Още едни квалификации за българския национален отбор приключиха още преди да са започнали. Тръгнахме с амбиции, фанфари, как ще се преборим за второто място след фаворита Англия. От 4 мача две точки. Едно голямо нищо като игра в последните два мача с Чехия и снощи срещу Косово. Новият треньор Красимир Балъков обеща нападателен футбол, който феновете не видяха. И двата отбора ни надиграха тотално и вместо бленуваните 4 точки - занулихме.
Сега ще се прехвърля вината. Михайлов и Лечков ще ни обясняват как са построили база за националите, как са осигурили всичко за отбора. Едва ли има обаче футболен фен, който да не ги сочи с пръст. Защото с президентите на отборите, които са в Изпълкома, от години си играят на някаква имитация на български футбол. По-често ги виждаме на маса, отколкото да покажат някаква загриженост, че по време на тяхното управление пропускаме пореден форум.
Всъщност Лечков вече се изказа - "Виждате реалността каква е. От отбора на Косово колко от титулярите играят в чужбина, играят всеки мач, всеки ден тренират. Мисля, че по-добре от мен знаете тези неща и ние трябва да бъдем реалисти. Какви забележки имате към ръководството? Българския футбол не зависи само от ръководството на футболния съюз. Това са футболни клубове, вътрешно първенство, не искам да се повтарям. Това не е роля на футболния съюз да изкарва футболисти".
В "белите" държави, когато се провалят в опита да играят на голямо първенство се вземат мерки - подмладяват отбора, работят с клубовете по конкретна програма, търсят причините в дълбочина. Ако трябва променят формати на първенства. Да, и ние направихме нещо подобно, но със съвсем друга цел.
Имахме някаква бледа имитация на загриженост - по едно време задължиха отборите да имат задължително в стартовия състав млад футболист. Станахме свидетели на големи циркове, включително на това младоци да стартират от първата минута и след още 10 да се правят на контузени, за да бъдат заменени от чужденец. БФС клекна пред президентите и махна това правило. Защо да им пречи?
При 15 години провали, комбинирани с моментни проблясъци - всяко ръководство би поело своята отговорност. Не и в родното БФС. При тях всичко е ток и жица - уиски, Преслава, танци.
Трябва да се признае, че в думите на Лечков има и истина.
Какво вадят клубовете? Едно голямо нищо. Не можем да направим един смислен трансфер в голям отбор. Защото футболистите ни на 18 изглеждат като недъгави, със слаба тактическа подготовка. И ако някой все пак успее да отиде в някой средняк зад граница започва да се учи на футбол. И с изненада установява, че на Запад се тренира.