Висшата лига е най-добрата в света! Твърдят го английските фенове, английските медии и самите футболисти. Твърди се, че на Острова се играе най-динамичният и бърз футбол. Ако всичко това е вярно, трябва да се зададе един въпрос: защо клубовете от Висшата лига капят като круши в европейските турнири?

Арсенал и Челси отпаднаха леко още на 1/8-финалите в Шампионската лига срещу Барселона и Пари СЖ, а статистиката сочи, че между 2005 и 2009 г. 60% от 1/2-финалистите в турнира са били представители на Англия. Сега обаче цифрата е намаляла до под 10%. Защо ли? Защо шейх Мансур, който купи Манчестър Сити през 2008 г., се радва сега на първото участие на Гражданите на 1/4-финалите? Вместо да се хване за главата и да се запита дали за това е било нужно да се похарчат 1 млрд. петродолари

Англия без съмнение е фантастична и има своя хумор. Но определено там не се играе най-добрият футбол. На Острова само около две неща няма съмнение. В играта там има страшно много пари, в следващите три сезона във Висшата лига ще се изсипят над 9 млрд. евро само от телевизионни права. За сравнение - Първа и Втора Бундеслига, които определено не са бедни, в момента си докарват само 817 млн. евро на година. Няма никаква случайност и в това, че от топ 30 на отборите с най-голям оборот на света 17 са от Висшата лига.

Вторият факт е също толкова категоричен. Най-богатата и най-добре продаваната лига е много интересна. Този сезон най-вероятно шампион ще стане Лестър - отбор, който предварително никой не слагаше в сметките. Ако Лисиците успеят, това ще бъде нещо прекрасно и за феновете, и за местната преса. Това обаче няма да е доказателство за качеството на Висшата лига. По-скоро ще бъде доказателство за липсата на такова. Това ще бъде видима индикация колко непостоянни, нестабилни и уязвими са така наречените топ отбори.

При цялото ни уважение за тези крайно симпатични типове - първенство, в което немският централен защитник Роберт Хут е сред най-добрите, няма как да е най-доброто на света. Може ли някой да си представи как играч, който действа като Юрген Колер, би станал шампион в Бундеслигата сега?

Естествено, за това положение си има обяснения. Едно от тях е, че заради факта, че Висшата лига е толкова по-трудна, непредсказуема и стресираща от първенствата в Испания, Франция и Германия, английските отбори просто се изхабяват повече от чуждите грандове. Вярно е, че Примера дивисион е смехотворна надпревара. Наскоро Реал М игра срещу Лас Палмас. Погледнато в цифри - 700 млн. евро стойност на играчите срещу 30 млн. Все едно да се състезават Бугати и Дачия. И е съвсем нормално Бугати да победи.

Във Франция от топ 11 на най-скъпите играчи 10 са от Пари СЖ. Още в средата на март парижани станаха шампиони. Единственият интересен въпрос там е дали и дизайнерът Жан-Пол Готие не би спечелил титлата с този състав. А колко е интересна Бундеслигата, при положение че от Вердер и Дармщад си изкарват картони, само и само да не играят срещу Байерн, защото гоненето на победа на "Алианц Арена" им изглежда абсурдно?

Ако обаче е вярно, че стресът във Висшата лига е този, който изморява отборите в течение на сезона, защо англичаните започнаха груповата фаза на Шампионската лига с 5 загуби от 6 мача? В тези мачове Арсенал падна от Динамо Загреб и Олимпиакос, Челси от Порто, Манчестър Юн от ПСВ Айндховен. Но означава ли това, че най-добрият начин да се покажеш в Европа е да не си постоянен у дома? 

Ясно е, че провалите на англичаните в Европа не се дължат на умора. Всичко е в парите, а както каза наскоро мениджърът на един испански клуб: "Причината е в SEM (stupid english money)". Не е тайна, че клубовете в Европа искат феноменални пари за играчите си, когато се получи запитване от Англия. Мениджърът на Борусия М Макс Еберл го каза наскоро в едно интервю. Той обясни как така от Ливърпул са платили на Хофенхайм 41 млн. евро за Роберто Фирмино миналото лято. Манчестър Юн пък плати 50 млн. евро (без бонусите) на Монако за 19-годишния тогава Антони Марсиал, който според клубната легенда Пол Скоулс е бил втори или трети вариант за Червените дяволи. Челси пък инвестира 25 млн. евро за левия бек Абдул Рахман Баба, който преди играеше за Аугсбург. А сега на практика не играе изобщо, но може да си бърше сълзите с банковото си извлечение за заплатата в размер на 5 млн. евро на година.

Сега английските клубове купуват така, както някои дъщери на олигарси от Москва. Купуват прекалено много, прекалено скъпо и без грам разум. Защото качествата на играчите на Острова са добри, но не са най-добрите. Вижте номинациите за Златната топка - от 23-мата номинирани само 5 ритат в Англия. Тамошните клубове сега приличат на Байерн от 90-те. Тогава баварците развиваха икономическа програма за подкрепа на хора в неравностойно положение от останалите клубове в Бундеслигата. А сега от Висшата лига са толкова любезни, че са поели същата роля за половин Европа.

Английското решение, с което там се опитват да компенсират падащото качество на играчите във Висшата лига, е наемането на качествени треньори. Впечатлението е, че първенството не е на нужното ниво като тактика и се играе, без да се мисли но прекалено интензивен футбол. Има шоу, но не и футболно изкуство. Затова се търсят водещи треньори, които да наложат модерния футбол на Острова. Клоп е вече там, Гуардиола отива през лятото, Моуриньо едва ли ще остане без работа, а половината Висша лига сигурно вече е подпалила телефона на агента на Томас Тухел. Това едва ли ще помогне. Поне не в краткосрочен план. Защото засега няма как да сме сигурни, че Сити, Юнайтед и Ливърпул изобщо ще се класират за Шампионската лига наесен. А и многото пари наистина са част от проблема.

Във Висшата лига решиха, че най-важното е да се трупат печалби. Няма солидарност към по-долните дивизии, а на школите не се обръща достатъчно внимание в сравнение с Германия и Испания. Възвръщането на инвестиции през школите е почти невъзможно за планиране и клубовете се опъват да ги правят. Половината от тях са собственост на чуждестранни собственици, а те не се вълнуват от бъдещето на английския футбол, а от клубния оборот сега. А и доста от тях живеят на места с данъчни облекчения. 

Но хубавото на футбола е точно това, че не всички проблеми могат да се разрешат с чекове. Не е лесно да се купят много добри играчи, а да се купят и сработят много добри състави, които да играят постоянно в Шампионската лига, е почти невъзможно. Добрите отбори трябва да се развиват. Даже в комерсиализирания съвременен футбол трябват определен манталитет и традиции, за да постигнеш успехи. Някои го наричат Mia san mia, други казват Siamo la Juve, а трети се определят като Ms que un club. Тези формулировки са трудни за буквален превод, но всеки фен знае какво се има предвид. Бихме могли да го наречем душа. Преди английският футбол имаше повече от достатъчно душа. А сега Висшата лига я изгуби!

Хуан Морено, превод "7 дни спорт"