Особено в специалния турнир. В него играят само най-добрите, но на финала обикновено печелят „Белите”. Гледали сме го в миналото, случи се отново снощи и така ще бъде завинаги. Поредната „Купа с ушите” е в джобчето им. Мястото, прогнозата за времето, коментаторите и съперникът са маловажни подробности. Господ обича Реал Мадрид. И не само той.
 
21 ноември 2015 г. Реал отнася грандиозен побой с 0:4 и с всички екстри от вечния враг, и то на собствения си стадион. Точковото изоставане от шампионската титла у дома започва застрашително да расте. Президентът Флорентино Перес проявява странно търпение и не изритва с шутове нелепия старши-треньор Рафа Бенитес. Голяма грешка.
 
Десетина дни по-късно от Реал отново „чупят” тъпомера. След приятна разходка и лека победа на терена на Кадис се оказва, че Денис Черишев е трябвало да изтърпи старо наказание за този мач. Реал изхвръква служебно и от Купата на краля. По същото време двата основни съперника в Испания играят добре и печелят наред. Нещата излизат от контрол, освиркванията зачестяват, а запалянковците започват смело да искат оставката на всемогъщия президент. Само шефът на клубния музей изглежда странно доволен – този сезон изглежда няма да му се наложи да твори чудеса и да мисли къде да побере поредната купа. Точният им брой отдавна е изгубен!
 
Следват добрите новини. Дон Флорентино определено не прекалява с фиестата и виното около Нова година и добре преосмисля положението. И още на 4 януари Бенитес си стяга куфара и марш вкъщи. Да намериш треньор на най-трудния за ръководене отбор на планетата винаги е било солиден ребус. Особено през януари, когато всички сериозни кандидати си имат договори и работа за вършене. Само че съдбата винаги има отговор. Точният човек от години е в Мадрид и то съвсем наблизо – ръководи Б отбора на „Кралете” – Реал Кастиля. Останалото е история, която избухна снощи на любимия ми „Джузепе Меаца” в Милано. Приключи с полет в небето за Зинедин Зидан, подхвърлян високо от своите играчи.
 
Със Зизу на пейката сезонът за Реал едва сега започва. След леки проблеми в началото „Белите” се стабилизират и накрая губят титлата само с точка. Но това е друга бира. В Шампионската лига стандартът винаги е бил различен – изцяло в бяло. Започват преките елиминации. Господ леко помага при жребия и Реал избягва основните претенденти. Не, че се притеснява от някой, но получава време да събере сили и самочувствие. Рома, Волфсбург (лека драма в стил „Реал” в първия мач) и Манчестър Сити си правят по едно селфи на „Бернабеу”. И чао.
 
28 май, Милано, финал в Шампионска лига. Реал срещу Атлетико. Отново. Преди 2 години в Лисабон „Белите” отнасят съперника с 4:1, но с върховни усилия изравняват чрез Серхио Рамос, едва в 92-та минута и 48-а секунда. Всичко завършва щастливо, въпреки че поражението е почти факт. „Десетата" пътува за „Сибелес”.
 
В Милано е различно. Ранен гол за Реал, познайте автора? Малко пропуски и хората на Зизу сменят тактиката. Реал започва да играе като... Атлетико. И защо не, „Белите” го могат и това. Тактиката се оказва печеливша. Просто градският съперник не може да играе като Реал. Никой не може като Реал, освен... самият Реал!
 
Футболът може и да е само игра, но в нея с пълна сила важат законите на живота. Нерви, съдба, комплекси, възпитание и традиции. „Дюшекчиите” винаги са живели в сянката на големия съсед. Напоследък сегашният им треньор Чоло Симеоне внесе промяна в духа и Атлетико шамароса няколко пъти врага. В Европа това няма как да стане. След кошмара в Лисабон през 2014 г. Атлети отпаднаха от Реал и миналата година. Снощната случка в Милано показа, че и 100 мадридски финала да се играят в ШЛ все тая. Купата лети за „Сибелес”. Атлетико имат комплекс. Падат в продълженията, не могат да бият дузпи и т.н. Сори, Чоло, това не ти е Барселона!
 
Реал е най-великият отбор на планета. В него винаги играят най-добрите. Кои са поредните герои?
 
