"Ел Ниньо" Торес можеше да даде началото на големия Октоберфест на Чоло. Това страхотно изиграване, гредата и слисаната физиономия на Нойер можеха да бъдат началото на големия бирен празник на Атлетико Мадрид. Колко жалко! Отиграването беше от най-висока класа на играч, който вече е част от историята на Атлетико. Но изпълнението на магьосника Саул е това, което ще остане в аналите на клуба. Невероятен Саул! Симеоне изисква от него да върши работа в защитен план, която обаче не отговаря на възможностите му. Саул е офанзивен халф като Луис Арагонес. Там, напред трябва да играе, а не толкова изтеглен назад, защото още след 20-ата минута вече беше преуморен от толкова тичане.

Атлетико можеше да приключи битката срещу този колеблив Байерн на Пепе Гуардиола. Това, което никога няма да разбера, е страхът, който обзема Чоло, когато отборът му отбележи гол. През цялото второ полувреме според мен Атлетико игра в прекалено задни позиции. Много паникьосано, при положение че Байерн не може дори да се доближи до класата на Барса. Подариха се прекалено много метри на застаряващия Шаби Алонсо и бавния Хави Мартинес. Една по-сериозна преса в предни позиции щеше да довърши Байерн.

Пепе Гуардиола се перчи, че за три години е спечелил три пъти Бундеслигата, но демонстрираното от него дори не се доближава до Юп Хайнкес. Да спечелиш Бундеслигата, при положение че са задоволени капризите ти да имаш най-добрите играчи в Германия, не ми се струва чак такъв успех. И освен това на Байерн му липсва конкуренция в Германия. Свикнал е срещу лесни съперници, да играе без напрежение и когато срещу тях излезе един бик като Чоло, баварците са неспособни да отговорят. Байерн беше гроги през първите 30 минути. Атлетико можеше да го накаже. И това вече намирисва на липса на боеспособност. Тъй като Байерн по принцип не трябва да се бори със сериозни съперници.

В отбора имаше единствено страх, така както срещу Арсенал (2:0 за Топчиите срещу Байерн в групите). И тогава Байерн не можа да стигне до гол. Сега на "Калдерон" също. И това е ужасяващ знак. В действителност тази липса на боеспособност заради липсата на навик да се играе срещу силни съперници вече се видя на осминафиналите. Байерн още е в Шампионската лига само заради самоубийството на Алегри в Мюнхен, когато Ювентус беше повел с 2:0 и имаше контрол над мача.

Пепе ще бъде заместник на Инженера в Ман Сити, без дори да е успял да изгради някакъв собствен стил на игра в Байерн. Без да е успял да обуздае немските играчи, и преди всичко лидерите на отбора Мюлер, Лам, французина Рибери и холандеца Робен. Дързостта да остави Мюлер извън стартовия състав му коства остра критика от пресата в Германия, която добре знае, че Пепе без Меси е толкова обикновен, колкото всеки друг треньор. Когато някой каже "най-добрия треньор", аз се сещам за Чоло, Моуриньо или дори Раниери. Но не и за Гуардиола.

Хулиан Руис, "Ел Мундо", превод на вестник "7 дни спорт"