Масимилиано Алегри си е такъв: той е треньор, личност, която работи сериозно (показват го резултатите му), но който не се взема прекалено насериозно. Оценява хубавата шега, умее да потъва в работата, в професионализма, в тактическите тънкости... Но държи също на човешките отношения. Във футбола, както и в живота ги има и учените (какъвто беше Ариго Саки, какъвто е и Антонио Конте), и артистите. Като Макс Алегри. Два различни начина да възприемаш света на футбола. Не е казано, че единият начин е по-добър от другия, макар да са почти противоположни. "Питате ме какво е да си треньор... Не зная, не зная какво да кажа. Майката природа ми е дала нещо, което не е дала на други. За мен един треньор се различава от другите по своето усещане и чувствителност. Аз мога да доведа на моите занимания друг треньор, той да проследи 50 тренировки по това, което излъчвам аз, той няма да може да го стори. Но не защото аз съм по-добрият, а защото няма двама напълно еднакви. Защото иначе всичко щеше да бъде много схематично, щеше да е достатъчен един компютър. Тогава треньорът щеше да си ходи на морето, вместо да зъзне от студ на базата във Виново.... Всъщност един треньор заедно със своя щаб трябва да усеща и разбира настроенията, различните ситуации. А не само да чете статистики и цифри. Аз съм от старата школа: техниката е над всичко. В крайна сметка победата ти я носят добрите футболисти. А аз, ако може, моля клубът да ми купи възможно най-добрите играчи. Не претендирам, че мога да превърна един некадърник във феномен."

- Алегри, резултатите на вашия Ювентус са отлични, но често ви критикуват за играта.
- Аз преминах от епохата на треньорите преди Саки в тази след Саки. Ариго бе великан. Един новатор в методиката на тренировката, която залагаше на различен манталитет, на пресиране, на различна култура... Грешката е, че всички после искаха да имитират Саки. Както днес слушаме, че трябва да играем като Барселона. Не, Ювентус си е Ювентус, Барселона си е Барселона, а Байерн Мюнхен си е Байерн Мюнхен. Всеки си има своя собствена традиция и своя собствена култура, която не може да се променя. Ако Ювентус за 100 години е спечелил толкова много, то е, защото притежава своя собствена култура на работа и на настройка за мачовете. И ако през 2016 г. е важно да се развиваш, ние не можем никога да се превърнем в испански отбор.

- На какво трябва да наблегнем ние?
- Ние - тук става дума за целия италиански футбол, трябва да работим върху нашите козове, които са тактиката и хитростта, защото, без да искам да омаловажавам останалите, ние, италианците, сме по-отворени. Нито испанският, нито английският футбол могат да бъдат копирани. Висшата лига гледа от американските спортове. Това е едно шоу, в което те аплодират независимо от резултата, достатъчно е да се тича. В Италия подобно нещо би могло да се случи най-рано след 200 години. Англия е чудесна страна, но различна от нашата: там работят и после ходят на стадиона. При нас обаче ходим на ски, ходим в Рим и Флоренция на туризъм... Убеден съм, че ако играем на 26 декември в Серия А, това няма да има същия успех, както във Висшата лига.

- Вие не имитирате, но залагате много на покриването на пространствата: как бихте го обяснили на едно дете?
- Ако ти дойдеш тук, където съм аз, аз трябва да заема твоето място, иначе пространството остава свободно. Според вас кое е по-лесно: да се браниш с двама защитници срещу трима нападатели, трима срещу четирима или четирима срещу петима? Отговорът е четирима срещу петима. Защото, ако аз имам четирима защитници срещу петима нападатели, на терена почти всички пространства са покрити. Когато владеем топката, трябва да заемаме едни пространства, а когато сме без топката - други.

- Един пример?
- В средата навремето имахме Погба и Видал, два доста класически халфа. Сега обаче имаме трима полузащитници, които са свикнали да играят не толкова обичайно, особено Пянич. Миралем в Рома получаваше топката на крак и дръпваше. При нас е различно. Но после в крайна сметка е важно едно нещо: тримата халфове може да се сменят помежду си, но е нужно да заемат определени пространства и да покриват някои зони. Дори Гуардиола залага на овладяването на пространствата, а не просто на схемите. Треньорите мислим различно, но в основата на всичко са добрите футболисти. Вижте баскетбола, който е моята страст: играе се на по-малък терен, правят се схеми и блокиране, играчите имат 3 секунди да мислят, но накрая дават топката на най-добрия, който се измъква от пазача и стреля. И тогава рухват всички схеми. Побеждаваш, ако имаш добри играчи, тези, които ти позволяват да преодолееш преградите с дрибъл, с голов пас, с въображение.

