястия като мусака, пиле с ориз и др. Много се интересувам от здравословния начин на хранене и обожавам да експериментирам с различни полезни рецепти. За Коледа например ще направя характерния “фъч”, но в здравословен вариант. - Повечето мъже в България са на мнение, че жените не разбират от футбол, дразни ли те това и какво би им отговорила? Малко по-нагоре вече май отговорих. Но определено ме дразни, макар че и аз подхождам по-подобен начин към някои колежки понякога. В крайна сметка е важно да покажеш, че можеш, че се интересуваш и си кадърен. Няма значение на колко си, какъв пол си и откъде си.
- Кой е по-велик и успешен клуб - Реал Мадрид или Барселона? - Що за въпрос? Отговорът е ясен
- И тук е ясен, но все пак – CR7. - Благо Георгиев или Валери Божинов? - Димитър Бербатов, дори и след като спря с футбола.
- Да, но смятам, че на всеки се е случвало. Особено когато се задават така наречените “неудобни въпроси” или се пита това, което всички чакат, но премълчават. Тогава сякаш егото (особено на футболните ръководители) е наранено, а най-добрата им контраатака е нападането. Когато видят обаче, че не се притесняваш от това, а напротив - лека-полека започват да те приемат така, както трябва. - Женската красота по-скоро помага или пречи в спортната журналистика? - Ясно, че днес първо се гледа външността. В някой случаи тя помага, но може да бъде и обратният ефект. Много хора се сблъскват със схващането – щом е красива, значи е глупава. Което само по себе си е глупаво, защото не може човек да се съди по външния вид.
- Мечтая за здраве в личен план и нестихваща мотивация в професионален.
- Какъв подарък искаш да намериш под елхата?
- Само здраве за мен и близките ми. - Твоето пожелание за Нова година - Пожелавам на читателите на gol.bg да имат все повече спортни поводи за радост през новата 2020-а година. А дай Боже скоро такива поводи да ни да де и националният отбор по фубол.
Интервю на Георги Пешев, gol.bg