Номер 1! Някой там горе много обича Кейлор Навас! Не мога дори да си представя как се е чувствал костариканецът, когато през лятото на 2015 г. Реал го постави в ролята на ненужна вещ за продан. Само че онзи горе си знае работата. Сделката с Юнайтед мистериозно пропадна в последната секунда и Навас остана титуляр на „Бернабеу”. Ревностен вярващ, като него, нямаше как да не види „намигването” от небето. Сложи ръкавиците, проля литри пот и сега Реал не се притеснява за вратата си – Кейлор е в топ 3 на поста.
 
Номер 4! Обичам този татуиран, брадат келеш. Нищо че често съм си мислил, че ако го срещна на улицата, ще му залепя поне един зад врата. За всичките изпилени нерви и изпити хапове. Ако беше роден в Кьолн, Дортмунд или Мюнхен, Серхио Рамос щеше да е най-добрият централен защитник за всички времена. Съдбата избра Андалусия. И горещата му кръв често го докарва до състояние на футболна лудост и блокира мисленето му. Но, когато поиска – го може, както никой друг. Ако се постарае повече, му се получава и без картони. Магията му работи с тройна сила в Шампионската. И пред двете врати. Питайте Нойер, Куртоа, а сега и Облак. А вече се научи и здраво да държи купите в ръце, а не да ги изпуска под клубния автобус! Когато прати „в космоса” онази дузпа срещу Байерн през 2012 г., Серхио отнесе доста шеги на свой гръб. 4 години по-късно вече бележи от 11-те метра не по-зле от Кристияно. С усмивка!
 
Номер 12! Англичаните може и да са измислили футбола, но само бразилците могат истински да му се наслаждават. Марсело дойде в Мадрид през януари 2007 г. Трябваше да продължи бразилската традиция по лявото крило. Да надгради делото на „титана" Роберто Карлуш. 9 години по-късно никой не може да си представи Реал без Марсело. „Бялата” магия го удари право в сърцето и няма изгледи някога да го напусне. Обича Реал толкова много, че съм сигурен, че би играл за отбора и без пари.
 
Номер 8! Всеки голям тим трябва задължително да има в редиците си поне един германец. Можете да ме цитирате! В Реал го знаят. Брайтнер, Щилике, Шустер, Йозил, сега Тони Кроос. Моят човек! Един от хората, на които ефектът „Зидан” подейства като гръм. След слабата есен Тони е на обичайното си високо ниво. Тича, подава, отнема. Няма да е зле и да бележи повече, а той го може, но има време. В Байерн със сигурност се ядосват, че го изпуснаха навремето заради някой друг милион.
 
Номер 14! Това е човекът. Странно е в отбор, пълен с многомилионни покупки, да говорим за играч, за когото не са платени и 10. Каземиро обаче е специален. Преди години Реал безумно изпусна безценния си черноработник Клод Макелеле и дълго страда от тази трансферна глупост. Сега Каземиро даде шанс за поправяне на грешката. След труден първи сезон 2013/14, наем в Порто и връщане през миналото лято, той е несменяем в средата на терена. Бенитес го заби на пейката и сега тренира... Нюкасъл. Зизу не повтори грешката и бразилецът му се отплати. Рамос стана „играч на мача” в Милано, но му помогнаха голът и спомените. Каземиро беше безгрешен и на „Меаца”. Понякога евтиното се оказва много, много скъпо!
 
Номер 11! Когато „летящият” уелсец дойде в Мадрид за 2 камиона с евро, всички цъкаха с език. Още в първия си сезон обаче той вкара 2 от 3-те най-важни гола за Реал (Къде си бе, Марк Бартра?). От тези, които носят купи. 2 години по-късно показа, че е израснал страшно много и струва всяко евро. 19 гола и 11 асистенции. Не е зле за крило, а и имаше доста контузии. По-важното – може и да показва сърце след гол, но доказа, че такова тупка в гърдите му. Снощи не спря да тича цял мач. Получи първото схващане в 92-та минута. Не трепна. Сигурен съм, че всеки мускул по тялото ще го боли още две седмици. Но събра сили и заши безупречна дузпа на Облак преди да се свлече на земята. Смъртно уморен, но истински щастлив. Така се става легенда.
 
