„Реал“ (Мадрид) няма загуба през сезона! Не ви звучи чудно, нали? „Реал“ е европейски шампион, има „Златната топка“ Кристиано Роналдо и суперзвездата Зинедин Зидан на пейката.

Само че „кралете“ не са сами! Има още един отбор в Бундеслигата, който завърши есента без загуба. Не е „Байерн“! Води го едно чудо на 29 години. Името на отбора е „Хофенхайм“, а на треньора – Юлиан Нагелсман. През февруари тимът се бореше със зъби и нокти да не изпадне от германския елит. Сега е в битката за зона „Шампионска лига“. Щура работа е този Цар футбол. Понякога може да сложиш преуспял треньор на пребогат отбор и да се провалиш. Най-пресният пример е Луис ван Гаал и „Манчестър Юнайтед“. А може да рискуваш с едно „хлапе“ и да станеш сензация.

Такъв е случаят с Нагелсман. Момче с бебешко лице, което доскоро като че ли не се е бръснало. Футболът е бил достатъчно жесток към него. Игралият в юношеските формации на „Мюнхен 1860“ и „Аугсбург“ треньор бил принуден да спре едва на 20 години заради поредица тежки травми на коленете. В тези два отбора започва и работата му на наставник – на деца. Забелязва го „Хофенхайм“ и го привлича в школата си.

До миналия февруари. В Германия нарекоха назначението на Юлиан за треньор на първия отбор с един епитет – „лудост“. Никога преди в Бундеслигата не беше имало по-млад треньор. Нагелсман не само спаси „Хофенхайм“ от изпадане. През този сезон не се даде дори на „Алианц Арена“ срещу могъщия „Байерн“ – 1:1. И ако светът сравнява свръхбогатия „Лайпциг“ с английския „Лестър“, най-много аплодисменти трябва да бъдат отдадени на Нагелсман и „Хофенхайм“. Симбиозата между отбор и треньор стана толкова силна, че се превърнаха в символ на стабилност. Всъщност германският футбол показа, че може да вае специалисти. И Нагелсман просто е третият млад треньор на германската школа след вече превърналите се в мегазвезди Юрген Клоп („Ливърпул“) и Томас Тухел („Борусия“ Дортмунд).

Каква ирония на съдбата! Тухел наследи Клоп в Дортмунд. А първите си стъпки Нагелсман направи при Тухел като анализатор на мачове в „Аугсбург“. От този момент започва една кариера, за която само можем да гадаем докъде ще стигне. През 2010 г. Нагелсман подписа като треньор в школата на „Хофенхайм“ и след добрите резултати старшията Франк Крамер го покани в щаба си като помощник. Въпреки младостта професионализмът и ноу-хауто на Юлиан спечелиха респекта на футболистите. Тим Визе, бившият национален вратар на Германия, го нарече Малкия Моуриньо. Но Нагелсман не е нито Моу, нито Тухел. За разлика от тях, доказани тактици, той вижда друго в основната роля на треньора – да бъде мотиватор и лидер.

„На този пост трябва да си повече психолог – твърди Нагелсман. – Менталната страна е 70 процента от работата. Ако разбираш всичко за тактиката, но си идиот в отношенията с хората, никога не можеш да бъдеш успешен.“

Юлиан наистина промени манталитета на „Хофенхайм“. До идването му клубът бе характеризиран с кошмарни треньорски назначения и дисциплинарни уволнения на футболисти. Нагелсман промени философията и върна оптимизма на клуба, който дебютира през 2008 г. в Бундеслигата и никога след това не изпадна. „Хофенхайм“ вече е биткаджийска команда, която отказа да пада дори когато губи с 1:4. Такъв бе случаят срещу „Майнц“ този сезон.

Не всички колеги в Бундеслигата признават „бебето в занаята“. На мача с „Байер“ треньорът се разкрещя към съдията заради неотсъдено нарушение. И наставникът на „аспирините“ Рогер Шмид му извика: „Какъв си ти, бе? Да не мислиш, че си измислил футбола? Затваряй си устата!“

Нагелсман не се обърна към своя по-стар колега. „Затвори му устата“ с мълчание и осанка. Може би преди години Ули Хьонес, президентът на „Байерн“, бе видял колко специално може да е това момче. Покани го в академията на баварците, но Юлиан предпочете друг път. И сега показа на „Байерн“ и футболния академик Карло Анчелоти как не им се дава.

Какво ще стане е бъдещето на Юлиан Нагелсман? Може би един ден ще седне на мястото на Анчелоти. Защото в „Байерн“ признават само победителите. А Нагелсман е доказателството, че нито възрастта, нито опитът, нито потенциалът са най-важното. Просто трябва да си вършиш работата добре.

Материал на "Труд"