- Какви са отношенията, които поддържате с тарторите Буфон, Бардзали, Бонучи, Киелини (BBC)?
- Помагат ми, но дори и те имат нужда от помощ. Причината? В първата ми година бяха сменени трима футболисти, единственият титуляр беше Евра, който се бореше за поста с Асамоа. Всъщност отборът не бе променен, затова аз прибавих моите концепции към една машина, която вървеше. Миналата година обаче сменихме десетина и освен най-големите си тръгнаха и други важни играчи като Сторари, Пепе, Йоренте. Дори за ветераните не беше лесно да видят 10 нови играчи в съблекалнята. И те зададоха въпроса: ще бъдем ли способни да повторим успехите, или не? Тарторите ни са звезди, но както всички човешки същества, и те си имат своите колебания и страхове.

- Тази година сменихте още шестима футболисти...
- Но страхът винаги съществува, аз също се опасявам, както всеки друг: нашата убеденост не трябва да бъде разклатена от нищо, но трябва да осъзнаваме, че няма нищо лесно и че ако играеш с 50% от възможностите си, не е достатъчно да спечелиш отново титлата. И най-вече, че не може винаги да се бие с по 3:0. Винаги има трудни мачове, които се печелят с по 1:0, равенства... На нас този период трябва да ни послужи, за да поставим основите за мачовете през пролетта. Да не се самозалъгваме, че сме включили трима нови титуляри, които са 30% от 11-те в състава.

- Най-големият ви удар беше Игуаин. Кога усетихте, че вече сте го спазарили?
- Да ви върна назад? В края на шампионата се видяхме с хората от клуба и си казахме: "Играчът, който трябва да бъде взет, за да подсилим отбора, е Игуаин". Гонсало е футболист, който гарантира голове, той е чистокръвен нападател. Клубът се справи чудесно: в Юве нямат равни в умението да програмират нещата отрано.

- Освен с головете си с какво още ви вдъхновява Гонсало?
- Показва винаги готовност да се открие. Игуаин отново започна да играе с отбора - нещо, което правеше и в годините преди Наполи. Чудесно момче, като характер е повече европеец, отколкото южноамериканец.

- Сега ви липсва само фамозният №10.
- Тази история много ме забавлява: моят №10 винаги е бил много нетипичен играч. В Каляри имах Косу, в Милан - Боатенг. С Игуаин трябва да играя с две "десетки", не с една.

- В Шампионската лига пробвахте Пянич зад нападателите. Останахте ли доволен?
- Това е едно решение. Миралем е покрит, той се чувства по-добре в центъра с човек на фланга, който го подсигурява.

- Беше интересен и експериментът с Манджукич като "фалшиво крило"...
- Марио е тръгнал като крило, във Волфсбург играеше встрани, защото централен нападател беше Джеко. И гола срещу Киево го вкара с движение на типично крило.

- Може ли схемата 4-3-3 от мача с Киево да стане постоянна?
- В момента ние сме отбор без точно определена схема. Просто нямаме такава. Непредвидими сме и това е предимство: когато не сме толкова точно подредени, сме по-трудни за париране.

- Като стана дума за Манджукич, как успяхте да го убедите да остане, след като дойде Игуаин?
- Шампионатът е дълъг, вижте как Дибала се контузи. Важното е целите да са общи. Манджукич играе и както миналата година, започна да вкарва от ноември. В Байерн или Реал положението е същото, единственият избор пред него беше или да отиде в клуб като Саутхемптън, или да разбере, че е по-добре да остане. Той го разбра.

- Още ли държите връзка с Погба?
- Имаме отлични отношения, макар че срещу мен той падаше и на футбол, и на баскет. Дали Пол е моят любимец? Имах такива във всички клубове: Матри в Каляри, Робиньо в Милан. Тук, в Юве, за мои любимци минават Кедира и Манджукич, защото им отпуснах още някой и друг ден почивка.

- Как управлявате това, което се случва вътре в съблекалнята?
- Аз не се меся. Случващото се в съблекалнята си остава там, това е работа на играчите. Аз се намесвам само ако възникват проблеми. Но тук в Юве имам един много отговорен състав.

- Бившият ви отбор Милан наистина ли е в борбата за титлата?
- С Дзакерони не започнаха като фаворити и после я спечелиха. Те са млад отбор, с големи възможности за растеж. Много ще зависи и от това как ще действат китайците (собствениците) през януари.

Интервю на Tuttosport, превод на вестник "7 дни спорт"