Номер 19! Викам бясно за Реал почти 30 години. За трансфера на този рошавия съм се радвал особено много. Лука Модрич! За 30 млн. от Тотнъм. Направо без пари. Да сте чели за него в жълтата преса? Глоби за шофиране, алкохол или среднощни купони с мадридски хубавици? Не и Лука. Скромен, работлив, неуморим и гениален халф. Нетипичният балканец. Когато получава контузии и не играе, Реал блокира. Перфектната банда в центъра с Кроос и Каземиро. Само да е здрав, другото го има в излишък.
 
Номер 18! Може и да си най-богатият клуб в света, да купуваш, когото си поискаш, откъдето си поискаш. Но винаги е хубаво да разполагаш със свои момчета. Лукас Васкес се върна у дома след престой в Еспаньол. Попадна в най-трудната конкуренция на света. Но не се отказа, върна се, за да играе и го направи. Зидан му повярва, публика и съотборници го подкрепиха и Лукас им се отблагодари. И едва сега започва.
 
Номер 9 (благодарение само на авторските симпатии). Карим, какво ти става, човече? Снощи беше кръгла нула! Не знам само как не те беше срам да вдигнеш купата. И не ти е за първи път. Извърши и доста простотии извън терена напоследък. А я можеш тази игра. И то как. Стягай се, иначе при Венгер!
 
Номер 7! Хмммммм! За този има книги, филми, песни и т.н. Няма друг подобен. Талант+труд+талант+труд+труд+труд=CR7! Кристияно – знамето на Реал. Какво ново да напишеш за него. Този момък трябва да се гледа! Годината на Роналдо всъщност прекрасно описва целия сезон за отбора. Зрелищни върхове, звучни пропадания, контузии и накрая шампанско в купа. За съжаление Кристияно вече не е на 20 г. и тялото му не го слуша така добре. Но още може повече от всички. Роналдо изпадна в дупка през есента. Последва го и отборът. Дойде Зизу и нещата тръгнаха нагоре. Сам класира Реал на финала с хеттрик в най-трудния мач преди Милано. Смълча и Барселона за пореден път – няма как, традиции. Не е тайна, че напоследък игра контузен. Нямаше как да не излезе на финала. Не му се получи в атака, но много се стара. Включително в защита. Помните ли диагоналния му спринт към собствената врата в 120-та минута? Никой не можеше да го спре. После заби победната дузпа. „Бих я и вкарах”, заяви след награждаването Кристияно. ПСЖ? Без неуместни шеги, моля!
 
Шефът! 1 ноември 2015 г. Реал Кастиля гостува на Хетафе в едноименното предградие на Мадрид. Ура, присъствам на трибуните заедно с малка, но желязна група БГ мадридисти! Виждам Зидан на 5 метра пред мен. Мачът свършва. Снимки за спомен. Не отказва внимание на никой. Най-възпитаната футболна мегазвезда, която някога съм виждал, а не е като да не съм срещал такива. Мисля си: „Дон Флорентино, махай Рафа. Ето го новият треньор”! Няма нищо случайно в тоя живот. На 4 януари Зизу влезе в съблекалнята, но вече като шеф. И бързо взе най-важната си битка. Спечели играчите – вечният проблем. Зидан знае как да ги мотивира. Понякога – строг, но справедлив. Друг път грижовен баща. И те играха за него. Чисто технически Зизу има много да учи, но началото е обещаващо – Шампионска лига след само някакви си няма и 5 месеца! Ех, можеше и Примера, но догодина! По всичко изглежда, че Реал реши треньорския проблем задълго. Нали, дон Флорентино?
 
Всичко на този свят си има обяснение. По тази причина очите са близо до душата. За да почувстваш това, което виждаш. Помня 26 октомври 2013 г. – денят, когато влязох за първи път на „Бернабеу”. Купите, трибуните, съблекалнята! Влизаш и усещаш – няма друг отбор като Реал. Да си техен фен е чест и привилегия. Не очаквам всички да го разберат. Реал е отбор за интелигентни хора. Тронът отдавна и завинаги е техен. Има само един Кралски клуб. Това е! И ще има още много купи. Вярвайте ми!
 
Анатоли Стайков за Хипотези