През 1971-а идва краят на доминацията на Естудиантес Ла Плата в Копа Либертадорес. След като три поредни години аржентинците печелят най-престижния клубен трофей в Южна Америка, те отново стигат до финала, но този път са на страната на губещите. Детронирани са от уругвайския Насионал Монтевидео. Разменят си по две победи у дома с по 1:0, за да се стигне до решителен трети сблъсък на неутрален терен в перуанската столица Лима, който е спечелен от трикольорите с 2:0.
Офанзивната мощ на Луис Артиме и Луис Кубия се оказва неудържима за Естудиантес. Насионал, който по това време е имал нещастието да загуби вече три финала, най-сетне покорява купата. Успехът е още по-сладък поради факта, че по пътя към трофея два пъти е победен вечният враг на местно ниво Пенярол. Именно към този период съвпада и рекордът за най-много мачове без загуба във вечното дерби на Уругвай (16 между 1971 и 1974).
Нещо повече - Насионал стига непобеден до финала, като записва 8 победи и само 2 хикса. Две изненади обаче служат като предупреждение, че в турнира всичко е възможно - във втората групова фаза еквадорският Барселона изненадващо побеждава носителя на трофея Естудиантес с 1:0, а венецуелският аутсайдер Депортиво Италия хвърля бомбата срещу Флуминензе като гост със същия резултат насред „Маракана“.
Шампионският отбор на Насионал Монтевидео се изгражда в продължение на години. Постепенно към състава се добавят по една или две нови звезди, включително Анчета, Бланко и Манейро, които са забелязани в долните дивизии. За финал съставът е допълнен от Артиме и Масник, като в същата 1971 година Насионал взима 19-ата си професионална титла в Уругвай, започвайки серия от 34 мача без загуба. Луис Кубия пък печели Копа Либертадорес два пъти с вечния враг Пенярол, преди да премине в Насионал и да стори същото.
Успехът през 1971 г. е само малка, но много значима част от богатата история на трикольорите. Те са истински феномен в световния футбол със своите 155 титли и купи, спечелени от официални състезания, както и още 50 от приятелски турнири. Сред тях са 46 титли на Уругвай. Цветовете на клуба са бяло, синьо и червено. Те са в чест на знамето на Хосе Хервасио Артигас, бащата на уругвайската независимост и основател на уругвайската нация.
През същата година се състои и едно от най-запомнящите се мелета в историята на играта. На 17 март Бока Хуниорс приема перуанския Спортинг Кристал в наистина брутален и безкомпромисен екшън, който може да се изиграе само по терените на Южна Америка. Теренът се превръща в бойно поле и в резултат на това 19 играчи са изгонени от съдията - абсолютен рекорд. Как се стига до мелето? При резултат 2:2 към края Бока иска дузпа за падане на Роберто Рохел, а гостите от Перу от своя страна го обвиняват в симулация. Без много да му мисли, Рубен Суние удря Алберто Гаярдо, който пък му отговаря с ритник, довел до 7 шева.
Следва масов бой в който като оръжие е използвано и флагчето за корнер. Официалните лица не могат да разтърват побойниците, мачът се прекратява. Намесва се полицията, в това време зрители прескачат рова около терена и се включват в свадата. Чак когато ситуацията отшумява, реферът Отеро разкрива, че е показал червени картони на 19 играчи. Спасяват се само двамата вратари и защитникът Хулио Мелендес. Гледайки насилието по телевизията, майката на един от играчите на Спортинг получава сърдечен удар и умира.
Фернандо Меян от перуанците е брутално пребит, има фрактура на черепа. Тези, които не прекарват нощта в болница, са пратени в ареста. След "Битката на Ла Бомбонера" се оказва, че играчите на Бока имат по-голяма вина. Те са незабавно извадени от турнира, а голяма част от играчите - изхвърлени от футбола за период от година или 18 месеца. Само месец по-късно обаче са амнистирани по повод честването на Деня на труда.
Другото много важно събитие от 1971 г. е прераждането на боливийския Дъ Стронгест. След самолетна трагедия през 1969-а клубът губи почти всичките си играчи, но болката се превръща в сила на духа и кураж на фона на солидарността на цяла Южна Америка. Тигъра (така е известен грандът от Боливия) събира отбор, печели титлата в Ла Пас през 1970-а, а всеки играч посвещава триумфа на своя загинал предшественик, поставяйки цвете на мястото, на което е играел на терена. Последвалото участие в Копа Либертадорес е същото толкова важно събитие. Турнирът приема обратно един от най-великите отбори на континента с трогваща прегръдка.
Надпреварата е незабравима и за отец Хуан Мануел Басурко. Той е баски католически свещеник, преместил се в Южна Америка и известен с това, че вкарва един от най-важните голове в историята на еквадорския футбол – за победата на Барселона Гуякил с 1:0 срещу носителя на трофея Естудиантес. Този гол превръща падре Басурко в легенда.
Материал на Никола Стефанов, "Тема спорт"