Обикновеното момче, което докосна небето

Речта на Родри на церемонията по връчването на „Златната топка“ беше преглед на една кариера за пример, съсредоточена върху работа и усилия и пълна с „виновници“, които помогнаха на испанския полузащитник да се издигне до върховете във футбола. Той искаше да си спомни за всички тях в най-важния момент от живота си и показа каталог с благодарности, който ни позволява да опознаем по-добре поддържащите актьори в хитовия му филм. Носителят на „Златната топка“ е Родриго Ернандес Касканте, но също и Антонио и Елена, неговите родители, друга част принадлежи на Пабло Баркеро, неговия мениджър, и няколко от златните шипове, които украсяват основата, са кръстени на треньорите, които са го формирали и обучавали във футбола.

„На семейството ми, за всички ценности, които ми дадоха, за това, което ми помогнаха от самото начало и да предприема правилните стъпки да бъда човек, който играе футбол от любов“, каза Родри. Специален поклон към тези, които са били до него от дете, ходейки на тренировки, на мачове, тези, които са били до него в хубавите и лошите моменти, и тези, които са го подкрепяли, когато пътят е изглеждал тъмен.

„Когато бях на 17 стегнах, куфарите си за една мечта, да отида във Виляреал, за да играя в Ла Лига, и си спомням, че един ден казах: „Стига“. Обадих се на баща ми, плачейки, с чувството, че всичко е свършило, че бях инвестирал целия си живот, за да го постигна, и изглеждаше, че мечтата избледнява. Той обаче ми каза: „Ако сме стигнали дотук, няма да хвърлим кърпата.“ И от този ден манталитетът ми се промени“, каза Родри.

Той също си спомни приятелката си, различна от „съпругата на футболист“ и с която отпразнува годишнината си в деня на церемонията: „Искам да благодаря на най-важния човек в живота ми – Лаура. Днес имаме годишнина, правим осем години и без нея този път нямаше да е същият.“

От всички имена, които Родри спомена в речта си, това, от което той беше най-развълнуван, беше на неговия представител: „На моя агент Пабло, благодарение на когото съм тук. Той винаги ми е демонстрирал безусловната си обич, каквато никога преди не съм виждал“. Заедно с Родри още от академията на Райо Махадаонда Пабло Баркеро също стои далеч от светлината на прожекторите, работейки непрекъснато с полузащитника на Манчестър Сити. В този отбор халфът се запознава с Люка и Тео Ернандес, също представлявани от Баркеро, и четиримата създават група, наречена „Семейството“, която създава здраво приятелство помежду си.

В речта си Родри акцентира за нормалността като основа на неговата личност. Тези, които са споделяли кариерата или живота си с него, знаят, че това не е поза, а неговият начин на живот. Приятелят му Валентин Енарехос си спомни за съвместното им съжителство в студентското общежитие на Университета в Кастейон, където бъдещият носител на „Златната топка“ комбинира футбола с изучаване на бизнес администрация и управление.

„Родри караше Opel Corsa втора употреба, купен от жена, когато взе шофьорска книжка. Посъветваха го да си вземе за безопасност по-добър автомобил за пътуванията от Мадрид до Кастейон, но той не разбираше подобно харчене. Всъщност веднъж ми каза, че някои колеги са „луди“ по страхотните коли, които са купили, и че за него е важно да му върши работа“, сподели Валентин.

Въпреки че вече играеше в Ла Лига, Родри продължи да живее в общежитието и там преживя някои от най-важните моменти от кариерата си. Като например преминаването в Атлетико Мадрид. „Когато подписа с Атлетико, той сподели първо на мен. Дойде след мач срещу Барса и ми каза, че новината е излязла в „Марка“. Докато говореше, си претопляше пицата, която им даваха след мач“, каза още Валентин.

От Университета „Хайме I“ в Кастейон също си спомниха за Родри. „Поздравления за нашия възпитаник Родриго Ернандес за „Златната топка“, най-високото признание, което един футболист може да получи. Нашата академична общност е много горда от вашия успех“, написаха от учебното заведение.

Родри не искаше да пропусне съотборниците си в Манчестър Сити и Испания, както и своите треньори. „Футболът е колективен спорт, нямаше да съм тук без Сити, съотборниците и персонала. За мен това е много специално. Нямаше да постигна успехите и с Испания без помощта на всички останали, благодаря и на Луис, който ми се доверява толкова дълго.“

Халфът сподели специален спомен за играч, с когото споделя ценности, а в момента и контузия. „Искам да си спомня за Карвахал, който претърпя същата контузия като мен и заслужава да бъде тук точно толкова, колкото и аз. След церемонията първото обаждане, което получих, беше от него. С Дани сме много близки, той е играч, който споделя същите ценности като мен и има любов за цял живот към клуб като Реал Мадрид, а напоследък споделихме много неща заедно“.

Родри и неговият начин на живот оставиха своя отпечатък върху клубовете, в които играеше, което беше демонстрирано от обичта, която те му оказаха веднага щом научиха за победата му в Париж. „Чест е за Атлетико Мадрид, който ви видя да се оформяте и израствате като футболист и човек, да види всичко, което покорявате и какво ви остава да покорите“, написаха рохибланкос.

Виляреал също се възползва от ситуацията с красиво видео, в което набляга на „Триумфа на една идея“, за да подчертае работата на жълтия младежки сектор. В крайна сметка Родри е сбор от много песъчинки, негови собствени и тези на другите, които са се събрали, за да оформят фигурата на първата „Златна топка“ за Испания от 1960 г. насам.

Рубен Хименес, „Марка“, превод на в-к Тема спорт

Снимка: БГНЕС